Пътеписи от Нидерландия
Амстердам – 5 април 2018 г.
Ще запомня Амстердама с красивите канали, мостчета и лодките, които се клатушкаха във водата. Посещението ни беше кратко – само за няколко часа. Сутринта в Делфт, където бяхме отседнали за няколко дни, имаше пазар на централния площад и не можех да не мина да го видя. По тази причина потеглихме за Амстердам след 11 часа.
Прецених, че няма да имаме възможност напълно да се потопим в атмосферата на музеите, които така ме примамваха. Реших, че ще ги оставим за специално посещение в холандската столица, когато ще можем да ги посетим и разглеждаме дълго. Денят ни преминава в пешеходна разходка из централната част на Амстердам.
Беше студено, макар че беше в началото на април. Духаше много повече в сравнение с Делфт. От време на време преваляваше, а малко след това слънцето грейваше. В цялата тази особена за нас, представители на по-южна нация, времева обстановка, не можех да не забележа красивото небе с пухестите бели облаци. То придаваше на красивия Амстердам още по-очарователен вид. Всеки кадър, който исках да направя, приличаше на романтична картичка.
Амстердам много ми напомняше на Париж.
Имаше от това примамливо очарование на френската столица. Кипеше един такъв жужукаш живот по улиците.
От Делфт за Амстердам пътувахме с влак. Той беше удобен, чист и приятен. Нямаше много хора. Цената не беше ниска – около 85 евро за четиримата за двупосочен билет. Особеното беше, че можеше да се плаща на автомат само с карта или с монети, а не с банкноти. Докато пътувахме, надничах през прозорците и се радвах на гледките.
На гарата беше също спокойно. Сградата е много красива.
Единствено след като излязохме от нея, изведнъж се озовахме сред огромна тълпа хора, която чакаше да пресече на светофара. Този поток ни следваше чак до недалечния площад Дам.
Успявах само да мярна набързо нещо интересно и да го запечатъм в кадър без да имам време да поспра.
Наличието на толкова много хора на едно място не ми беше никак по вкуса. След спокойствието в Делфт Амстердам ми се стори много шумен и напрегнат. Но след известния площад Дам, когато преминахме по малките улички, тази навалица сякаш поизчезна и можехме спокойно да се радваме на нашата обедна разходка.
Разгледахме района около площад Дам. Най-голямата атракция бяха гълъбите, които се скупчваха смело около хората, а туристите един през друг искаха да се снимат с тях.
Площад Дам е един от най-важните в Амстердам.
Там се намира кралския дворец, пред който стоеше красив файтон.
Също тук е и красивата готическа църква от 15 век.
Всички постройки и забележителности около площада заслужават внимание.
Туристическа примамка е Музеят на мадам Тюсо.
Потеглихме по по-малки улички, в които вече се бяха сгушили тук-там известните кофи шопове.
Имаше и на по-откритите места, които бяха шарени и дръзки.
Преминавахме по мостовете на каналите и разглеждахме красиви сгради в историческия център.
Отправихме се към едно заведение с хубава гледка, което съпругът ми помнеше от някогашно посещение в Амстердам.
Предложенията в заведението не бяха нещо впечатляващо, но пък бяха приготвени бързо и вкусно.
Имаше типичната доматена супа, която се предлага навсякъде, а също и любимите на холандците бургери.
Ябълковият пай беше хубав, но не и така запомнящ като този, който ядохме в Делфт.
Това ресторантче беше добра идея за кратка отмора.
Клиентелата беше преди всичко местна – изискани възрастни дами, които се срещаха на чаша чай и ябълков пай, двойки на средна и над средна възраст, които обядваха заедно в работен ден. Обстановката също беше интересна. Интериорът беше с усет към детайла.
След като се подкрепихме, продължихме обиколката си. Точно пред ресторанта видяхме статуя на философа Спиноза.
След това продължихме към Старата църква (Оуде керк).
Едно мостче с любовни кантари ни очарова. Винаги, когато съм някъде и видя такива мостчета, спирам и снимам. Вече си имам богата колекция от различни градове.
А във водите под него мързеливо се полюляваше тази синя лодка.
Старата църква се намира точно в района на „червените фенери“. Макар че беше в ранния следобед, тук там някоя витрина беше отворена. Жените, които мярнах, ме накараха да се питам кой мъж изобщо би пожелал такъв тип удоволствия.
Старата църква на Амстердам датира от около 1213 година. След Реформацията от 1578 г. става калвинистка. В нея има четири забележителни органа.
Пред самата църква има предизвикателна бронзова статуя на Бел (Красавицата). Паметникът е символ на дамите, които работят в квартала на червените фенери.
Макар че Амстердам е известен с този свой район, той не ми беше атрактивен. По това време на деня беше спокоен и нямаше нещо, което да ме притеснява, но не беше с гледките, които да са ми интересни. Предпочитах нещо по-романтично и красиво.
Продължихме към район, който много повече ме привличаше и исках да видя – кварталът на музеите. Отново преминавахме по мостчета над красивите канали.
Поспирах се да снимам лодките в сребристите води.
Забелязах тази, която беше с бар с много напитки.
Преминахме покрай сграда на известния Амстердамски университет.
Разглеждах и всяка интересна сграда.
Надникнах във вътрешния двор на този луксозен хотел.
Загледах се в сергиите, на които се продават семена за цветя и луковици на лалета.
А малко след това преминахме покрай сградата на Booking.com.
Повървяхме още малко и се озовахме пред известния Рейксмузеум – Държавния музей на Нидерландия. Още щом го съзрях, осъзнах, че това е моят район в Амстердам. При някое друго наше пътешествие искам да си намерим апартаментче някъде около този музей и на воля да разглеждам околността.
За човек, който обожава да обикаля хубави музеи и се чувства изключително добре в тях, много се изкушавах поне за малко да надникнем вътре, но пък в същото време си казвах, че такъв музей си заслужава специалното внимание и по-дълго посещение – поне един ден.
Затова само разгледахме сградата, градината и въобще живота наоколо, който беше достатъчно атрактивен – мимове, музиканти, красиви гледки.
Поразходих се в градината пред музея. Полюбувахме се на цветята, фонтана, статуите.
Направих снимките, които исках.
Последната ни спирка беше прословутия надпис „I amsterdam“. По него имаше толкова много хора, а снимащите го бяха още повече. Скупчването на едно място на толкова много народ някак бързо ни накара да осъзнаем, че търсим по-други забавления. Все пак успяхме да направим няколко снимки и след това потеглихме по обратния път.
Много се надявах да успеем да се повозим с корабче по канали, но вече наближаваше 5 часа и не бяхме сигурни дали няма да е по-сложно и некомфортно прибирането ни. Предпочетохме да тръгнем бързо към гарата и да пътуваме малко по-спокойно, а някой път специално да посетим Амстердам за повече дни.
Макар и разходката ни да беше само няколко часа, щастлива съм, че видяхме холандската столица. Има много общи черти (в по-спокойните райони) с Делфт, където бяхме отседнали, но Делфт определено беше нашето местенце. Съпругът ми даде точно определение: „Делфт е по-добрата версия на Амстердам“. Поне за нас ще си остане така.
