Той е класически испански picaro (вагабонд): справя се с живота с много хитрини. За Коломбо (Хавиер Гутиерес) настъпва неочакван обрат в ежедневието, когато в автoмонтьорската му работилница буквално връхлита Марио (Луис Заера), душевен страдалец и отчайващ шофьор. Така започва тяхното пътуване в преследване на жерави.
Изпълнен с много комични сцени, но и богат на размисъл, филмът “Птици (Pajaros)” (2024) на актьора и режисьор Пау Дура разказва за приключенията на двамата герои, които ги отвеждат от Валенсия през Коста Брава, Италия и Балканите до брега на Черно море при Констанца.
И ако за Марио жеравите са алегория за търсенето на едно отминало романтично увлечение, то за Коломбо пътуването се превръща в преоткриване на философията на живота, обогатена от една мимолетна среща с любовта в лицето на италианката Елизабета (Тереза Сапонанджело).
Наред с впечатляващите пейзажи и сцени заснети в европейски градове, характерни за “Птици” са безмълвните кадри, фокусирани върху трагичното излъчване на Марио, които подсилват усещането за вътрешен драматизъм на героя.
Драматизъм успешно пресъздаден от Луис Заера с неговите съсредоточено изражение и маниер, познати на зрителите от филми като “Кралството (El reino)” (2018).
В Хавиер Гутиерес, от друга страна, зрителят вижда един актьор, който умело превъплащава сериозното и комичното в един герой, съчетание срещано например в “Шампиони (Campiones)” (2018). Двамата талантливи артиста неслучайно са двукратно отличени с престижната испанска филмова награда “Гоя”.
По един увлекателен начин “Птици” разглежда темата за хората, които изведнъж навлизат в нашия живот, за да му дадат нова насока и да ни помогнат да открием нещо, което сме пропуснали да видим.
