Следобедният чай е много повече от бърза глътка чай – това е цял ритуал и леко хранене в следобедните часове, при което се поднасят сандвичи, обикновено нарязани на малки „пръстчета“, пресни или топли скоунс, сладкиши и малки кейкове. Скоунс (малки хлебчета-курабийки) са по-ново попълнение в менюто, но са станали неизменна част заради голямата им популярност сред гостите.
В миналото някои събития, наричани „чаени приеми“, са събирали до 200 гости с отворена покана между 16 и 19 часа – хората са идвали и си тръгвали по желание. Днес във Великобритания следобедният чай обикновено се сервира като специално удоволствие или по повод празненства – например момински или бебешки партита, рождени дни или просто среща с близки приятели.
Откъде започва традицията?
Макар пиенето на чай да е познато в Китай още от третото хилядолетие пр.н.е., в Англия чаят става популярен чак през 60-те години на 17 век благодарение на крал Чарлз II и съпругата му, португалската инфанта Катерина де Браганса. Самата традиция на следобедния чай се появява през средата на XIX век.
Смята се, че Анна, седмата херцогиня на Бедфорд, въвежда следобедния чай през 1840 г. Тя изпитвала глад около четири следобед, а вечерята била чак в осем. Затова поръчвала поднос с чай, хляб, масло и сладкиши. Скоро започнала да кани приятелки да се присъединят към нея за тази следобедна закуска. Така се ражда нова социална мода, която бързо се разпространява сред висшето общество.
През 80-те години на XIX век дамите от висшата класа се преобличали с дълги рокли, ръкавици и шапки за следобедния чай, който обикновено се сервирал в салона между 16 и 17 часа.
Разцвет и развитие
С поевтиняването на чая през края на XIX век ритуалът се разпространява и сред средната класа, а по-късно и в Америка. През 20-те години на XX век към събитията се добавя музика – за най-богатите това са били цели оркестри в градината, а по-младите често посещавали „чаени танци“ в хотелите.
Днес следобедният чай не е ежедневие за повечето хора, но остава жива традиция за специални случаи и в кралското семейство. Известно е, че кралица Елизабет II е обичала всекидневния си следобеден чай със сандвичи без коричка, сладки изкушения и скоунс.
High Tea vs. Low Tea
Може да срещнете и термина „High Tea“. Днес това често означава изискано събитие около 16 ч., но първоначално High Tea е бил основното вечерно хранене на работническата и средната класа, сервирано на висока маса около 17-18 ч. – далеч по-обилно от леката закуска на следобедния чай („Low Tea“). В Англия все още се смята за гаф да се бъркат двете понятия.
Традиционно меню за следобедния чай
– Разнообразие от малки сандвичи (класически са с краставица, пушена сьомга с крема сирене, яйчна салата с кресон, „Пиле за коронация“, шунка и горчица)
– Скоунс с гъста сметана и сладко
– Различни домашни кейкове и сладкиши
– Богат избор от чайове – от силни и плътни до леки и освежаващи
Какви сандвичи се сервират?
– Краставица
– Пушена сьомга с крема сирене
– Яйчена салата с кресон
– „Пиле за коронация“
– Шунка и горчица
Какво е Cream Tea?
Cream Tea е опростен вариант на следобедния чай – включва само скоунс с гъста сметана и сладко, поднесени с чай.
Какво е Champagne Afternoon Tea?
Много хотели предлагат чаша шампанско към традиционния следобеден чай – идеален избор за празненства и специални поводи.
Какви чайове се предлагат?
– Assam – силен, плътен индийски чай с малцов вкус
– Darjeeling – ароматен, леко стипчив чай от Индия с нотки на бадем и полски цветя
– Earl Grey – най-популярният, черен чай с масло от бергамот, кръстен на Чарлз, втори граф Грей
– Lapsang Souchong – китайски чай с опушен вкус, изсушаван върху борови иглички
Днешният следобеден чай
Днес традицията на следобедния чай се е разпространила по целия свят и често се адаптира според местната култура. Във Великобритания следобедният чай е символ на елегантност, социалност и наслада от малките удоволствия в живота. Независимо дали е в луксозен хотел, уютно кафене или у дома, този ритуал остава начин да се съберем с приятели и да отпразнуваме специалните моменти.
Днес повечето събирания за следобеден чай са изгубили строгостта на горната класа – никой няма да ви съди, ако вдигнете малкия си пръст или разрежете скоунс с нож, но идеята да се срещнем с приятели за чаша чай остава популярен начин за социализиране.
