“Милионер си търси добра съпруга” или как откривателят на Троя се оженил за младата гъркиня София

ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътеводител за луксозен престой в Рим

преди 2 месеца

1.3k

“Портите на Европа. История на Украйна ” на Серхий Плохий – първи впечатления

преди 2 месеца

1.2k

Романтичният живот на Шлиман – предприемчивия мечтател, който постига всичко

Пред немския археолог ентусиаст Хайнрих Шлиман, прочул се с откриването на Троя, явно никога е нямало прегради. Когато си науми нещо, винаги го постига. Бил е беден, станал е богат. Напуснал рано училище, но после се образовал целенасочено и допринесъл много със своите познания и най-вече ентусиазъм. Научил 15 езика, за да може да си реализира мечтите по издирването на описания от Омир свят. Нямал успех с жените, но все пак два пъти се оженил и то за красавици.

Хайнрих Шлиман е роден на 6 януари 1822 година в Нойбуков, малко градче в Северна Германия. Той е немски предприемач и археолог, прочул се с откриването на Троя и разкопките в Микена. От малка възраст е почитател на Омир и знае всяка подробност от неговите творби. Шлиман споделял, че на 8-годишна възраст се заклелел, че ще открие Троя. Към тази цел се стреми цял живот и за разлика от други мечтатели, а може би все пак, защото е и с дух на предприемач, успява.

Когато човек погледне живота на Шлиман, вижда ясната цел “Троя” и усилията за постигането й. Търси начини да забогатее и успява. Става студент на 44 години, за да се подготви за голямото откритие. Развежда се с първата си съпруга, тъй като не споделяла тръпката му и не го подкрепяла в постигането на целта си. Намира си втора жена по точно зададени параметри, за да отговаря на представите му за “добра съпруга” и да е “гръцки тип”.

Опърничавата рускиня Екатерина

Първата съпруга на Шлиман е красавицата Екатерина Лыжина (1826-1896) от Петербург, Русия, която в началото му отказала, но след време все пак приела предложението му за женитба. Сватбата била на 12 октомври 1852 година. Тогава Шлиман е на 30 години, а Екатерина на 26.

В руски сайт, които изследват живота на Шлиман и връзката му с Екатерина, се разказва още, че той предложил брак освен на Екатерина, но и на нейната братовчедка София. Бракът със София не се състоял, защото тя починала от тиф.

Екатерина била дъщеря на известен петербургски адвокат, с когото Шлиман имал взаимоотношения. Шлиман пристигнал в Русия през 1846 година като представител на холандска търговска компания. Първото му предложение за брак към Екатерина било през 1850 година. Братът и бащата на Екатерина били адвокати и контактите им се оказали полезни за Шлиман.

Екатерина била изключително образована и умна жена, разказва нейната внучка Галина Андрусова-Влцекова. Тя получила добро образование като всички момичета от руските благороднически семейства. Учила е в немски колеж в Санкт Петербург. Семейството й било с добро положение в обществото. Произхождали от благородническа фамилия от Северна Русия, което засилвало влиянието си в страната още от времето на цар Петър Велики. Имали имоти в Архангелск, Санкт Петербург и Москва. Бащата на Екатерина – Петър, бил потомствен почетен поданик на Русия, а също така и приближен адвокат до царския двор. Съпругата му София произхождала от полско дворянско семейство. Екатерина имала двама братя Павел и Николай.

Бракът между Екатерина и Шлиман не бил успешен. Шлиман се надявал, че красавицата ще споделя интересите му, ще го последва навсякъде и ще пътешестват. Екатерина обаче категорично отказала да напусне Петербург.

Шлиман на няколко пъти се опитал да сближат отношенията си с Екатерина. Например й предложил да купи имение в Италия, но тя била категорична, че децата й трябва да растат само в Русия. Друг път след дълго пътешествие той решил, че може да се завърне при семейството си за известно време, но тонът в писмото на Екатерина бил толкова троснат, че Шлиман забегнал чак към Индия и Цейлон, а малко по-късно през 1866 г. станал и студент в Париж. Отново започнал да бомбардира жена си с писма да се пренесе при него в Париж и й обещавал богат живот. Принудил се дори да използва и заплахи само и само да се събере със семейството си. Веднъж й поставил ултиматум, че ако до 31 март 1866 година не дойде при него в Париж, няма да й изпрати и копейка за разходите й в Петербург. И добавя, че не може да живее без семейството си. Екатерина обаче отново твърдо казала “Не”. Шлиман не й спира издръжката, а изпраща още пари за всичко, което поискат децата. Праща им и подаръци от различни краища на света, но се чудел как да се справи с опърничавата си жена.

Постепенно Шлиман започнал да мисли за развод, но той не бил разрешен в Руската империя. Измислил, че трябва да стане американски гражданин, за да се възползва от техните по-либерални закони и така да намери начин за развод.

Жител на Ню Йорк свидетелствал под клетва, че г-н Шлиман е живял в САЩ 5 години – срок необходим за получаване на американско гражданство, макар и реално да е имал най-много 10 седмици от трите си посещения в страната. После този гражданин бил богато възнаграден. В Индианаполис законодателството било доста либерално и Шлиман бързо подал документи за развод. Това се случило на 5 април 1869 година Така и никога не станало ясно как е успял да убеди властите, че една година е живял там, за да му се разгледа случаят. На 30 юни 1989 година той записал в дневника си, че най-после се е развел с рускинята Екатерина.

Шлиман и Екатерина все пак имали затопляне в отношенията си през годините на брака си. Плод на това затопляне са трите им деца. Всичките били с руски имена – Сергей, Наталия и Надежда, родени съответно през 1855, 1858 и 1861 година. Сергей бил любимецът на баща си. Бил много талантлив, но бурният му характер от една страна и неговата нерешителност и мудност от друга, повлияли негативно на пътя му в живота.

Макар и с изострени отношения, Екатерина и Шлиман водели дълга кореспонденция в продължение на 33 години. Размяната на писма започнала още след първата им среща. В архивите на Шлиман се пазят над 180 писма. Той винаги разпитвал с любов за децата и дали е Екатерина е добре. Екатерина редовно подробно му разказвала какво се случва.

Младата гъркиня София

При втората си женитба Шлиман решил да постъпи доста по-рационално и използвал опита си от успешния си бизнес. Слуховете разказват, че дори е пуснал обява във вестник, която била тип “Милионер си търси добра съпруга”, но източниците показват по-различни факти. Още докато изучавал гръцки през 1855 година забелязал многото положителни черти в гъркините. Решил да се възползва от това свое наблюдение и да насочи търсенето си сред тях.

Докато бил в САЩ, явно е усещал, че ще успее да се разведе с Екатерина. Още през февруари 1869 година изпратил писмо до гръцкия епископ Теоклетос Вимпос, който го обучавал на гръцки през 1855 г. Шлиман бил впечатлен от гръцките жени след като се запознал с майката и сестрата на епископа.

Всичките ми мисли са насочени към това да направя бъдещата ми съпруга щастлива. Кълна ви се, че тя никога няма да има причина за оплакване, ще я нося на ръце, ако е добра и изпълнена с любов…

Постоянно около мен се въртят красиви и умни жени, които да ме излекуват и дори да ме направят щастлив, ако знаеха за развода ми. Но, приятелю, плътта е слаба, и се страхувам, че ако се влюбя във французойка, отново ще бъде нещастен – този път за цял живот.

Затова аз ви моля в отговора на писмото ми да приложите и фотографията на някоя красива гъркиня… Умолявам ви да ми намерите съпруга с ангелски характер, такъв какъвто има омъжената ви сестра. Може да е бедна, но да е образована. Тя трябва възторжено да обича Омир и да се стреми към възраждане на нашата любима Гърция. За мен не е важно дали знае езици. Но трябва да е гръцки тип. Да има черна коса и да бъде, по възможност, красива. Но моето най-първо условие е – да има добро и любящо сърце.

Епископ Теоклетос Вимпос много сериозно приел молбата на своя богат ученик. Внимателно подбрал подходящи съпруги за Шлиман и изпратил техни снимки на нещастния милионер още докато той е бил в САЩ и се развеждал. Сред тях била и една фотография на 17-годишната София Енгастроменос. Тя била дъщеря на братовчедката на епископа. За добре свършената работа Шлиман изпратил на учителя си в писмо чек с 1000 франка.

Шлиман споделил със своя довереник, че се притеснява от голямата разлика от 30 години между него и София, а също така и се съмнявал дали може да изпълнява достойно съпружеските си задължения тъй като в продължение на 6 години не е бил с бившата си жена. Епископът разсеял съмненията му и дори изпратил снимки на още две кандидатки, сред които и млада вдовица. Обсъждането продължило и дори Шлиман направил допитване сред приятелите си в Ню Йорк дали трябва да се ожени за младо гръцко момиче.

През септември 1869 година Шлиман пристигнал в Атина и пожелал лично да се срещне с кандидатките. Срещата със София се провела на 15 септемви 1869 година. На нея присъствало и семейството й. Шлиман попитал в края на разговора директно София защо иска да се омъжи за него. Тя отговорила:

“Такава е волята на моите родители. Ние сме бедни, а вие сте богат човек.”

 

Във връзка с този отговор Шлиман пише депресиран:

“Дълбоко ме порази този робски отговор. Аз съм честен, обикновен човек. Мислех, че ако се оженим, заедно ще разкопаем Троя, заедно ще се възхищаваме на Омир.”

 

Роднините на София се намесили и я накарали да му напише писмо. Единственият шанс на семейството й да си върне доброто положение в обществото е чрез зетя-милионер. Отговорът й бил сух, но така започнала кореспонденцията между двамата. Сватбата се състояла скоро – на 23 септември, седмица след като са се запознали.

Два дни след сватбата младоженците се отправили на сватбено пътешествие – с параход до Сицилия, а после към Неапол, Рим, Флоренция, Венеция и после Мюнхен. Крайната спирка била в Париж.

Шлиман полагал много усилия, за да просвети младата си жена. Водил я в музеи, наел й учители по италиански и френски, за да може да общува с приятелите му. Имало и куриозни случаи, породени от ентусиазма на Шлиман. В мюнхенския музей видял картина с млада жена, която носи гръцки украшения на главата си. На другия ден казал на София да си сложи подобни и я завел отново в галерията, за да могат да видят посетителите, че живият образ е не по-малко красив. София избухнала в сълзи и избягала.

Бързите промени в живота й по време на сватбеното пътешествие предизвикали у нея депресия, придружени с гадене и мигрена. Лекарите в Париж дали съвет да се върне скоро към познатата си среда. Така младоженците отново се отправили към Атина. Там Шлиман купил къща в близост до площад Синтагма. Започнал и да се подготвя за пътуването си към Хисарлък, където след време открива Троя.

На 7 май 1871 г. се ражда първото дете на Шлиман и София. Наречено е Андромаха в чест на съпругата на Хектор, предводител на Троянската война. Шлиман наел Анна Рутеник, медицинска сестра от Германия, която да помага при отглеждането на бебето и да учи София на немски. Веднага й дал ново име – Навзикая. Всички служители на Шлиман носели и имена от произведенията на Омир, защото според господаря на дома: “живеем в древен свят”.

През 1873 година Шлиман открива ценни предмети, които нарича „Съкровището на Приам“. В древногръцката митология Приам е последният цар на Троя. Съкровището съдържа 8833 предмета, сред които 83 големи. Шлиман пише в автобиографията си, че София е била неотлъчно до него, когато го открива, макар че не е била там, а в Атина при баща си, който умира. Съпругът й споделя, че й вписва името, защото искал да я направи археолог и да я вдъхнови, тъй като е много способна.

Сред всички находки от „Съкровището на Приам“ най-известни са тези, с които е била фотографирана София Шлиман. Тази фотография е публикувана от всички големи световни медии.

На 16 март 1878 година се ражда синът на Шлиман и София. Кръщават го Агамемнон. Малко преди това баща му е станал известен отново с откриването на златната “маска на Агамемнон” при разкопки в Микена. След като бебето е родено Шлиман извършва следната церемония: вдига момченцето към тавана, за да го посвети на Слънцето, а след това докосва челото му с книга от Омир.

В този период е построен и помпозният дом на Шлиман в Атина, който носи името “Илионски дворец”. Архитект е немецът Ернст Цилер. Стилът е еклектичен, съчетаващ елементи от Ренесанса и от неокласицизма. Сградата е имала 25 стаи, разположени на 2 етажа. Оформени са и големи помещения, които се използвали за тържества и научни събирания. Две от стаите на първия етаж били заети с археологически находки на Шлиман. Археологът живял в тази къща до смъртта си през 1890 г., а съпругата му София до 1926 г., когато я продава на гръцкото правителство. В момента там е Нумизматическият музей.

Двете госпожи Шлиман

София имала само две деца, но общо 5 бременности. След като ражда Агамемнон, здравето й се влошава и тя спира да ходи по разкопки със съпруга си. Основно вече посещавала европейски курорти, за да се възстанови. През 1888 години се получил куриоз. София Шлиман била с двете си деца в чешкия курорт Марианске Лазне (Мариенбад). Там се оказала и първата госпожа Шлиман.

София и Екатерина се срещнали няколко пъти. По това време вестниците печатали имената на гостите на града и имената на двете госпожи Шлиман били поместени. Това никак не се харесало на Шлиман и той изпратил телеграма на Екатерина да престане да се нарича г-жа Шлиман, когато е на едно място със София, иначе ще й спре издръжката.

Смъртта на Шлиман

В края на 1890 г. археологът решил да се разходи до Помпей. Мислел да се завърне в Атина за православната Коледа. Предишните месеци имал сериозни здравословни проблеми с ушите, но преценил, че ще се справи. На 24 декември припаднал в близост до пиаца делла Санта Карита в Неапол. Полицията го идентифицира по рецепта за лекарства в джоба му. Отвели го в хотелa, където е бил повикан лекар, но нищо не можело да се направи. Шлиман умира на 26 декември 1890 г.

Случаен свидетел на случката става известният полски писател Хенрик Сенкевич:

В хотела внесоха умиращ човек. Влачеха го четирима. Ръцете му висяха безпомощно, очите му бяха затворени. Лицето му – пепеливо-сиво. Тази тъжна група мина точно покрай мен, а след минута край стола ми дойде собственикът на хотела и ме попита дали знам кой е този болен.

– Не.

– Това е великият Шлиман.

Бедният “велик Шлиман”! Разкопа Троя и Микена, извоюва за себе си безсмъртие, а сега умираш.

 

Наследниците на Шлиман по руска линия

Екатерина, руската съпруга на Шлиман, през всичките години се занимавала само с отглеждането на децата си. Категорично отказвала да последва съпруга си по света. Той купувал домове в Париж, успявал, натрупвал още богатства, издавал книги, но тя така и не се впечатлила от постиженията му. Възможна причината за това поведение да е и фактът, че Екатерина е доста умна, много образована, от аристократично семейство, а когато се запознават с Шлиман, той е само успяващ предприемач. След като Шлиман се жени за гъркинята София, по законите на Русия той е многоженец и повече не можел да вижда децата си и да влиза в страната. Екатерина не спирала обаче да му праща писма и да му разказва за тях. Екатерина умира на 10 февруари 1896 г. Погребана е в гроба при дъщеря си Наталия.

Сергей Шлиман, синът от брака с рускинята Екатерина, боготворял баща си още от малка възраст. Много страдал от раздялата на родителите си. Баща му също много го обичал и му пишел трогателни писма. Очаквал наследникът му да успее в живота. Канел го да се включи в разкопките, да си намери добра жена. Сергей отказал. Предпочел да се ожени за певица – Анастасия Григориевна Демченко от Харков, и да стане следовател в дълбоката провинция. Сергей и Анастасия може би са имали един или двама сина, които загиват в Гражданската война. Сергей завършил живота си в нищета въпреки че баща му му оставя две къщи в Париж и 100 000 франка. По време на революцията в Русия всичко му е отнето. Виждали го да проси на старо гробище в Ленинград. Съпругата му умряла от глад по време на немската обсада в града. Предполага се, че Сергей е умрял през 1939 година или 1940 г. в голяма бедност.

Второто дете на Шлиман – Наталия, умира на 10-годишна възраст, в периода когато баща й се жени за София. Това бил много тежък удар за Екатерина, свидетелства нейна внучка. Първо – разводът, а след това и смъртта на дъщеря й.

Другата дъщеря от брака с Екатерина е Надежда. Тя е получила добро образование първо в Санкт Петербург, а после в Киев. Завършила е със златен медал Първия дамски колеж в Москва. Става студентка във физико-математическия факултет на женския университет в Москва. Завършва висшето си образование с отличие. Надежда била умна, много талантлива и сериозна девойка. Заради своя талант, енергичност и решителност много приличала на своя баща. Оженила се за учен – академик Николай Андрусов от Одеса.

Николай Андрусов е завършил геология в Киевския университет. През 1918 г. станал академик в Украинската академия на науките. През 20-те години емигрирали в Париж и живели в дом, купен от Шлиман. След това семейството изпитва финансови затруднения и се пренася в Прага. Имали 5 деца: Леонид (биолог), Вера (музикант), Вадим (скулптор), Дмитрий (геолог, академик на Словашката академия на науките), Марианна (учила в историко-филологическия факултет на Сорбоната).

Всъщност Надежда Шлиман, по съпруг Надежда Андрусова, е единствената наследничка на Шлиман, която оставя наследници. И те изглежда са наследили много от духа на известния си дядо. Имат таланти в най-различни сфери.

Леонид Андрусов е първото дете на Надежда и Николай Андрусови. Той бил биолог. Загива по време на Първата световна война. Баща му получил инфаркт след научаването на тази новина.

Вера е второто дете в семейството. Родена е във Виена. Тя е музикалният талант в семейството. Говорела е перфектно немски, френски, английски и руски. Омъжва се за Павел Сомов. Имат една дъщеря Ирина. Вера била човекът в семейството, около който се събирала цялата фамилия.

Вадим се занимавал от малка възраст със скулптура. Избухването на Първата световна война осуетява неговите планове за развитие. Служи в армията и участва в бойни действия. После заминава в Париж при родителите си. Започва да учи в университет, но не успява да завърши заради лошото финансово състояние на родителите си. Продължава обаче да твори и има негови скулптури във Франция и в някои музеи и галерии по света. Женен е за Елизабет Жермен. Имат син Патрис, роден през 1942 година.

Дмитрий Андрусов е словашки геолог, член на Словашката академия на науките.

Дмитрий Андрусов е първият професор по геология в Словашките колежи. Смятан е за основател на съвременната словашка геология. Роден е на 7 ноември 1897 г. в бившия град Юриев, днес Тарту, преди е бил в Руската империя, а сега в Естония. Учил е в Санкт Петербург, в Сорбоната в Париж и в Прага. Още като ученик се включва в екипите на баща си за геоложките проучвания. Емигрира с родителите си първо в Париж, а после в Прага. Дмитрий се превръща в уважаван и известен учен от световна величина. Има два брака. Първият е с Валентина Алшванг, която е родена в Санкт Петербург. Имат две дъщери – Галина и Нина. Галина е авторката на статията за руското семейство и наследници на Шлиман. Втората съпруга на Дмитрий е Ванда Коларова. Имат дъщеря Надежда.

Най-малкото дете на Надежда Шлиман и съпруга й Николай Андрусов се казва Марианна. Занимава се с изкуство. Учи в Сорбоната в Париж. Омъжва се за Николай Афанасиев, теолог и свещеник от Руската православна църква. Семейството им първо живее в Скопие, а след това в Париж. Имат син Анатолий.

Наследниците на Шлиман по гръцка линия

Агамемнон Шлиман е най-известното дете сред всички наследници на Шлиман от двата брака. Баща му почива, когато е едва на 12 години. Получава образование и докторска степен в Париж, където семейството имали доста имоти. През 1902 година по време на морско пътуване среща 16-годишната амариканка Надин де Борнеман, за която се жени в Ню Йорк и така получава американско гражданство. Прави политическа кариера в Гърция. През 1914 г. е посланик на Гърция в САЩ. След развода си с Надин изпитва сериозни финансови затруднения и майка му София решава да продаде “Илионския дворец”, за да му помогне. По-късно отново е живял във Франция, където безуспешно се е опитвал да се бори срещу немската окупация на Гърция. След Втората световна война е назначен за специален пратеник във Франция. Жени се втори път, но бракът му е бездетен. Умира през 1954 г. във Франция.

Сестра му Андромаха се омъжила за атинския адвокат Леон Мелас. Имали трима сина – Михаил (1893—1924), Александър (1897—1969) и Лено (1899—1964). Те обаче нямали потомство.

След смъртта на мъжа си София Шлиман предоставя средства, за да се продължат разкопките на Троя и за благотворителни дейности. Умира на 80-годишна възраст през 1932 година. Погребана е при мъжа си в специален мавзолей, който наподобява древногръцки храм. Там е погребано и семейството на дъщеря им Андромаха заедно с внуците на известния археолог. По гръцка линия се прекъснал родът на Шлиман. Единствените наследници са по руска линия, които живеят във Франция и Словакия.

Филм за Шлиман

Ако историята на Шлиман Ви е заинтригувала, можете да изгледате и двусерийния филм за него.

Немското му заглавие е “Der geheimnisvolle Schatz von Troja” (на английски “The Hunt for Troy”), а на български  – “Борба за Троя”.

Филмът е немски. Създаден е през 2007 г. Режисьор е Дрор Захави. Главната женска роля на красивата съпруга София е поверена на французойката Мелани Дуте. Немският актьор Хайно Ферх играе Шлиман.

Предприемчивият мечтател Шлиман

Шлиман е мечтател, който обаче е достатъчно енергичен и предприемчив не само да реализира мечтата си и да постигне успех, но и да зарази другите с тази своя енергия и вяра в каузата. Троя не е съвсем същата Троя от творбите на Омир, “маската на Агамемнон” не е изобщо на Агамемнон, но така си остават в историята и са още по-любопитни, защото са обгърнати и с чара на Шлиман.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Историята на златната „маска на Агамемнон“ >>

Митично пътуване сред богове и герои в „Атинския Лувър“ >>

Назад във времето с бронзовия жокей от Артемизион и неговия състезателен кон >>

Какво трябва да знаете, ако се влюбите в рускиня? >>

8 разлики между умната и мъдрата жена >>

източници: http://www.velvet.by/shopwindow/stil-zhizni/obshchestvo/obratnaya-storona-krasivoi-istorii-o-lyubvi-i-uspekhe, https://gazeta.ua/ru/articles/history/_sliman-isportil-sloj-zemli-gde-lezhala-nastoyaschaya-troya/474689, http://www.wmnspb.ru/rub/stars/818-shliman.html, http://www.shliman.ru/, https://en.wikipedia.org/wiki/Nicolai_Ivanovich_Andrusov, https://www.geni.com/people/Nadeschda-Andrusow, http://www.aegeussociety.org/, Wikipedia