- „Владимир Путин “нареди своята ‘специална военна операция’, защото вярва, че това е божественото право на Русия да управлява Украйна, да изтрие националната ѝ идентичност и да интегрира нейния народ в една Велика Русия”.
- Европейците трябва да помнят, че техният континент е прорязан от подобно оспорвани граници. Веднъж отворена тази кутия на Пандора, кой ще я затвори, особено когато политическата пета колона на Путин все повече наближава властта на континента?
Изходът от войната в Украйна може да оформи не само бъдещето на Украйна, но и на европейската либерална демокрация като цяло. Това може да изглежда като прекалено силно твърдение, но не е, смята анализаторът на Файненшъл Таймс Мартин Уолф.
Първо и най-очевидното, Украйна се бори за правото на един народ да избере собствената си съдба. Русия е автокрация, каквато винаги е била, управлявана от президент, чиято воля е закон. Украинците се борят с голямо умение и смелост за свободата си от такъв тиранин и за правото да избират сами посоката си, посочва Уолф.
Второ, както Фиона Хил и Анджела Стент пишат в статия във Foreign Affairs през 2022 г.:
Владимир Путин “нареди своята ‘специална военна операция’, защото вярва, че това е божественото право на Русия да управлява Украйна, да изтрие националната ѝ идентичност и да интегрира нейния народ в една Велика Русия”.
Европейците трябва да помнят, че техният континент е прорязан от подобно оспорвани граници. Веднъж отворена тази кутия на Пандора, кой ще я затвори, особено когато политическата пета колона на Путин все повече наближава властта на континента?
Трето, Украйна се бори срещу сила, която има намерението да доминира Европа. Победоносна Русия би била най-голямата военна мощ в Европа, пряко заплашваща съседните членки на НАТО и ЕС. САЩ стават все по-безразлични към съдбата на континента и това би оставило Европа изплашена и слаба.
Ако европейците не действат ефективно, САЩ се отдръпнат, а оста Русия, Китай и Северна Корея победи, какво ще се случи с баланса на силите и идеите по света? Кой ще вярва или ще се доверява на онези, които твърдят, че защитават свободата и демокрацията, ако са готови да вдигнат рамене, когато тези идеали биват брутално потъпкани на самите им граници?, пиша Уолф.
„И все пак нищо не е изгубено“, смята анализаторът.
Войната продължава вече почти три години и половина. Но според доклад от юни на Центъра за международни и стратегически изследвания Русия е завладяла по-малко от 1% от украинската територия от 2024 г. насам.
„Русия е претърпяла приблизително пет пъти повече жертви в Украйна, отколкото във всички руски и съветски войни, взети заедно“, между края на Втората световна война и началото на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г.
„Путин е смятал, че това ще е лесна победа. Колко е грешал този тиранин!“, посочва журналистът.
В същото време разговорите с информирани външни наблюдатели в Украйна показват, че “ситуацията е крехка”, по думите на един от тях. Хората са изтощени, но въпреки това продължават да се борят. И което е по-важно, те се борят за всички нас на Запад. Не трябва да повтаряме грешките на умиротворителите преди Втората световна война. Поне трябва да дадем на Украйна ресурсите, от които се нуждае, призовава Уолф.
Това не може да е невъзможно, анализара авторът.
Русия не е в състояние да победи досега, въпреки че има почти четири пъти по-голямо население от Украйна и БВП (по паритет на покупателната способност), който е над 10 пъти по-голям. Има и известни основания да се смята, че руската икономика е по-затруднена, отколкото властите признават.
Населението и БВП на ЕС, плюс Обединеното кралство, са съответно 3,5 пъти и 4,8 пъти по-големи от тези на Русия. При такъв сравнително равностоен военен сблъсък, ресурсите могат да се окажат решаващи, пресмята Уолф.
Но дали са дали достатъчно? Индексът за подкрепа на Украйна от Института за световна икономика в Кил подсказва, че не.
Ето данните:
- До тази година европейците (ЕС плюс Великобритания) са дали суми, сравними с тези на САЩ.
- Оттогава САЩ са спрели финансирането, твърдейки, че европейците трябва да поемат тежестта.
- В краткосрочен план само няколко държави са запълнили празнината. Но това положение трябва да се регулира.
- Досега европейските правителства са харчили само 0,1% от годишния БВП за двустранна помощ за Украйна.
- Най-малкото, това трябва да се удвои незабавно.
- И пак ще е по-малко от половината от това, което дават Дания и Балтийските държави и почти същото като Полша и Нидерландия.
- За да се постигне общата цел, по-големите страни трябва да дадат значително повече — особено Франция, Италия и Испания.
- Но най-важното е, че това не трябва да е трудно.
- До момента Германия е мобилизирала само 0,13% от БВП — незначителна сума, предвид залога.
- Франция дава под половината от това. И двете могат и трябва да дадат много повече. Могат и други.
Американското военно оборудване, особено настъпателното, също е от ключово значение. Европейците ще трябва да произвеждат повече сами, да финансират украинското производство и да купуват директно от САЩ. Скорошният разрив между Доналд Тръмп и Путин може да помогне в тази насока, прогнозира Уолф.
„Единствената печалба от ужасите на 2025 г. е яснотата, която те донесоха“, пише анализаторът.
Сега знаем — може би дори и Тръмп знае — че Путин се интересува само от това да постигне на масата за преговори онова, което не е могъл да постигне на бойното поле.
Европейците знаят също, че САЩ на Тръмп са ненадежден съюзник, но могат да бъдат подтикнати или “купени” да предоставят необходимото.
Те трябва да знаят още, че бъдещето им все повече зависи от самите тях, макар че що се отнася до Украйна, изключително важни са и международните институции, особено МВФ.
Те трябва да знаят, най-малкото, че въпросът не е в ресурсите, а във волята и времето.
Трябва да мобилизират всичко необходимо, за да покажат на руснаците, че няма да им бъде позволено да победят, а на украинците — че Европа е надежден съюзник.
Както и през 30-те години, решенията, взети сега, могат да определят бъдещето на континента, а може би и на света, за поколения напред, смята Уолф.
Не съм оптимист.
Но в едно съм сигурен: ако демократична Европа не може да действа единно сега, тя е обречена.
