Пътеписи от Унгария
Едноседмичната разходка из Будапеща ни позволи да се насладим на културата, вината и храната в унгарската столица. Подарявахме си романтични разходки из Буда и по Дунава. Опознавахме историята на града и заобичахме културния му дух. Набелязах няколко изискани забавления и места, които ни допаднаха и горещо препоръчвам.
1. Винената пещера „Фауст“
Ако искате да се насладите на подбрана селекция унгарски вина, винената пещера „Фауст“ в района на двореца Буда е може би най-доброто място. Намира се в подземията на луксозния хотел Хилтън, който е на метри от известната църква „Св. Матиаш“. Обстановката е уютна и дискретна. Има възможност за дегустация на 6 или 9 вина. Последното всъщност е по избор на клиента – всеки сам подбира кое от изпробваните вина иска да дегустира наново. Дегустацията е съпроводена с кратка история за виното и района. Поднасят се и няколко малки питчици, наричани погача (pogácsa). Има също и газирана вода. Задължително е необходима резервация, тъй като масите са много малко – може би общо могат да бъдат около 20 гости максимум.
Може да се избира какви вина да се дегустират – червени, розе, бели или от всички.
Винената пещара „Фауст“ е за хора с изискан вкус. Отваря врати на 15 ноевмри 2009 година. Радва се на оценка 5/5 в Tripadvisor.
2. Унгарската национална галерия
Тази галерия е с картини на унгарски художници. Няколко от залите ме впечатлиха изключително много с подбраните произведения и реших да разгледам галерията повторно.
Националната картинна галерия е разположена в една от сградите на замъка Буда. В нея има средновековно, ренесансово, готическо и ренесансово унгарско изкуство. Една от най-впечатляващите зали е с дървени олтари от 15 век. Много ми харесаха унгарските художници от 19 век. Дори вече си имам любим унгарски творец от този период и любима картина.
3. Операта
Националната унгарска опера е гордостта на Будапеща. Някога жителите на града искали по подобие на Виена да си имат своя опера. Помолили Франц Йосиф, император на Австрия и крал на Унгария, да даде съгласие да бъде изградена. Той разрешил при едно условие – да бъде по-малка от виенската. Забравил обаче да уточни нещо важно: „да не бъде по-красива“. Унгарците се ентусиазирали и изградили истинско бижу – с унгарски труд и почти само с унгарски материали. Когато Франц Йосиф дошъл на откриването и на първото представление, така се ядосал като видял, че унгарската опера е по-хубава от виенската, че си тръгнал преди края на спектакъла. Красивата му съпруга Сиси обаче останала до края и често идвала на представления в Будапеща. Винаги историците споменават колко е обичала и подкрепяла унгарците. Мълвата твърди нещо пикантно, че е била любовница на известния унгарски аристократ Дюла Андраши, на чието име е кръстен известния булевард пред операта, наричан още „Шанз-Елизе“ на Будапеща.
В операта се предлагат туристически турове, които са на няколко езика. Има разходка из сградата, историческа беседа и кратко изпълнение от двама млади оперни певци.
4. Историческото кафене Gerbeaud (Жербо)
Това е едно от най-известните традиционни кафенета в Европа. Отваря врати през 1858 година. Създател на компанията е Хенрик Куглер, който произлиза от известна сладкарска династия. През 1882 година, докато пътува из Франция, среща Емил Жербо и веднага разпознава таланта му. Жербо пристига две години по-късно в Будапеща и Куглер го обявява за съдружник.
Жербо е роден в Женева и също е наследник на сладкари. Трупа опит във Франция, Германия и Англия. Успява не само да създава кулинарни шедьоври, но и да развива бизнеса си на ново ниво. В края на 19 век компанията вече има 150 служители – много от тях идват в Будапеща специално, за да работят за Жербо.
След като Куглер умира, през 1909 г. Жербо преименува компанията на „Kuglers Nachfolger Gerbeaud AG“.
През 1910 г. Жербо се съветва с Хенрик Дарилек как да бъде обновено кафенето. Новата визия е с мрамор, екзотично дърво и бронз. Таванът е в рококо стил от епохата на Луи XIV. Полилеите са вдъхновени от австрийската императрица Мария Терезия. Масите са по френската мода.
Жербо умира през 1919 г. и завещава кафенето на съпругата си, която го управлява до 1940 г. През 1948 г. е национализирано и преименувано на „Вьорьошмарти“ в чест на унгарския поет Михай Вьорьошмарти. Така се нарича до 1984 г., когато е върнато историческото име. През 1995 г. немски бизнесмен купува заведението и му връща блясъка от епохата на Жербо.
Посещението в кафене „Жербо“ си заслужава. Обстановката е аристократична, а предложенията много изкушаващи. Ако си вземете само за вкъщи, цените са наполовина. Ако нямате много време и търсите освежителна напитка, можете да си поръчате айс-кафе. Със сервиза излиза около 1600 форинта (около 10 лева). В сметките е включено обслужването. Ако имате повече време, можете да се насладите на вкусотиите, които наистина са впечатляващи.
Повечето туристи, които влизаха, бяха по-скоро любопитни да видят как изглежда това историческо кафене. Малкият ми престой в заведението разкри уникален туристически трик. Хора на всякаква възраст влизаха с молба да използват тоалетната и докато вървяха натам, успяваха да направят заветните снимки. Изглежда от „Жербо“ са наясно с този трик, тъй като навсякъде имаше големи табели накъде са тези помещения.
Ако не успеете да посетите „Жербо“, на летището в магазина също видях, че се продават техни шоколади и сладки и можете да си купите.
5. Разходка из Буда
В Буда са живели аристократите, а в Пеща – търговците и бизнесмените. Това ни разказваха в туристическото автобусче, с което разглеждах унгарската столица. Все още сякаш се усеща това деление. В Буда човек може да се наслади на спокойна и аристократична обстановка, а в Пеща – да се порадва на търговските булеварди.
Ако сте почитател на по-аристократичната обстановка, Буда е вашето място. И там има много туристи, но самата обстановка сякаш предразполага за малко по-спокойно ежедневие. Разходката може да започне от красивата църква св. Матиаш, Рибарския бастион, след това да продължите към Хилтън и винената пещера „Фауст“. После да се поразходите по хубавите улички, да изберете някое приятно ресторантче, а по-късно да продължите към Двореца Буда, където да видите сградата, в която се помещава унгарския президент, а след това музеите – историческия на Будапеща и картинната галерия. В района има също много интересни фонтани, градинки и прекрасни панорамни гледки. След картинната галерия има асансьор и можете да го ползвате, за да си спестите обиколката по алеите, но ако ви се разхожда, можете да се насладите и на тази красота. Този асансьор, който се съчетава и с ескалатор, го препоръчвам и за качване към Двореца Буда и при посещение в музеите. В горещи дни е истинско спасение.
6. Винен круиз по Дунава
Разходката по Дунава е задължителна при посещение в Будапеща. Ще се радвате не само на приятните вълни и нежния вятър по време на плаването, но и ще можете да разгледате едни от най-красивите забележителности на столицата – например, сградата на Парламента, мостовете, Двореца Буда, острова Маргит.
Аз се разхождах няколко пъти с корабче и разходката беше много релаксираща. Веднъж избрахме и винен круиз по Дунава, по време на който звучеше и унгарска циганска музика. Очакванията ми бяха по-големи, но все пак е интересно преживявания. Ако трябва да сравнявам с винената пещара Фауст, в пещерата беше всичко по-изискано и подбрано. Изборът на вина беше много добър. На круиза предложенията не бяха нещо впечатлвяващо. По-неочаквано за мен беше, че повечето туристи неясно защо бяха на този круиз след като някои дори си пиеха и бира в съчетание с виното. Единствено млада двойка от Тайланд много ме впечатли. От тях научих, че виното в страната им е познато по-скоро само сред богатите и е на особена почит. Унгарската циганска музика беше приятна, но ако се включите в този круиз, си пригответе и допълнителни форинти, тъй като се спазва обичаят да се слагат пари на цигулката на музиканта, когато те поздравява с някоя мелодия. Продават и свой диск на цена 10 евро.
Приятно пътешествие из унгарската столица! На нас много ни хареса. Видях доста музеи и забележителности, а имам още много за разглеждане. В някои от тях искам да отида отново. Хареса ми културния дух на този град.
