Посещението ни в Будапеща ме превърна в голям почитател на този град, на културата им, на кухнята им и на унгарския червен пипер. Обичам да си купувам подправки от страни, които посещаваме. След това ми напомнят на вкусовете на дадената кухня и си припомняме приятни преживявания. Унгарският червен пипер е с толкова голяма слава, че няма как човек да не е чувал за него. Когато бяхме в Будапеща, си купих от него и после го ползвах при различни гозби. Нямаше нищо общо с другия червен пипер, който съм вземала от нашите магазини. И след като свърши, липсата му ме превърна в търсач на това „съкровище“, което исках да имам отново. Разпитвах по магазини за подправки. Препоръчваха ми какви ли не видове, от кои ли не държави, но точно на унгарски не успявах да попадна.
Наложи се да разчитам на Интернет, за да потърся дали няма да открия по този начин. И точно така стана. Намерих контакти на унгарско магазинче на пазара „Ситняково“.
В събота, докато малкият ми син беше на разни занимания, със съпруга ми отскочихме до пазара. Всъщност имах голяма дилема – дали да отидем да разгледам магазин с холандски сирена или друг с халуми и гръцки маслини или този с унгарския червен пипер. Решихме да се насочим към пазара „Ситняково“, който е много близо до нас, но не го бях посещавала от години.
Магазинчето е малко. В него има различни унгарски продукти. Имаше и няколко вида червен пипер. Избрах сладък, тъй като у нас не сме почитатели на лютото.
Харесах си и други неща от Унгария.
Допадна ми това, че на много от тях, опаковките са като картини.
Веднага асоциацията ми беше с произведенията в Унгарската национална галерия, която много харесвам и дори посетих два поредни дни, за да се насладя на някои от картините, които ми станаха любими.
От магазинчето си взех унгарски шоколад, който стои изкушаващо у нас и още не съм пробвала, за да мога да дам отзиви.
Красива опаковка със сини сливи в шоколад.
Много са вкусни, но и повече от една ми е трудно да изям. Твърде сладки са.
Виното го подбра съпругът ми.
Избра розе. Унгарското розе много ни хареса, когато бяхме в Будапеща.
Купих и подправка за гулаш – най-популярното унгарско ястие.
Унгарският червен пипер, който купих, веднага влезе в употреба.
Още щом се отвори пакетчето, се усеща колко е ароматен. Пробвах го – точно същия вкус има на този, който бях купила от Унгария – сладък, фин и без рязка острота. Цветът е наситено червено-оранжев.
Гозбите, които приготвих с този унгарски червен пипер, се получиха чудесно.
Унгария се асоциира често със своята паприка. Червеният пипер достига до тях с османиците, които го пренасят някъде през 16 век. В наши дни е символ на унгарската кухня. Нарича се понякога „червеното злато на Унгария“. С него се приготвя гулаш, паприкаш и други ястия. Придава на гозбите червеникаво-оранжев цвят и оня типичен аромат, който е характерен за унгарската кухня.
