Никой никога не е обвинявал Доналд Тръмп в липса на самоувереност. Вероятно това му е помогнало в живота и да преодолее недостатъци в характера си, които иначе биха му попречили да стане милиардер и президент на Съединените щати. А той го направи.
Тръмп е известен с книгата си „Изкуството на сделката“ – всъщност написана от друг – която носи това заглавие благодарение на автора в сянка. И непрекъснато чуваме за нея, пише в свой анализ Индипендънт.
Вероятно Владимир Путин никога не е чел много цитирания бизнес мемоар на Тръмп от 1987 г., нито другите му произведения като Kick Ass and Think Big, How to Get Rich или по-скромно озаглавената Midas Touch. Но бившият агент на КГБ и съвременен цар също се справя доста добре. Дали сега той ще даде урок на Тръмп как да прави сделки по руски начин?
В момента Путин очевидно печели време, най-малкото за да позволи на силите си да постигнат допълнителни успехи на терен, преди линията на примирието да бъде замразена, както изглежда, че ще е неизбежно. Един от пратениците на Тръмп, Стив Уиткоф, беше оставен да чака в Москва, докато Путин разглежда предложената сделка, която според него трябва да бъде „внимателно и старателно проучена от двете страни“. Сега Уиткоф връща в Вашингтон неконкретния отговор на Путин и високите му изисквания за осакатяване на Украйна. Друг американски пратеник за мир, нещастният Кийт Келог, е държан далеч от Кремъл – нещо, което обикновено би разгневило Тръмп.
Путин използва типично умел дипломатически ход – съгласява се с Тръмп „по принцип“, докато на практика не е съгласен.
„Идеята [за примирие] е добра и ние абсолютно я подкрепяме, но има въпроси, които трябва да обсъдим и договорим с нашите американски колеги, може би в телефонен разговор с президента Тръмп“, заяви Путин, както обикновено лицемерно.
Руският президент също така твърди, че вече договореното примирие между Америка и Украйна „трябва да доведе до траен мир и да премахне първопричините за тази криза“. Нахален ход! Тези предполагаеми „първопричини“ водят началото си от разпадането на Съветския съюз през 1990 г., което Путин смята за трагедия с исторически мащаби, както и самата идея за Украйна като легитимна независима държава. Ако първопричината е разпадането на последната руска империя, свободите спечелени от Полша, Източна Германия, Румъния, Балтийските държави, Украйна, Грузия и всички останали, то решаването на този въпрос и изваждането им от НАТО ще отнеме повече време отколкото Тръмп си представя.
Освен това в непосредствен план Путин настоява Украйна частично да се демилитаризира по време на едномесечното примирие:
„Искаме гаранции, че през 30-дневното примирие Украйна няма да провежда мобилизация, обучение или да получава оръжия.“
Всичко, което Доналд искаше от Владимир беше просто:
„Да!“.
Но съдейки по предвидимо твърдолинейните му изказвания, Путин очевидно няма намерение да се съгласи с бързо примирие. Сделката, която Тръмп получи под натиск от Володимир Зеленски трябваше да бъде толкова добра, че Путин да я приеме веднага. Но Тръмп предаде всички най-добри карти, които Америка притежаваше, в ръцете на Кремъл.
Путин знае, че Тръмп отчаяно желае сделка и ще приеме почти всичко, за да изпълни (закъснялото) си обещание да реши войната в Украйна за 24 часа дори преди официално да встъпи в длъжност. Путин знае, че Тръмп няма да предложи гаранция за сигурността на Украйна и че иска да спре изпращането на скъпи американски оръжия. Освен това той е чул как Тръмп казва, че не мисли, че Путин ще нахлуе в Украйна отново или в друга страна.
Тръмп не крие желанието си да свика среща между новата Голяма тройка в световните дела – среща между Тръмп-Путин-Си Дзинпин – където те могат да разделят света на сфери на влияние. Нищо свързано с Украйна няма да бъде позволено да попречи на това. Той нарече Володимир Зеленски диктатор и заяви, че Украйна е започнала войната – приемайки напълно кремълската пропаганда.
Путин и Русия са в изключително слаба позиция спрямо Америка, но изглежда Тръмп е забравил колко мощен всъщност е той. Така че Путин знае силата на своята (неоправдана) преговорна позиция и че може да протака преговорите с Тръмп и да го кара да чака. Това е унизителен отказ.
И така – няма сделка? Зависи.
Може би Тръмп ще приеме условията на Путин – разчленяване на Украйна и оставянето й под милостта на Русия – но боевете ще спрат и „мир“ донякъде ще настъпи. Това би било жалка сделка за Украйна, САЩ и света. Но Тръмп може да обяви победа и да продължи напред със сигурността, че MAGA (Make America Great Again) не се интересува особено от съдбата на Европа.
Тръмп би трябвало да бъде смирен след такъв развой – но той вероятно ще се представи като естествения победител за тазгодишната Нобелова награда за мир.
Или…
Путин може да прекали със своите искания и Зеленски може категорично да отхвърли сделката – поставяйки Тръмп в толкова трудна позиция, че той дори може решително да подкрепи Украйна чрез въоръжаване с цел принуждаване на Путин към разумни условия. Това безспорно е по-малко вероятният сценарий, но както всички знаем – Тръмп е непредсказуем и склонен към изблици.
Скоро ще видим дали Тръмп действително притежава златното докосване (Midas touch) и може ли да сключи сделката на 21-ви век… или предстои унижение срещу по-хладнокръвния президент Путин. Залогът този път е много повече от егото на Тръмп.
