Историята
Историята на органа започва през 1966 г. Тогава Айндховен отбелязва десетата годишнина от основаването на Техническия университет.
Университетското ръководство решава да постави произведение на изкуството в новата сграда Auditorium. Вместо традиционна скулптура обаче избира нещо много по-необичайно. Решението е да бъде закупен голям класически тръбен орган.
Интересен детайл е, че първоначално се обсъжда и електронен инструмент. Тази възможност е свързана с Philips, водещата технологична компания в града. В крайна сметка надделява идеята за истински тръбен орган.
Подаръкът на Philips
Проектът получава изключително сериозна финансова подкрепа. Philips предоставя един милион нидерландски гулдена. Това е част от дарението за десетата годишнина на университета.
Сумата позволява закупуването на голям инструмент с впечатляващи музикални възможности. Органът е замислен като културна придобивка за цялата университетска общност. Така технологичната столица на Нидерландия получава и необикновен музикален символ.
Кой създава инструмента?
Изработката е поверена на нидерландската органостроителна компания Pels & Van Leeuwen. Фирмата има важна роля в развитието на нидерландското органостроене през XX век.
Инструментът е построен през 1966 г.
Проектът е реализиран под ръководството на ректора професор К. Постхумус. Музикалните съветници са Хуб Хует и Фейке Асма.
Прозрачна конструкция с образователна идея
Това е характеристиката, която отличава инструмента от повечето големи органи в Европа. Неговият корпус е изработен от прозрачен плексиглас.
Дебелината на прозрачните панели е около 15 милиметра. Проектирането на корпуса е дело на Р. ван Румпт. Решението е изключително подходящо за университета, посветен на технологиите и инженерните науки.
В традиционната църковна архитектура органът обикновено се намира зад внушителна дървена конструкция. Тя често прикрива значителна част от тръбите и вътрешните механизми. В Айндховен концепцията е напълно противоположна.
Тук се вижда какво се случва вътре. Виждат се тръбите, конструктивните елементи и частите на механизма. Движението на системата става част от визуалното преживяване.
Това не е просто дизайнерски ефект. Прозрачността има образователна цел. Студентите могат да наблюдават как работи един сложен музикален инструмент.
Така органът се превръща и в своеобразна демонстрация на инженерната мисъл.
Стъклената архитектура на Auditorium
Органът е разположен в Auditorium, една от емблематичните сгради на ТУ Айндховен. Архитектурата ѝ се отличава със стъклени повърхности и усещане за простор. Прозрачността е важна част от цялостния облик на сградата.
Корпусът е съобразен с архитектурата на Auditorium. Прозрачният орган продължава тази архитектурна идея.
Решението е особено интересно за времето си. През 60-те години модернизмът търси нови форми и материали. Органостроителите обаче обикновено запазват традиционните визуални решения.
В Айндховен се получава необикновен синтез. Вековна музикална традиция среща индустриалните материали на модерната епоха. Резултатът е инструмент, който изглежда почти като научен експеримент.
Прозрачният материал на органа създава интересен визуален диалог. Посетителите могат да възприемат едновременно архитектурата и сложния механизъм на инструмента. Естетиката и инженерната идея се срещат в една обща композиция.
3745 тръби и 50 регистъра
Органът е внушителен дори според критериите на големите концертни инструменти. Той е проектиран да изпълнява музика от различни исторически периоди. Това го прави универсален концертен инструмент.
Той разполага с 3745 тръби, които произвеждат звука по различен начин. Някои са високи и тесни, други са къси и широки. Размерът и конструкцията им са важни за различните тонове и тембри.
Инструментът има 50 регистъра. Регистърът определя тембъра и характеристиките на звученето. Един орган може да създава усещане за флейта, струнен инструмент или мощна медна духова секция.
Различните регистри позволяват комбинирането на тези звукови цветове. Те осигуряват значително разнообразие. Инструментът може да звучи деликатно, прозрачно, тържествено или драматично. Възможностите му надхвърлят обичайното акомпаниране на църковно пеене.
Органистът може да комбинира регистрите и така да променя звученето според музикалното произведение.
Клавиатурите са три, разположени една над друга. Под тях се намира и отделна педална клавиатура, която се управлява с крака. Педалът осигурява басовата основа. Той позволява изпълнението на сложни многогласни произведения.
Комбинацията между четирите звукови подразделения прави инструмента подходящ за сериозен концертен репертоар.
Кой свири на този необикновен инструмент?
Едно от най-важните имена е Ян Фершюрен. Той е университетски органист и познава инструмента отблизо.
Особено любопитна е личната му история. Фершюрен е учил електротехника в ТУ Айндховен между 1980 и 1986 г. Паралелно с това получава музикално образование в Льовен и Утрехт.
Фершюрен описва изпълнението на органа като преживяване на пълно потапяне. Инструментът звучи на концерти и университетски събития.
Репертоар от Бах до съвременната музика
Създателите на органа в ТУ Айндховен си поставят амбициозна задача. Инструментът трябва да изпълнява произведения от различни музикални епохи. Това включва барокова, класическа, романтична и съвременна органна музика.
В конструкцията се съчетават необарокови елементи и романтични темброви възможности. Това е особено интересно за орган, създаден през 60-те години. По онова време европейското органостроене активно преоткрива историческите традиции.
Органът може да изпълнява музика на Бах и Хендел. Подходящ е също за произведения на Моцарт, Белини и Видор. В репертоара му присъства дори музиката на Франсис Пуленк.
Това разнообразие е демонстрирано и в специален концертен запис. През 2017 г. университетският органист Ян Фершюрен изпълнява програма с произведения от различни столетия. Сред тях е и концертът за орган и оркестър в сол минор на Пуленк.
Записът включва съвместно участие на Serenata Symphonie Orkest. Диригент е Ернст Вауер. Програмата показва, че инструментът може да участва и в оркестрови произведения
Пожарът и спасяването на органа
През 1994 г. в сградата Auditorium избухва пожар. Органът оцелява, но е покрит със сажди и се нуждае от сериозна намеса. Следва разглобяване и цялостно почистване.
Реставрацията струва около 350 000 нидерландски гулдена. Обсъждана е дори възможността инструментът да бъде продаден. В крайна сметка университетът решава да го запази.
През 1984-1985 г. Pels & Van Leeuwen извършва почистване и модернизация. Тогава е направена и нова интонация на инструмента.
Къде може да бъде видян?
Органът се намира в централната зала на университетската сграда Auditorium. Това е едно от най-разпознаваемите пространства в кампуса. Инструментът е разположен така, че посетителите трудно могат да го пропуснат.
Тук ежедневието на университета се среща с музикалното изкуство. Студентите преминават през пространството, посещават събития и се хранят наблизо. Над тях се издигат стотиците видими тръби.
Тази необичайна близост между всекидневието и голямото изкуство е част от чара на мястото. Органът не е скрит в отделна концертна зала. Той присъства в живота на университета.
Auditorium има многофункционално предназначение. В сградата се провеждат дипломирания, концерти, спортни събития и академични церемонии. Там се организират и срещи с представители на кралското семейство.
Органът на ТУ Айндховен е едновременно музикален инструмент, инженерна демонстрация и архитектурен символ. Той показва какво се случва, когато един университет реши да инвестира не само в знания и технологии, но и в култура.
Прозрачният му корпус разкрива сложния свят зад музиката. А 3745-те тръби превръщат този необикновен университетски инструмент в истинска забележителност.
