Един афиш на Пинк Мартини
Всичко започна с един афиш, който видяхме на 13 август 2026 г. в Айндховен, Нидерландия. Бяхме там, за да изпратим малкия ни син Виктор като студент в Техническия университет в Айндховен и да му помогнем с настаняването. И при една разходка из центъра на града видяхме афиша за предстоящия концерт на любимите ни „Пинк Мартини“ (Pink Martini) в Айндховен. Заявената дата беше 16 октомври 2026 г.
Така решихме, че няма по-добра възможност от този хем да се върнем отново в града, за да видим сина ни, хем специално да дойдем за концерта и да слушаме любимите си песни. По-голям късмет от това нямаше как да имаме.
Всъщност между изпращането на сина ни като студент в Нидерландия и връщането ни отново за концерта в Айндховен си подарихме със съпруга ми доста вълшебни мигове, в които редовно слушахме Пинк Мартини, за да се подготвяме за изживяването. Вече минахме в групата на двойките с големи деца и ангажименти с ученици. Цялото време беше за нас. Така попътешествахме из гръцки острови, а след това и из България. Финалът на тази релаксираща почивка беше точно концертът на Пинк Мартини.
В Айндховен
Точно се завърнахме на 15 октомври от морска ваканция и на 16 октомври отлетяхме за Нидерландия.
Отседнахме в същия хотел, в който бяхме през август. В него после видяхме и звезди от Пинк Мартини. Беше вълнуващо!
Излязохме за ранна вечеря със сина ни. И о, каква чудесна изненада! На метри от ресторанта ни премина любимият ни музикант Михаил Йосифов. Толкова се надявахме да бъде в състава на Пинк Мартини. Знаехме, че се включва в европейските им турнета, но нямахме яснота дали и този път ще е така.
Макар че имахме надежда да е точно така. Бях споделила във Фейсбук, че пътуваме за концерта на Пинк Мартини и моя приятелка разказа, че дъщеря й е била вече във Виена и всички бурно са аплодирали Мишо Йосифов с „Мишо! Мишо!“.
Наистина бяхме големи късметлии Мишо Йосифов да бъде сред Пинк Мартини. Знаем колко е талантлив и въздействащ, но изпитвахме и истинска гордост, че е българин.
Макар и да пътувахме за първи път само с ранички за компютър, успях да събера в нея прекрасна дълга рокля и чудни обувки за концерта. Нямаше как да не изживеем тази любима музика без да се чувстваме с класата и със стила на Пинк Мартини.
Залата – Muziekgebouw Eindhoven
Концертната зала се оказа, че е точно в центъра. Не беше далеч от хотела ни, но в Нидерландия човек никога не знае кога ще го изненада дъжд. Така че за няколко минути точно това ни се случи и се наложи бързо да се снабдим с чадър, за да притичаме долу-горе сухи до концерта.
С малко лутане на навигацията на Гугъл и с питане успяхме да я намерим. Беше в средата на търговския им център. Muziekgebouw Eindhoven се оказа световно призната зала. Едновременно в нея се провеждаха няколко събития. Тази, в която беше концертът на Пинк Мартини, струва ми се, че е по-малка от зала 1 на НДК.
Мислехме, че отиваме рано, но се оказа, че вече се виеше дълга опашка за влизане. Направи ми впечатление, че в Нидерландия няма хора, които постоянно да те напътстват къде да ходиш, къде да застанеш, но въпреки това всеки си знае мястото, реда, няма „изпреварвания“ от различни посоки, няма хаос и всичко става много бързо.
В залата имаше гардероб, което беше удобство за всички.
Другото, което ми направи впечатление – холандците не следваха някакъв дрескод за концерт. По-скоро бяха с по-практично облекло.
След гардероба първата ни спирка беше щанда на бранда Pink Martini, където се предлагаха тениски, сувенири и плочи. Ние си купихме черните тениски с култовата фраза от „Sympathique“ – „Je ne veux pas travailler“ (Аз не искам да работя).
Това, което ми хареса много в залата в Айндховен, че имаше много барове. Повечето гости първо си вземаха питие, посядаха с приятели на разговор и едва след това се отправяха към залите.
Беше приятно усещане. Тук се усещаше класата им в това да няма бързане, шумотевица, припряност. Спокойно се радваха на миговете преди започването на концерта.
Предлагаха се като напитки вино, бира, кафе, чай, а вероятно и други неща. Имаше и безплатни малки холандски бисквитки. Чашите бяха пластмасови, но много добра изработка и по никакъв начин не подсказваха, че не са стъклени.
Ние също седнахме на една маса на чаша вино.
По едно време към нас се присъеди възрастна дама холандка. Малко по-късно дамата толкова ме очарова. Каза ми с усмивка нещо на холандски. По това, което сочеше, прецених, че явно е за роклята ми. Благодарих й на английски като посочих, че не разбирам какво казва, но съдя по жестовете и й благодря. Веднага ми преведе на английски и ми каза много топло, че много харесва роклята и стила ми. Това много-много ме трогна. Чудех се коя рокля ще е най-подходяща за класата на Пинк Мартини и за този концерт. Така че явно съм се справила с тази задачка.
Залата се оказа на няколко етажа. Отново нямаше екип, който да насочва спрямо билетите откъде да минава и къде му е мястото. И въпреки това всичко беше перфектно и без никакъв хаос.
Ние бяхме на балкона, а долу бяха местата за правостоящи и танцуващи. Много ми се искаше да танцуваме, но преценихме, че след два дни пътувания, ще сме изморени (поне аз така мислех за себе си). Отделно имаше доста хора пред сцената и реално нямаше как да се танцува в истинския смисъл на думата.
Когато седнахме, забелязахме и още нещо. Типично беше всички да са с питие в залата. Така че и ние си взехме напитка. Определено ми хареса това като маниер.
Златната Сторм Лардж зашептя страстно „Amado mio“
Концертът започна с „Amado mio“. Сторм Лардж завладя сцената. Беше в дълга златна рокля като неотразима русалка от приказките, която омайва всеки, който гледа натам. Танцуваше емоционално, виеше тялото си в много силен екстаз, а ръцете с гъвкави движения придаваха още по-голяма чувственост, за да подарят на възпетия любим една гореща прегърдка.
Залата беше пленена. Всички пееха. А който имаше любим до себе си, инстиктно повтаряше тази гореща прегръдка, която му подсказваше толкова сексапилната Сторм Лардж. Беше като съвременната двойничка на Мерилин Монро на сцената, която заразява с любовта си околните. Всеки звук, всяко движение беше като любовен акт.
Вдясно на сцената беше Мишо Йосифов. Елегантен, с класа и подпомагаш това вълшебство да се създаде.
Сцената наистина беше като едно интимно пространство между златната Сторм Лардж и възлюбения й от песента, за когото танцуваше, когото прегръщаше страстно, шептнейки му „Amado mio“.
Până când nu te iubeam
Тази интимната чувственост премина на още по-въздействащо ниво със следващото силно изпълнение. Ориенталските нотки, които се долавяха в румънската песен „Până când nu te iubeam“ (Докато не те обикна) бяха като подсиваща подправка за сгорещяване на атмосферата и като омайващ аромат, с който всеки присъстващ нямаше как да не загуби ума си от този любовен копнеж. Прелъстяващо, сгорещено и свръхинтимно!
В залата имаше доста румънци. Изглежда тази песен ги е спечелила за вярна и всеотдайна публика.
Но и всички други бяха заразени от този изгарящ копнеж, който не ти дава покой.
Взривяващата неуловима „Лили“
Много песни на Пинк Мартини могат да подлудят цялата публика. Но една от най-сигурните е „Лили“ – за неуловимото момиче, чийто любим я моли:
„Лили, Лили, Лили, Лили, остани!“.
Тази песен направо взриви всички. За това спомогна невероятната Сторм Лардж. Танцуваше, скачаше сексапилно, ръкопляскаше и подгряваше емоция.
Застана дори на колене и изтанцува почти интимен танц пред публиката. Докосваше ги. Предизвикваше ги. Беше страстно. Точно пред тях. И точно за тях.
Каква емоция! Каква страст!
Няма как, ако си мъж, да не си кажеш, че тази жена е създадена точно за теб.
Или ако си жена, да не си помечтаеш да бъдеш така завладяваща като нея.
Залата затанцува на Donde Estas Yolanda
Кулминацията на концерта беше при песента „Donde Estas Yolanda“. Цялата зала вече танцуваше и питаше „Къде е Йоланда“.
От Пинк Мартини обявиха конкурс за най-добре танцуващи. Имаше и награди.
Дори и не видях какви са тези награди, но заявих на съпруга си, че трябва да танцуваме. И да спечелим! Представяте ли си колко съм била вече в цялата атмосфера. Е, той не „ми се върза на акъла“ (извинението – защото не били суинг танци, които ние можем да танцуваме!), но пък моя милост се раздаваше с дългата си рокля като за десет души. Само Сторм Лардж можеше да ме конкурира в този момент. Ползвах всички стълби на балкона и пространствата около мен. Полудях от атмосферата, музиката и възможността за танц. Толкова беше хубаво!
Наградата отиде при възрастна дама. Напълно заслужено. Но не беше целта наградата. А да си част от целия купон. Цялата зала танцуваше. Веселието беше на максимално ниво.
Преживяхме и една нощ в Неапол
Горещо, почти като в Неапол. Така вече усещах атмосферата.
На сцената дори това се подсилваше с червени светлини.
И точно тогава Сторм Лардж запя „Una notte a Napoli“. Прочуствено, дълбо, разтърсващо.
Все едно наистина обичаш някого до смърт и опознаваш тази изгаряща любов.
„Мишо! Мишо!“
Да си на такъв концерт на световна музикална група, която пленява сърцата на милиони, и сред тези звезди да е и известен български музикант – това е велико. Но като го види човек и как пленява публиката с таланта си. Да разбереш, че не само българи са му почитатели. И най-вече да чуеш как всички около теб викат от сърце:
„Мишо! Мишо!“.
Това вече е велико преживяване. Преживяване, което заслужава всеки българин.
Бях горда с Мишо Йосифов. Нямаше как да се вее българския флаг, но с музиката, с личността си, той прославяше българския талант. Прославяше нашата България!
И най-интересното беше, че хората сякаш с името му проговориха български.
Толкова с чисто българско произношение скандираха:
„Мишо! Мишо!“.
Велик е Мишо Йосифов. Велик!
Бурлеска с Meow Meow
От песен на песен, от танц на танц, от вдъхновение към въодушевление дойде и моментът за шеги, закачки и много смях. Подари ни го изпълнението на Meow Meow. Тя е изключително талантлива. Съчетава музика, театър, танци, пърформънс. Пренесе ни все едно в едновремешно кабаре, където кокентничеше, закачаше се и развеселяваше всички.
Покани на сцената младо момиче и момче и ги включи шоуто си. Залата се забавляваше. Приятен смях ехтеше от всички страни. В същото време звучаха прочувствени френски шансони като „Ne me quitte pas“. Съвсем като в кабаре някога.
Последва и обща изява със Сторм Лардж.
Революцията на „Bella ciao“
И точно, когато човек си помисли, че едва ли отново може да се вдигне настоението още веднъж толкова високо, зазвуча „Bella ciao“. Цялата зала пееше и беше готова да отиде на смърт – за тази жена, за тези музиканти!
Bella ciao, ciao, ciao!
Невероятната Сторм Лардж вече излъчваше не само разгромяващ сексапил, но можеше да поведе революцията – за каквото си пожелае. И след нея да тръгнат всички – не само почитателите й от залата.
Това е невероятно гореща жена! Тя скачаше и маршируваше на сцената. Без съмнение може да застане начело на парад с огромен ефект и сила.
„Аз не искам да работя!“
Концертът приключи. Но бурните аплодисменти не стихваха. Музикантите ни подариха още две любими песни. Първата беше големият им хит „Sympathique“. Отново цялата зала запя:
Je ne veux pas travailler.
Игриво, закачливо, театрално:
„Аз не искам да работя!“.
И все така магнетично и заразително – както го могат прекрасните Сторм Лардж и Пинк Мартини.
Концертът приключи и после дойде… закуската
Концертът приключи. Нямаше нито един, който преди края да е тръгнал да си ходи – както се случва в България. (Никога не мога да си обясня защо!) Всички стояха до последно. Аплодираха максимално дълго музикантите. А след това се насочиха към изходите без блъсканици, пререждане и напрежение.
Направи ми впечатление, че баровете продължаваха да работят и повечето от публиката останаха след концерта на питие и разговори с познати.
При гардероба имаше огромна опашка. Бях сигурна, че и половин час няма да можем да си получим дрехите. Но не! След много кратко чакане от няколко минутки – не само ние, а и всички си бяха получили нещата и пространството се изпразни. Още не мога да си обясня каква е тази перфектна организация – без шумотевици, без допълнителни хора, които да разпределят кой къде да застане и прави. Само с малко персонал и дисциплинирани холандци всичко се случваше прекрасно.
Прибрахме се въодушевени от концерта, а на сутринта имахме изненада.
На закуска видяхме звездите на Пинк Мартини. Оказаха се в нашия хотел – или поне част от тях. Така че имахме още прекрасни мигове с любимците си. Разбира се, нито за миг не се издадохме, че ги разпознаваме и не ги притеснихме. Бяха като обикновени хора, а не на сцената. Разбирахме, че това са техните мигове за релакс. На концерта са направили достатъчно за нас и за нашето прекасно преживяване.
Благодарим им от все сърце!
Мечта за концерт в България
През цялото време имахме обаче една мечта. Мечтаем отново Пинк Мартини да дойдат в България. Ето преди месеци са били в Гърция, Турция, Румъния и в други държави, но отново София или друг български град липсват в турнето им.
У нас имат толкова почитатели. Докато спомена, че ще ходим на концерта им в Айндховен, толкова много съмишленици на Данибон писаха, че ги обожават и че благородно ни завиждат за това преживяване. Други споделиха, че са били на концерта им тук. Ние също бяхме и тогава.
Това се е случило през октомври 2015 г. Описала съм своите преживявания в статия: „Класа, хубава музика, танци и „Пинк Mартини“ в София“. Толкова време не са ни посещавали.
София ги обича. Българите ги обожават. Очакваме ги съвсем скоро отново у нас. Дано-дано да е още през 2027 година!
