В Ден Бош, родния град на Йеронимус Бош, се намира арт център, посветен на творчеството на прочутия нидерландски художник. Макар оригиналите на картините му да са разпръснати из музеи по света, в Йеронимус Бош арт център (Jheronimus Bosch Art Center) могат да се видят висококачествени репродукции на неговите произведения.
Ценно е човек да види събрани на едно място картините на един художник. Така по-лесно се откриват връзките между тях, повтарящите се образи и необикновеният му стил. По същия начин е и в Делфт с творчеството на Вермеер. Такъв е и подходът в Ден Бош с произведенията на Йеронимус Бош.
При Бош особено впечатляват фантастичните създания, загадъчните символи и странните сцени, които сякаш приканват посетителя да разгадае собствената им история.
Пътешествието сред творчеството на Бош е среща с един свят, в който реалността и фантазията непрекъснато се преплитат. Всяка картина предлага нова история, а понякога най-интересното се крие в малък детайл, който лесно може да остане незабелязан.
Пътешествието започва
В експозицията са представени 29 номерирани произведения и групи от картини, а има също и рискунки. Те ни отвеждат от библейските истории до фантастичните светове, в които Бош изследва човешката природа.
1. „Богоявление“, Ню Йорк, Музей на изкуствата „Метрополитън“
Още първата картина поставя въпрос, който съпътства цялото творчество на Бош: кое произведение действително е негово? Авторството на тази творба дълго е било оспорвано. Първоначално я смятали за автентична, после я отхвърлили заради примитивното ѝ излъчване и обилните златисти тонове, но изследване на дървесината отново насочило вниманието към Бош.
В центъра са Дева Мария и Младенецът Христос, заобиколени от руини, Тримата влъхви и Йосиф. Двама пастири се виждат на заден план. Макар руините да изглеждат нарисувани непохватно, далечните зелени хълмове, жълтеникаво-бялата светлина и тъмната ивица в небето напомнят за характерния пейзаж на художника.
2. „Сцени от Страстите Христови“, Берлин, Картинна галерия
В центъра на тази композиция се намира пеликан, който разкъсва гърдите си, за да нахрани малките си със собствената си кръв. Тази необичайна сцена е символ на Христос, пожертвал себе си за спасението на човечеството. Около птицата са разположени различни моменти от последните дни на Исус.
Историята започва с молитвата на Христос на Елеонската планина, преминава през залавянето и изтезанията му и стига до носенето на кръста и Разпятието. Следва полагането му в гроба. В тъмнината около отделните сцени се спотайват демони, а някои епизоди са загатнати само с няколко деликатни движения на четката.
3. „Свети Йоан Богослов на остров Патмос“, Берлин, Картинна галерия
Според преданието римляните заточили Йоан Богослов на гръцкия остров Патмос. Там той получил виденията, които записал в книгата Откровение, позната и като Апокалипсис. Бош го представя потънал в писане, докато ангел му показва видението на Дева Мария.
На преден план стои орелът, символ на светеца. Вдясно малък дявол се опитва да открадне мастилницата му, сякаш иска да попречи на записването на пророчествата. Възможно е паното някога да е било част от голям олтарен образ на Братството на Пресвета Богородица, заедно с изображение на Йоан Кръстител.
4. „Свети Йоан Кръстител в пустинята“, Мадрид, Музей „Ласаро Галдиано“
Йоан Кръстител проповядвал покаяние и кръщавал хората в река Йордан. Когато видял Христос, го разпознал и възкликнал: „Ето Божият Агнец!“. Затова Бош поставя агне вляво от светеца, като препратка към Христос и неговата бъдеща жертва.
Това малко пано вероятно също е било част от олтарен образ, поръчан от Братството на Пресвета Богородица, към което художникът принадлежал. Особено любопитно е растението с бодли и големи плодове в предния план. Изследователите предполагат, че то е нарисувано върху по-ранно изображение на човешка фигура, вероятно на дарителя, а промяната може да не е била направена лично от Бош.
5. „Увенчаването с трънен венец“, Лондон, Национална галерия
Христос е обграден от четирима мъчители, които му се подиграват, като го провъзгласяват за „Цар на юдеите“. Лицата им са гротескни и изразителни, а фигурите са подредени плътно в предния план. Бош използва необичаен за времето си подход – близък кадър и прави сцената непосредствена и напрегната.
Много от символите остават трудни за тълкуване. Полумесецът върху червената дреха в долния ляв ъгъл обаче е разпознаваем знак, свързван в този контекст с неверниците. Художникът създава силно въздействаща сцена, без да разчита на голямо пространство или сложен пейзаж.
6. „Ето човека“ (Ecce Homo), Франкфурт на Майн, Музей „Щедел“
След арестуването си Христос бил измъчван по заповед на Понтий Пилат и увенчан с трънен венец. После бил изправен пред тълпата, която настоявала да бъде убит. Изкривените лица на присъстващите показват тяхната враждебност и вътрешна порочност.
Надписите със златни букви поясняват сцената чрез библейски цитати. В горния ляв ъгъл Пилат казва Ecce homo, или „Ето човека“, а тълпата отговаря Crucifige eum, „Разпни го“. В долните ъгли са изобразени членовете на семейството на дарителя, но по-късен собственик наредил фигурите им да бъдат закрити с боя. При реставрация част от тях отново се появили.
7. „Голгота с дарителя“, Брюксел, Музей на старите майстори
Тук Бош изненадва с традиционна и сдържана композиция. Няма дяволски създания, които често населяват неговите картини, вероятно защото поръчителят е предпочел по-обичаен религиозен образ. Христос е разпънат на Голгота, чието име означава „място на черепа“.
Вляво са Мария и Йоан, а вдясно стоят Петър и коленичилият дарител. Петър се разпознава по ключовете за небесните порти и представя дарителя на Мария. Така поръчителят се надявал на нейното застъпничество и на спасението на душата си.
8. „Христос носи кръста“, Гент, Музей за изящни изкуства
Около Христос се е струпала враждебна тълпа с гротескни лица, изпъкнали челюсти, криви носове и беззъби уста. Сред тях спокойното изражение на Христос се откроява особено силно. Очите му са затворени, сякаш той е изцяло откъснат от злобата около себе си.
Вляво се виждат фигури, свързани с легендата за кърпата на Вероника, върху която се отпечатал образът на Христос. Името ѝ традиционно се свързва с израза vera icon, или „истински образ“. Според изследователите картината вероятно е създадена от талантлив художник от работилницата на Бош, а не лично от майстора.
9. „Христос носи кръста“, Ел Ескориал, манастирът „Сан Лоренсо“
Тази версия показва Христос, който се придвижва под тежестта на кръста. Симон Киринеецът, обикновен човек, принуден от римляните да помогне, се намира близо до него. Мъчителите отново са представени с безизразни, карикатурни лица.
На заден план Мария и Йоан скърбят. Въпреки тежестта на кръста, трънения венец и болката от пироните, Христос гледа с почти безстрастно изражение. Това съответства на средновековната традиция, която го представя преди всичко като божествена фигура, а не като страдащ човек.
10. „Христос носи кръста“, Виена, Музей за история на изкуството
Това малко пано някога било лявото крило на триптих. На външната му страна е изобразено дете с проходилка и приспособление за прохождане, а от другата страна Христос носи кръста. Проходилката е нарисувана в положение, което визуално напомня формата на кръста.
Така двете сцени създават необичайна връзка между първите стъпки и пътя към Разпятието. В долната част са представени добрият и лошият разбойник, които често присъстват в изображенията на Христос, носещ кръста. Те напомнят за избора между добро и зло и за възможността човек да се промени, докато е жив.
11. „Триптихът Потопът“, Ротердам, Музей „Бойманс ван Бьонинген“
От този триптих са оцелели само страничните крила, при това в лошо състояние. Когато са затворени, се виждат четири медальона върху фон, който първоначално бил обикновен кафяв. Те разказват историята на богат човек, който губи всичко, но накрая Христос възстановява притежанията му, а ангел му връща дрехите.
Отворен, триптихът разкривал друг свят. Лявото крило показва огнен пейзаж с демони, вероятно представящ света преди Потопа. Централното пано, което е изгубено, може да е изобразявало Ноевия ковчег, а дясното показва ковчега след оттеглянето на водите, животните, които го напускат, и телата на удавените.
12. „Страшният съд“, Брюж, Музей „Грьонинге“
Този триптих показва света непосредствено след Страшния съд. В лявото пано е Раят, доминиран от огромен Фонтан на живота, а кораб пренася спасените към предназначеното им място. Централното пано е населено с демони, които измъчват грешниците.
Някои хора се опитват да избягат с малка лодка, но усилията им изглеждат напразни. Вдясно се разкрива Адът, където осъдените са хвърлени във вечни мъки. Бош превръща религиозната тема в тревожен спектакъл, изпълнен с фантастични същества и изобретателни подробности.
13. „Страшният съд“, Мюнхен, Старата пинакотека
Това е единственият запазен фрагмент от първоначално много по-голяма картина. Вляво хората са свалени от дървета, други се опитват да се скрият, а трети вече са измъчвани. Сред тях могат да бъдат разпознати крал, император, епископ и кардинал.
Посланието е недвусмислено: високото обществено положение не предпазва никого от Божия съд. Демони с необикновени размери отвеждат грешниците към Ада. Малка част от синя мантия в десния край подсказва, че първоначалната композиция вероятно е била няколко пъти по-голяма от запазения фрагмент.
14. „Свети Христофор“, Ротердам, Музей „Бойманс ван Бьонинген“
Гигантът свети Христофор пренася Младенеца Христос през реката. С всяка крачка детето натежава, докато светецът осъзнава, че носи тежестта на целия свят. След като стигат отсрещния бряг, Христос разкрива самоличността си и кара тоягата на Христофор да разцъфне.
По нея вече се виждат свежи зелени филизи. Наоколо Бош е разпръснал необясними подробности: риба, която се катери по дърво, мечка, която се изкачва нагоре, и дракон, издигащ се във въздуха. Хижата на отшелника е покрита със символи на похотта, сред които съвкупляващи се птици, счупена стомна, кошер и гълъб. Христофор трябва да устои на изкушенията около себе си.
15А. „Видения за отвъдното“, Венеция, Галерия на Академията
Тези пана крият любопитна история и от задната си страна. При реставрацията между 2010 и 2016 г. специалистите почистили не само лицевите, но и обратните повърхности. Оказало се, че те имитират серпентин и порфир, два вида декоративен естествен камък.
При внимателно вглеждане се вижда, че боята е нанасяна на капки. Тази техника напомня за творчеството на художника от XX век Джаксън Полък, известен с разпръскването и капенето на боя. Върху едно от паната живописният слой почти е изчезнал заради кафяво гниене, обезцветило дървото.
15Б. „Видения за отвъдното“, Венеция, Галерия на Академията
Четири пана от тази група някога били част от страничните крила на триптих, чието централно изображение, вероятно на Страшния съд, не е оцеляло. Запазените части проследяват различни представи за съдбата на душата след смъртта. В тях се появяват възнасянето към Небето, светлината в края на тунела и земният Рай с Фонтана на живота.
Други сцени показват падането на осъдените в Ада и най-дълбоките му бездни. Заедно паната представят средновековния опит да се обясни какво очаква човека отвъд земния живот. Те създават и усещането, че смъртта е начало на пътешествие, а не просто негов край.
16. „Страшният съд“, Виена, Академия за изящни изкуства
В централното пано Христос е седнал на дъга, обърнат към Рая, докато мнозинството от човечеството е подложено на мъчения. В дясното крило демоните започват наказанията незабавно. Някои осъдени са пробождани с копия, други са обесвани или разрязвани, а трети са хвърляни в огън.
Хората, извършили прелюбодеяние, са подложени на особено жестоки наказания. От двете страни на Христос в централното пано стоят свети Яков Стари и свети Иполит. Последният е свързан с почитта към него в района на Бертон.
17. „Изкушението на свети Антоний“, Лисабон, Национален музей за старинно изкуство
Свети Антоний, отшелникът от пустинята, според преданието бил подложен на множество дяволски изкушения. Той се превърнал в пример за духовна отдаденост през Средновековието, а Бош го изобразявал по-често от почти всеки друг светец. Прасетата, свързани с легендата за Антоний, му давали възможност да прояви фантазията си.
В централното пано светецът е коленичил, заобиколен от демони, които го измъчват и му се подиграват. Заради многобройните дяволоподобни фигури в творчеството си Бош получил прозвището „създател на дяволи“. Трите пана показват различни форми на изкушение: физическо насилие вляво, съблазън вдясно и подигравки в центъра.
18. „Градината на земните наслади“, Мадрид, Национален музей „Прадо“
Това е най-известното произведение на Бош и едно от най-загадъчните. Векове наред картината е тълкувана по различни начини, но основните ѝ теми са сравнително ясни. Лявото пано представя Адам и Ева, а зайците зад Ева напомнят за Божията заповед човечеството да се множи и да населява земята.
Централното пано на пръв поглед изглежда като продължение на райския живот. Познавачите на среднонидерландската литература и изкуство обаче разпознават в него свят на земни наслади и греховни желания. Препратки към сексуалността се появяват навсякъде.
Дясното пано показва крайната последица от този живот: мрачен и внушителен Ад.
19. „Богоявление“, Мадрид, Национален музей „Прадо“
Това олтарно изображение представя поклонението на Тримата влъхви пред Младенеца Христос. Оборът прилича на селска къща от Брабант и се намира сред обширен пейзаж, а на хоризонта се вижда Йерусалим. Мария държи Христос, докато царете му поднасят скъпоценни дарове.
Най-необикновен е дарът на най-възрастния цар: златна фигурка на Авраам, готов да принесе сина си Исаак в жертва. Тя предвещава жертвата на Христос, когото Бог ще даде за спасението на човечеството. Облеклата и останалите дарове също съдържат препратки към Стария и Новия завет.
20. „Колата със сено“, Мадрид, Национален музей „Прадо“
Когато крилата на триптиха са затворени, се вижда фигурата на Скитника. Той символизира човечеството, което пътува през живота, носейки със себе си грижи, изкушения и трудни избори. Образът напомня за пътуващ търговец, който непрекъснато се движи, за да продава стоките си.
Отворен, триптихът разкрива земния Рай и Грехопадението в лявото пано. Централната сцена показва хора, които се стремят да заграбят колкото се може повече сено, символ на преходните богатства и удоволствия. Ангел се моли на заден план, докато Христос наблюдава отгоре, а дясното пано представя Ада и вечните мъки на грешниците.
21. „Изкушението на свети Антоний“, Канзас Сити, Музей на изкуствата „Нелсън-Аткинс“
Музеят придобил картината през 1935 г. Първоначално я смятали за произведение на Бош, но състоянието ѝ затруднявало изследователите, а композицията изглеждала прекалено хаотична. Затова авторството ѝ било поставено под съмнение.
През 2016 г. нови изследвания подкрепили заключението, че паното действително е дело на Бош. Сред важните аргументи били анализът на дървесината и датировката ѝ. Темата е позната от други негови произведения: духовната борба на свети Антоний срещу демоните и земните съблазни.
22. Триптихът „Скитникът“, Ротердам, Париж, Ню Хейвън и Вашингтон
През XIX век частите на този триптих били разпръснати и попаднали на различни места по света. Изследвания между 2010 и 2016 г. потвърдили, че паната първоначално са принадлежали към едно произведение. Централната част не е оцеляла, затова днешната реконструкция се основава на запазените фрагменти.
От външната страна на затворените крила се вижда Скитникът, познат и от „Колата със сено“. Вътрешното ляво пано представя Грехопадението като алегория на човешкия живот. В дясното Смъртта се появява като скелет до човек на смъртно легло, докато дяволът го изкушава с богатства, а ангел се опитва да го насочи към божествената светлина.
23. „Фокусникът“, Сен Жермен ан Ле, Общински музей
Група хора наблюдава фокусник, който изпълнява трик с чашки. Един от зрителите е толкова погълнат от представлението, че не забелязва как го ограбват. Крадецът е дегизиран като монах и се възползва от лековерието на жертвата.
Още по-показателно е поведението на останалите зрители. Поне един от тях забелязва измамата, но вместо да предупреди мъжа, сочи към него и се смее злорадно. Картината осмива човешката глупост и наивността, които правят хората лесна плячка на измамници. Показаната версия е копие от XVI век, създадено по изгубен оригинал на Бош.
24. „Извличането на камъка на глупостта“, Мадрид, Национален музей „Прадо“
В средновековния нидерландски език имало израз, който буквално означавал „да имаш малки камъчета в главата“. Използвали го за човек, който не е особено умен. В картината един мъж приема израза буквално и позволява на шарлатанин да извърши операция без упойка, за да извади въображаемия камък.
Надписите над и под сцената обясняват случващото се. Те гласят приблизително: „Майсторе, изрежи бързо този камък. Името ми е Луберт Дас.“ Името „Луберт“ било свързвано с глупостта, а „Дас“ с прозвище за дебел човек.
Бош осмива лековерието и желанието да се намерят лесни решения чрез съмнителни лечители.
25. „Свети Йероним“, Гент, Музей за изящни изкуства
Свети Йероним е представен като отшелник в пустинята. Според преданието той се отказал от престижното си положение в Рим, където бил кардинал, и се оттеглил в уединение в сирийската пустиня. Ярките му сънища и видения вероятно повлияли на начина, по който бил представян в изкуството.
Бош съчетава молитвата и духовното съзерцание с тревожни подробности от природата и околната среда. Дори в сцената на отшелническо уединение светът не е напълно спокоен. Картината насочва към темите за покаянието, отказа от светските изкушения и търсенето на спасение.
26. Триптихът „Светите отшелници“, Венеция, Галерия на Академията
Трите пана представят светци, посветили живота си на молитвата и духовното съзерцание. В центъра свети Йероним се моли пред разпнатия Христос. В едната си ръка държи камък, с който се подлагал на телесно покаяние, а с другата сочи малък еднорог, символ на чистотата и девствеността.
В лявото пано свети Антоний се опитва да устои на дяволските изкушения. Той свежда поглед и пълни съда си с вода, вместо да се поддаде на съблазните около себе си. В дясното е свети Егидий, който бил ранен със стрела, докато се опитвал да нахрани кошута, чието мляко го поддържало жив. За Бош тези отшелници са образци на добродетелта в покварен свят.
27. „Света Вилгефортис“, Венеция, Галерия на Академията
Това произведение представя разпъната на кръст жена, заобиколена от различни реакции. Групата вдясно сочи към нея, докато хората вляво правят защитни жестове и прикриват очите си. Последните изследвания свързват образа със света Вилгефортис, известна и като света Ункумбер.
Преданието разказва за жена, която се противопоставила на принудителен брак и била наказана с разпъване на кръст. В долната част на композицията се вижда коленичил човек. Някои подробности остават трудни за тълкуване, а отделни части от произведението може да са били променяни или допълвани по-късно.
28. „Изкушението на свети Антоний“, Канзас Сити, Музей на изкуствата „Нелсън-Аткинс“
Тази картина има своя любопитна изследователска история. Придобита е от музея през 1935 г., а първоначално била приписвана на Бош. По-късно авторството ѝ било оспорено заради лошото състояние и хаотичната композиция, преди изследванията през 2016 г. отново да потвърдят връзката ѝ с художника.
Темата е духовната борба на свети Антоний срещу демоните и изкушенията. Творбата показва колко трудно понякога е да се определи авторството на старите картини само по външния им вид. Анализът на дървесината и техническите изследвания могат да променят представите за една творба десетилетия след появата ѝ в музейна колекция.
29. „Изкушението на свети Антоний“, Мадрид, Национален музей „Прадо“
Тази версия предлага друга любопитна подробност за култа към свети Антоний. През Средновековието орденът на антонианите имал право да отглежда прасета, докато се грижел за болните. Животните били хранени с хранителни остатъци, а светецът често бил изобразяван заедно със свиня.
В тази картина прасето играе особено важна роля. Пейзажът с трилистни дървета е необичаен за Бош, а демоните, които измъчват Антоний, се различават от познатия стил на художника. Преобладаващите жълти тонове също са нетипични. Затова авторството остава предмет на съмнение: възможно е картината да е създадена от друг художник от семейната работилница или от по-късен последовател.
Арт центърът: много повече от репродукции
След срещата с картините на Бош става по-лесно на човек да разбере защо Jheronimus Bosch Art Center е замислен като цялостно преживяване, а не просто като изложбена зала.
Центърът се намира в бившата църква „Свети Яков“, а висококачествените фотографски репродукции представят цялото художествено наследство на Бош. Те са поставени в автентични, ръчно изработени рамки.
Репродукциите имат едно съществено предимство: посетителите могат да разглеждат картините отблизо и да откриват подробности, които трудно се забелязват от разстояние.
Триптихите могат да бъдат показвани отворени и затворени, така че да се видят и изображенията от външните им страни. Това е особено полезно при произведения като „Колата със сено“ и „Скитникът“, където затворените крила разказват отделна история.
Из цялата църковна сграда могат да се открият реалистични скулптури, поставени на пода или окачени във въздуха. Те пренасят фантастичните създания на Бош извън рамките на картините. Така посетителят не само гледа света на художника, но сякаш влиза в него.
