Пътеписи от Нидерландия
Пътеписи от Делфт
Новата църква на Делфт, която е разположена в самия център, се виждаше от къщата, която бяхме наели в градчето. Намираше се съвсем близо. Почти при всяко наше излизане минавахме покрай нея или поне я виждахме.
Една необикновена история стои в основата на създаването на Новата църква в Делфт. Тя се случила през 1351 година. Чудатият просяк Симон стоял на обичайното си място на централния площад Маркт (Markt).
Покрай него минал съграждинът му Ян Кол и му дал нещо за ядене. В този момент се случило чудото. Ярка светлина блеснала върху лицето на Симон. Просякът казал на Ян:
“О, мой избрани приятелю, виж как небесата се отварят!”
И двамата погледнали нагоре. Появило им се видение – златна църква, посветена на Дева Мария.
Скоро след случката чудатият Симон умрял, но вече имал сигурен съюзник, който знаел за видението и можел да се пребори с Градския съвет за построяването на църква на площад Маркт. Ян Кол виждал същото видение в продължение на 30 години. Тогава Градският съвет най-после се съгласил да изпълни молбата му за изграждане на храм на това място.
Изграждането започва през 1381 година, а цялият строеж се простира в 3 века. Първо е била дървена постройка, посветена на Дева Мария. След това се изгражда каменна постройка в памет на св. Урсула. През 1393 г. се полага първият камък от църковната архитектура, която трябвало да бъде под формата на кръст. Тя е в готически стил. До 1655 година продължава строежът, а през това време църквата преживява опустошителен пожар, иконоборческа вълна, протестантската Реформация и големият взрив в Делфт от 12 октомври 1654 година, когато е разрушен голяма част от града.
Новата църква (на нидерландски: Nieuwe Kerk) се нарича така, защото е вторият голям храм в Делфт. Преди това вече съществувала друга на канал Oude Delft, която вече е позната като Старата църква.
До 1572 година Новата църква е католическа, а след това вече е протестантска. Интериорът е семпъл и липсва декорация.
Открояват се красивите бели колони и внушителните сводове.
Единствено витражите на прозорците са цветни.
Те са на две тематики – библейски и мемориални, например, един от тях възпоменава принц Вилхелм Орански.
След протестантската Реформация през 16 век голяма част от католическия интериор и символика са унищожени.
Когато влезете в Новата църква, обърнете внимание как са разположени столчетата на вярващите и къде се извършват богослуженията. Те са в самия център на храма.
Липсва религиозна символика. Единствено витражите на прозорците напомнят за нея.
Основното място на храма е заделено за мавзолея на принц Орански.
Около него е оформено пространство с музейна информация за другите представители на кралското семейство и криптата, която не е отворена за посещение.
Изложен е и екземпляр на холандската библия и е обяснено, че идеята за превода на холандски е от 1618 г. През 1637 г. преводните текстове са одобрени.
Тази църква е свързана с холандското кралско семейство.
Началото е поставено с погребването на бащата на Нидерландия, принц Вилхелм Орански, в нея.
След него много от представителите на кралството семейство са погребвани в Новата църква в Делфт.
И нещо интересно за Вилхелм Орански. Всъщност той е от германското благородническо семейство – Насау, което води началото си от 10 век. На 11-годишна възраст наследява титлата “Принц Орански” и става част от обкръжението на император Карл V. Твърди се, че е бил любимец на императора, който съветвал сина си и бъдещ наследник Филип II:
“Почитай този млад мъж. Той може да ти бъде най-ценният съветник и най-голямата ти опора”.
Тогава никой не е подозирал, че с годините Вилхелм Орански и Филип II ще се превърнат в смъртни врагове. Вилхелм, който е възпитаван първо като лутеранин, а после като католик, започнал да недоволства срещу лошото отношение към протестантите и срещу положението местната аристокрация, която нямала никакви права. Така от любимец на императора, от “разглезено богаташко дете” и от човек, който не влиза в спорове и конфликти, спечелили му прякор на Вилхелм Мълчелия, постепенно се превръща в лидер на местната аристокрация и застава начело на нидерландското въстание срещу испанците. То поставя началото на 80-годишната война и води до формалната независимост на Обединените провинции през 1648 година. Местните легенди разказват, че испанците не могли да се справят с принц Орански и затова прибягнали до хитрост – подкупили предател, за да го убие. Друга версия обаче се позовава на историята, че френският католик Балтазар Жерар бил фанатично вярващ и предан на Филип II. Чул за наградата за главата на Вилхелм Орански и започнал да планира действия как да се приближи до него и да го унищожи. Успял да го убие на 10 юли 1584 г. в Делфт в сграда, която сега е музей за славния принц и носи името Принсенхоф (Prinsenhof). В нея е запазена дупката от куршум на мястото, където е паднал Вилхелм Орански.
Предците на Вилхелм Орански са били погребвани в Голямата църква (Grote Kerk) в Бреда, но когато той е убит, Бреда е под испанско владичество. Затова се взема решение да бъде погребан в Новата църква в Делфт.
В началото е имало само временен мемориал. По-късно, по-време на 12-годишното примирие в 80-годишната война, известният скулптор Хендрик де Кайзер започва да работи по впечатляващия мавзолей на принц Орански.
Той обаче умира преди да го завърши и работа е продължена от сина ми Питер.
Мавзолеят е готов през 1623 година.
В Новата църква най-впечатляващ е ренесансовият мавзолей на Вилхелм Орански.
Изграден е от три вида мрамор – черен, бял италиански от Карара и златист.
Около него са разположени гробните плочи на други кралски управници и техните семейства.
В църквата е погребан и известният правист Хуго Гроций, един от основателите на международното право. Негов паметник се извисява пред Новата църква.
Ако застанете до мавзолея на Вилхелм Орански и погледнте към входа на църквата, ще видите огромния орган. Той има 3000 тръби. Създаден е от Йонатан Бетц (Jonathan Bätz) в периода 1837-1839 г.
Органът в Новата църква в Делфт е един от трите най-големи, измайсторени от твореца от Утрехт. И в наши дни работи безотказно. Може да се чуе всяка неделя или по време на концертни изпълнения.
Самият творец предрича, че органът ще се ползва без проблеми 200 години след смъртта му.
От векове Делфт се разпознава по красивата кула на Новата църква.
Строежът й започва през 1396 година и е завършен на 6 септември 1496 година. Кулата претърпява сериозни щети при големия пожар през 1536 г., а по-късно през 19 век е ударена от мълния. Последните видоизменения са направени от холандския архитект Пиер Куиперс (Pierre Cuypers).
От тази кула някога учените Ян Корнетс де Гроот (1554 – 1640), баща на юриста Хуго Гроций, и Симон Стевин (1548-1620) извършват гравитационни опити.
Кулата на Новата църква е един от най-големите магнити за туристи.
Тя е отворена за посещения и който успее да се качи до върха й, може да се наслади на прекрасна гледка към Делфт, а дори Хага и Ротердам.
Много красиво изглежда и синьото сърце на Делфт, видяно от кулата.
Качването е по тесни, вити стълби. Няма асансьор. Но по средата има зала с часовников механизъм, където човек може да почине и да разгледа часовника. Общо стълбите са 376 стъпала. Само кулата е висока 108.75 метра.
Кулата на Новата църква в Делфт е втората най-висока в Нидерландия. По-висока е само тази в Утрехт.
Часовникът на Новата църква има 18 стари камбани от майстора Франсоа Хемони и 33 нови камбани. Камбаните на Новата църква забиват за първи път през 1660 година.
Първо е имало 36 камбани, които покривали 3 октави. Най-тежката била 3480 килограма. Те били дело на Франсоа Хемони и брат му Питер. В кулата има и камбани, които вече не се използват. Сред тях са и 13 на Франсоа Хемони и 3 на брат му.
И в наши дни камбаните на Новата църква могат да се чуят как пеят. Карийон звучи в петък вечер между 19 и 20 часа, а така също във вторник и в събота от 11 до 12 часа.
Новата църква е отворена за посещение срещу купуване на билет. Цената за възрастни е 5 евро, за ученици и студенти – 3,50 евро, за деца от 6 до 11 години – 2 евро, а под тази възраст – безплатно. Може да се купят комбинирани билети за посещение на църквата и кулата. Комбинираният билет за възрастни е 8 евро, за студенти и ученици – 5,50 евро, а за деца – 2,50 евро. Билетът дава възможност да се посети и Старата църква, която е на около 10 минути спокойно ходене. Интересна особеност е, че посетителите трябва да се чекират билетите на специални устройства не само на влизане, но и на излизане. Църквата не работи в неделя. Работното време от понеделник до събота е различно спрямо сезоните.
Препоръчвам ви да направите снимки от самата църква от по-далечно разстояние – някъде до сградата на Градския съвет. Получават се красиви снимки. Също така хубави панорамни фотографии на Делфт можете да направите от кулата на Новата църква.
В самата църква може да се снима. Обърнете внимание на мавзолея на Вилхелм Орански и на oргана.
Сувенири можете да купите от магазина на Новата църква. До него можете да стигнете след билетната каса или при излизане от църквата или слизане от кулата. Има хубави сувенири и добри книги, които са в повечето случаи за Вермеер.
Всяко поглеждане през прозореца на хола или на детската стая в къщичката, която наехме в Делфт, ни разкриваше гледка и към кулата на Новата църква.
Най-вълшебният момент, който ще запомня, е как стояхме със съпруга ми на столчета до прозореца, гледахме живота навън, отпивахме глътка по глътка кафе или хубаво вино, наслаждавахме се на хубавите постройки, а в същото време пееха камбаните от Новата църква.
Чувствахме се като в приказка, от която не искахме да си тръгнем.
