Пътеписи от Гърция
„Погледнах в лицето Агамемнон“, пише немският археолог Хайнрих Шлиман до гръцкия крал след като открива златна маска, за която смята, че е на Агамемнон.
Така въодушевеният археолог ентусиаст, запленен от Древна Гърция, слага началото на историята за златната „маска на Агамемнон“, която остава с това име и завинаги се свързва митичния цар.
Хайнрих Шлиман е интересна личност. От малък обожава творбите на Омир, но за да реализира мечтата си – да докаже, че всичко описано от легендарния поет е истина, ще трябва да изчака да достигне по-зряла възраст.
Първо натрупва достатъчно богатства. Същевременно непрекъснато се образова по темата, пътешества и прекарва много време в библиотеките. Създава много контакти и печели подкрепата на значими политически личности. Изучава и много езици. Твърди се, че знае 14-15 езика: aнглийски, френски, холандски, испански, португалски, шведски, полски, италиански, гръцки, латински, руски, арабски, турски и немски. Води всеки ден дневник и то на езика, в която държава се намира. Едва, когато е на 46-годишна възраст, идва моментът да сбъдне голямата си мечтата си и да се впусне в невероятни приключения – издирване на съкровища, скрити из земите на Древна Гърция. Иска да разбере дали наистина е съществувала Троя, дали Агамемнон е реална личност и къде е Дворецът на Одисей. В този период от живота се жени и за 17-годишната гъркиня София, която е неговият най-голям почитател.
Потапяне в света на Древна Гърция – на тази мисия посвещава остатъка от живота си. Първата му цел е откриването на Троя. През 1870 година започва разкопки в близост до Хисарлък. Той наистина открива развалини във въпросната област, които се приемат за остатъци от древна Троя. След мисията „Троя“ Шлиман се насочва през 1874 година към Микена.
В Микена целта му е да открие къде е погребан Агамемнон, гръцки цар и един от героите в древногръцката митология, който води гръцките войски срещу Троя.
Шлиман иска да докаже, че Агамемнон е истинска личност, а не само митологичен персонаж. При археологически разкопки през 1876 година открива златна погребална маска, за която бързо обявява, че е на Агамемнон.
По-късно е установено, че това не е възможно, тъй като маската е изработена през XVI в. пр.н.е., т.е. е твърде стара, за да е Агамемнон. Според легендите Троянската война се е водила между 13 и 12 век пр.н.е.
Вече е ясно, че златната маска със сигурност не е на Агамемнон, но асоциацията, направена от Шлиман, остава и до наши дни и тя е позната точно с това название – „маската на Агамемнон“. Това я прави и тъй интересна не само за учени, но и за обикновени хора. Така археологът ентусиаст завинаги я свързва с митичния цар, за когото упорито търси доказателства, че е съществувал.
„Маската на Агамемнон“ е изложена в Националния археологически музей на Атина. Около нея се събират най-много посетители. Изключително красива е и е заобиколена с други ценни находки от гробницата в Микена.
Две години след откриването на „маската на Агамемнон“ втората съпруга на Шлиман – гъркинята София, която е с 30 години по-млада от него, му ражда син, който е наречен Агамемнон. Агамемнон Шлиман става гръцки дипломат и политик. Дъщерята на Шлиман от гръцката му съпруга се нарича Андромаха. Първата съпруга на немския археолог е красивата рускиня Екатерина, от която има три деца – Сергей, Наталия и Надежда.
източници: Националния археологически музей на Атина, пътеводител „Гърция“ на National Geographic, Wikipedia
