В света на високата кулинария има имена, които оставят траен отпечатък не само с изкуството си, но и с духа, харизмата и жаждата си за живот. На 90 години шеф Жак Пепен – човекът, чието име е символ на финеса, който френската кухня внася в модерния свят, продължава да вдъхновява цели поколения гурмани и почитатели на гастрономическата култура от двете страни на Атлантика.
90 години – 90 тържества. Празник на вкуса, радостта и живота
Навръх 90-та си годишнина Жак Пепен изумява всички не само със своята енергия, но и с поредица от празнични вечери, организирани от фондацията му – цели 90 събития из цяла Америка, от иконични ресторанти като The French Laundry до скромни локални пъбове в Кънектикът. Всяко събиране е своеобразен празник на ценностите, които Пепен отстоява години наред: добрата храна, топлотата на компанията и неуморното търсене на красотата в простите неща.
Със закачливата строгост на човек, който умее да превърне всяко парче торта в повод за веселба, Жак Пепен и този път не устоява на изкушението – опитва масления крем от своята празнична ягодова торта, независимо от тънкия упрек в погледа на дъщеря си Клодин, разкрива Ню Йорк Таймс. С високо вдигнатите чаши и с усмивки, които не слизат от лицата на гостите – приятели, ученици, колеги и вдъхновени домашни готвачи – се изпълват салоните на Yellowframe Farm, а поздравите „Happy Birthday“ и „Bon Anniversaire“ преливат във вечери на споделена радост и кулинарни откровения.
От Бург-ан-Брес до върховете на американската кухня
Пътят на Жак Пепен е сякаш изтъкан от френски легенди – но и от модерни американски сънища. Роден през 1935 г. в Бург-ан-Брес, Франция, още на 13 години навлиза в света на професионалната кухня. Скоро става личен готвач на френски президенти, включително самия Шарл дьо Гол. През 1959 г. заминава за САЩ, където отказва шанса да готви за Белия дом и Кенеди, избирайки новаторска работа по развитие на менюта за ресторантската верига „Howard Johnson’s“ – революционен ход, с който започва да популяризира френската кухня в Америка.
След тежка катастрофа през 1974 г., кариерата на Пепен се преориентира към образование и телевизия. Той става декан и преподавател, пише култови книги („La Technique“, 1976), които правят френската гастрономия достъпна за всеки и десетилетия по-късно, заедно с близката си приятелка Джулия Чайлд, разкрива тайни на вкусните сосове и премахва мистиката около обезкостеното пиле по програма, гледана от милиони по PBS.
Мост между класиката и ежедневието: в кухнята на Жак Пепен
„Жак ни запозна с много класически френски ястия, но с изненадваща простота и човечност“, споделя Марта Стюарт.
Пепен всъщност вдъхва живот на идеята, че шедьоври се създават от сезонни продукти, непосредствена радост и без да робуваме на формалностите. Той организира своите рецепти като палитра за художник – перфектен баланс между техника, въображение и усмивка. С над 8000 рецепти зад гърба си, той остава ненадминат шампион на кулинарното образование и лъч светлина за всички, които желаят сами да преобразят кухнята си.
„Щастливите балончета“ – философията зад огъня
Истинските ученици и последователи винаги си спомнят за специфичната терминология и хумор на Пепен.
„Искам бульонът да къкри на ‘happy bubble’ – щастливи балончета“, обича да казва той, а този израз отдавна се е превърнал в мото за много млади готвачи отвъд океана.
90 години, 35 книги, милиони вдъхновени – но най-важното, живото присъствие
През 2025 година фондацията Jacques Pépin Foundation прави своеобразен маратон на празничното гостоприемство и събира рекордни средства за кулинарно образование и социални кухни. Всеки гост на неговите вечери носи готварска книга със семейни бележки за автограф, всеки нов ученик вижда в него вдъхновение – а всеки кулинарен критик признава безапелационния му принос. На последните събирания сподвижници, както шеф Рик Бейлес и ресторантьори като Брандън Хростовски, наричат Пепен „фар“, водещ и обединяващ цяла общност – и това не е преувеличение.
Душата на всяко парти – и на всяка кухня
Макар вече да не може да присъства на всички тържества лично заради капризите на възрастта, нито за миг не губи живия си поглед и светлия си характер. „
Да, можеше и по-лошо да ми е, знаете“ – казва с усмивка, докато си спомня последната вечеря у дома (с цяло агне и почти 100 бутилки вино!), или докато разказва за кулинарните съревнования на петанк и вкусните вечери, в които непознати стават семейство.
Пепен отдавна вече не работи с тежки медни съдове – „твърде тежки“, признава той, – но без съмнение остава неизменната жизнена сила зад модерната френска кухня в САЩ. Апетитът му се е смалил, както сам твърди, ала лакомията към радостта и великодушието остава ненаситна.
„Ако ми го сложите пред мен, ще го изям“ – изповядва, с типичния си ненадминат чар.
На финала – когато всички вече са тръгнали, в залата остава последен: шегува се с младите готвачи, снимат се, обменят рецепти и истории. Защото никой не купонясва като Жак Пепен – дори на 90. А светът на кулинарията, и не само той, продължава да се радва на празника, който е неговият живот.
