Днес в нашето семейство имаме голям празник. Големият ми син – Ники, има рожден ден. Става на 25 години. Роден е на 15 март 2000 г.
Когато Ники се роди, с баща му бяхме малко по-малки от тази възраст, на която е сега той. Бързо се научихме да бъдем родители и то много отдадени родители. Бяхме млади, малко след студентските години и искахме да му предадем цялото човешко познание, до което се бяхме докоснали. От съвременна гледна точка може да се каже, че сме били с доста либерални възгледи за родителството – детето има равен глас с големите. Дори сме се допитвали до него какво мисли по дадени важни въпроси – жилище, кариери и дори той беше отговорникът по избор на име за брат му.
Както бяхме прекрасно екипче от двама със съпруга ми, така бързо то стана от трима, а 7 години по-късно и от четирима, когато се роди и малкият ни син Вики.
Ники ни научи, че няма нищо по-ценно от това да си отдаден родител. Всичко, което сме вложили в неговото развитие, се възвръщаше с многократна сила. Моментите на четене на книги, обучението как да пресмята, игрите – всичко. Вярвахме в ранното детско развитие и това наистина се оказа работеща стратегия за отглеждане на деца. Отделно цялата тази наша отдаденост като време, енергия, отношение – това бяха най-сладките моменти в живота ни с много забавление, смях, сплотеност и огромна гордост.
Като майка винаги съм се старала да развия всичко в децата си от най-малка възраст, а след това те да преценят какво им е интересно и какво да доразвият. С баща им искахме да се докоснат до много ценни знания и умения, да получат висока база като образование, да надграждаме като родители с допълнителни занимания, пътешествия и важни и интересни познания.
Скоро си припомняхме как на 6 години отиде на шахматен турнир. Беше от най-малките. Очаквахме да е там за около 30 минути и да си ходим. А той започна победа след победа на много по-големи от него. Не вярвахме какво се случва. Това беше моментът, в който може би за първи път осъзнахме не само колко много знания и умения вече има нашето момченце, но и че сме отгледали победител, който не се предава пред трудности и с много знания и упоритост върви напред.
Тази седмица, дни преди да стане на 25 години, отново се случи подобно изживяване – заедно с баща му с гордост да ахнем какво постига нашето вече голямо момче и то ей-така все едно е детска игра. Но не е така лесно – всичко е свързано с години последователно и сериозно трупане на познания и умения, които няма как да не доведат до успехи и признание.
25 години сме родители със съпруга ми и вече можем да кажем уверено, че с първата ни сериозна задача сме се справили – отгледали сме един прекрасен и успешен млад мъж, който продължава да ни прави горди и щастливи. А и вече се учим много от него.
Вярвам, че не само ние, но и много семейства като нашето, отгледахме едно поколение от изключително умни и успешни млади българи, които прославят с името си България по света. И за света това е истинският образ на България – едни изключителни млади хора, които движат човешкото познание още и още напред.
Всъщност точно това е ролята на родителите, на семейството – да вложат много в децата си и те да прославят родината си и да направят чрез знанията си света още по-добро място.
Честит рожден ден, скъпи Ники! Бъди здрав, щастлив, обичан и все така много успешен! Благодаря ти за всички прекрасни моменти на радост, щастие и гордост, с които си ни дарил!
Обичам те!
Мама (която много се гордее с теб!)
