Пътеписи от Делфт
Ако посетите някой път Делфт, задължително потърсете едно чаровно заведение, което е на 5 минути пеша от централния площад и се намира до друго култово местенце в градчето – Beestenmarkt. Ако се движите покрай Новата църква и към кафенето, още отдалече веднага ще го създрете и разпознаете.
Сладкарничката е в ъглова къща, която очарова със своя кукленски вид, за което спомага бяло-синьо-жълтаво-тухлената фасада, малките прозорчета със завързани перденца, зелените навеси и многото саксии с цветя.
Отличителна черта е обаче златният еднорог, който е готов все едно за скок.
Външният вид подсказва, че е приятно и уютно заведение, в което е добре човек да поседне. И без да знаем, че в него се крие истинско съкровище, познато в цял свят – ябълковият им пай, ние бяхме привлечени и поседнахме.
Първият път, когато посетихме Кobus Kuch, бяхме само със съпруга ми. Тогава пробвах домашен пай с череши, тъй като трябваше да се чака около 15 минути, за да се приготви новата партида от ябълковия.
Още щом влязохме в заведението, вътре ми допадна и декорацията. Беше по-различна от сладкия външен вид на къщичката.
Интериорът беше богато украсен с надписи, табели, свещи, часовници. Приличаше на зала в музей с многобройна колекция от картини, разположени на няколко нива по стените, чак до тавана. Тук не бяха картини, а преди всичко закачливи табели.
Когато поръчах домашния пай, сервитьорът ме попита дали да бъде с бита сметана или без. Помолих го да ми препоръча кой вариант е по-вкусен:
„Разбира се, със сметана“, каза уверено той.
Така убедено избрах този вариант. Беше наистина вкусно. Поръчах си и чай от мента, който също беше интересен – не беше в пакетче, а цялата връзка с мента беше потопена в горещата вода. Чаят, поднесен по този начин, беше ароматен и приятен.
В кафенето имаше приятни двойки, които заедно похапваха сладкишите. При няколко от тях се случи един и същи сценарии. Момчето беше първо и изчакваше на маса момичето. След няколко минути тя идваше и си поръчваха нещо вкусно. Тези чисти любовни отношения са много мили. Напомни ми на времената у нас, когато беше нещо типично срещите да са в някоя хубава сладкарничка.
Наблюдавах и хората, които минаваха навън покрай заведението. Хареса ми младо семейство с детенце. И двамата сложиха едновременно малкото на колелото и внимателно го закрепиха на столчето.
Загледах се, че в този район хората не си заключват велосипедите. Оставят ги и си тръгват. А после идват, вземат си ги и потеглят. Възможно е да има някаква заключваща система, която да не съм видяла, но определено нямаше някакво по-сериозно завързване, което съм виждала на други места.
Това спокойствие на хората в Делфт и чувството за сигурност много ме очароваше по време на целия ни престой.
Вечерта споделих снимки от заведението и останах още по-приятно изненада, когато Радост от „Споделена от Радост“ ми написа, че в Kobus Kuch е яла най-вкусният ябълков пай в Холандия. Тогава реших, че задължително трябва да посетим oтново сладкарничката.
Два дни по-късно отидохме цялото семейство в сладкарничката. Този път имаше достатъчно ябълков пай и всичко го пробвахме. Наистина е вълшебен.
От Kobus Kuch споделят съставките:
холандски ябълки, лешници, стафиди и канела.
Коричката трябва да е леко хрупкава. Най-добре е да се яде с бита сметана.
Домашният ябълковият пай на Kobus Kuch е много популярен – и то не само в Нидерландия, но е добил и световна известност. Приговя се на място в пекарната. Ежегодно се продават 60 000 парчета.
При второто ни посещение усетих и още нещо – на какво се дължеше домашният уют и очарованието на това приятно местенце. На всяка маса имаше запалена свещ, а също така бяха поставени и вази с цветя. Посетителите спокойно се наслаждаваха на приятни разговори. Младите се гледаха влюбено, по-възрастните четяха някой вестник.
Сервитьорите бяха усмихнати младежи, които говореха перфектно английски и се раздаваха от сърце, за да се почувстват гостите добре.
Освен ябълковия пай в заведението има и други интересни предложения – черешов пай с шоколад и лешници, кейк с моркови, орехи и лимова глазура, шоколадови торти.
Предлагат се и интересни бири, ако не сте почитател на сладкото и топлите напитки.
В Делфт свикнах много неща да са на по няколко века. Още като видях приятната сграда на сладкарничката, се замислих дали не е от някой предишен век. Kobus Kuch се оказа съвременно заведение. Създадено е в края на XX век и по-точно – през 1988 година. Отдадох очарованието, известността на заведението и популярността на ябълковия пай на прословутата холандска предприемчивост, която обаче се съчетава винаги успешно и с високо качество и усет към детайла.
Запалени почитатели твърдят, че не е пълноценно посещение в Делфт без човек да се отбие в Kobus Kuch и да пробва домашния им ябълков пай. Всеки интересен град по света си има такива култови заведения, в които си заслужава човек да поспре и да се наслади на някой местен кулинарен шедьовър. Точно този вкус след това се помни дълго и остава още по-пълен спомен от дадена екскурзия. И така – ако посещавате някога красивия Делфт, след като обиколите Новата църква, Вермеер сентрум, Старата църква и се насочите към Техническия университет или към най-старата фабрика за делфтски порцелан, вероятно ще минете покрай Kobus Kuch, поспрете за малко. Удоволствието от тази спирка ще ви достави наслада. Поръчайте си от известния им ябълков пай и го съчетайте например с ментов чай. Ще ви хареса и ще ги запомните!
