Пътеписи от Нидерландия
Пътеписи от Делфт
„Оранжева наслада“ или на английски „Orange Delight“ – така се наричаше къщичката, която наехме в холандското градче Делфт. Това беше остроумна асоциация със знаковия за кралството цвят, но когато човек поживее в градчето и се запознае с историята му, разбира се, че най-вероятно препратката е към героя на тази държава – принц Вилхелм Орански, смятан за баща на Нидерландия, който е живял в Делфт и е погребан в Новата църква в центъра. А също и с кралската фамилия Орански-Насау, която управлява.
Наехме къщичката през през Booking, но видяхме, че се предлага и през Airbnb. Колкото и мило да изглеждаше всичко на снимките, в действителност се оказа още по-хубаво. Още с влизането си в нея, ахнахме.
В Booking беше с най-висока оценка в Делфт – 9,8.
Къщата се намира до един от най-старите канали в града – Voldersgracht, който датира от 1348 година. Въобще всичко наоколо е на няколко века и е пропито с много история.
Прозорците на хола и на една от спалните гледаха към този канал. Наблюдавахме често как семейства патици и лебеди плуват спокойно във водата.
Къщата беше на метри от градски площад – Маркт, на който е забележителната Нова църква, в която са погребани Вилхелм Орански и други представители на нидерландската кралска фамилия.
На центъра се намира и красивата сграда на Градския съвет.
Кулите на Новата църква и на Градския съвет се виждаха от къщичката ни. Чувахме и приятното звънене на камбаните. Те направо пееха.
От прозорците на кухнята и втората спалня съзирахме кулата на Старата църква – друга значима забележителност на Делфт.
Разходка из старинната къщичка в Делфт
Къщата имаше огромен хол, който грубо пресметнахме, че е около 100 кв. м.
Той беше декориран с изключителен вкус.
Всяко детайлче беше премислено. На масата ни очакваха плодове и хубаво вино като подарък за добре дошли, които бяха оставени от хазяите.
Имаше и огромен букет от жълти лалета, които запазиха свежестта си през цялото време на нашия престой.
Хазяите бяха прекрасни хора. Интелигентни, много внимателни, с усет за красивото. Живееха в съседната къща. Всъщност двете къщи ползваха общ вход. Дамата притежава красив магазин на първия етаж на тяхната къща. В него също се личеше, че всичко е подбрано с много вкус. Продаваха се красиви аксесоари и уреди за кухнята.
Стари мебели, картини, гоблеми, хубав килим, лампи, свещи, камина, делфтски порцелан, пишеща машина, стар часовник и още много детайли грабваха погледа ни и ни караха да поспираме и да ги разглежда.
Холът ни беше любимо място.
В него със съпруга ми прекарвахме приятни минути, стоящи на удобни столове до прозореца.
От тях наблюдавахме живота навън.
До хола е разположена кухнята, която е чудесно оборудвана. Имаше всичко, от което се нуждае едно домакинство, не само за кратък престой, но и за живеене.
Освен типичните – печка, хладилник, тостер, кафемашина, имаше също пералня и миялна машина. Хладилникът се открояваше в своя оранжев цвят и красив дизайн на марката SMEG.
Отново за всичко беше премислено – и за декорация, и за посуда. Имахме за подарък хрупкави холандски меденки.
В предварието се влизаше от тераса, на която стояха маси и столчета.
На този етаж беше и тоалетната.
Качването на втория етаж беше по по-стръмни стълби, но не сме срещали изобщо затруднения.
На втория етаж бяха разположени двете спални и банята.
Едната спалня, в която спаха децата, беше огромна – може би около 50 кв. м. Гледаше към красивия канал и към центъра. Виждаха се забележителностите на площада. Стаята беше в бели нюанси, а постелките бяха дантелени. Гредите на тавана допълваха усещането, че човек обитава старинна къща.
В тази стая имаше две огромни спални, а така също и едно допълнително легло, което можеше да играе ролята и на диван. Между двете огромни спални можеше да се разгърне завеса, за да получи всяко от деца своето по-лично пространство.
Между двете спални беше банята, в която имаше вана и душ кабина. Беше добре оборудвана, поддържана и чиста.
Спалнята, която нарекохме родителска, е доста по-малка от другата, която за нас беше „детската“. Имаше удобно легло, тоалетка, шкафове, кресло.
Беше стилно декорирана – отново в старинен стил. Впечатли ме стара сватбена фотография, която стоеше на тоалетката, а над нея имаше розово, копринено було.
Прозорците ни гледаха към кулата на Старата църква, която се свързва с името на Вермеер.
От къщата стигахме пеша до всички важни забележителности в Делфт – Новата църква, централния площад Маркт, Вермеер сентрум Делфт, Старата църква, Техническия университет, най-старата фабрика за делфтски порцелан. Гарата беше също наблизо – може би около 6-7 минути пеша. До нея се намираше и спирката за трамвай 1, с който се ходеше до центъра на Хага.
На същата улица, на която беше къщата, беше разположен и Вермеер сентрум Делфт, в който няма оригинални творби на големия нидерландски художник, но има чудесни репродукции на всичките му картини.
Също така са обяснени забавни детайли от произведенията му. Разказан е увлекателно животът му и техниката му на рисуване.
На пешеходно разстояние от къщата имаше и големи супермаркети. Ние избрахме един по-далечен, тъй като работеше по Великден, когато бяхме пристигнали, а след това вече по навик си пазарувахме в него. Казваше се Jumbo и беше добре зареден.
Около къщичката имаше много ресторанти и заведения. Ние се влюбихме в италианския „Dolce Amaro“ и той се превърна в нашето любимо ресторантче в Делфт. От прозорците ни обаче виждахме как се готви и в друг приятен италиански ресторант.
А ако искахме да похапнем от най-вкусния ябълков пай в Холандия, преминавахме през централния площад Маркт и се насочвахме към Kobus Кuch – отново приятната разходка не отнемаше повече по 5-6 минути.
Делфт е невероятно градче – с много история, много култура и с изключително спокойна атмосфера.
Липсата на коли, изключително спомага за това спокойствие. Повечето хора са с велосипеди, други спокойно се разхождат, а трети – те бяха постигнали най-голямото блаженство, плаваха безгрижно с лодка по каналите и малко след това се прибираха в някоя старинна къща.
Когато си тръгвахме, Вики, малкият ни син, каза, че иска тази къщичка да ни е втори дом и да се връщаме в нея редовно.
В нея да се събираме на празници, в нея да отсядаме за почивка. Толкова много му хареса.
Попитахме хазяйката от кой век е къщата. Тя не помнеше годината, но каза, че е от 17 век.
Това още повече засили топлите ни чувства към този делфтски дом, който усетихме като наш за дните, в които бяхме в градчето.
