Може ли човек да изчезне, за да избяга от това, което е? Този въпрос си задава режисьорът Мигел Гарай (Маноло Соло), когато едно телевизионно предаване подготвя репортаж за отдавна изчезналия актьор и негов приятел Хулио Аренас (Хосе Коронадо).
Това подтиква Мигел да се отправи по следите на спомените и в търсене на своя приятел от детинство. През страниците на написаните от него книги, стари любовни трепети и филмови ленти. От великолепния Мадрид до запленящото крайбрежие на Андалусия.
Многопластовата драма “Затвори очи (Cerrar los ojos)” (2023) на известния баски режисьор Виктор Ерисе разглежда темите за спомените като път към самопознанието и бягството като начин за забрава и опит за пресъздаване наново.
Мигел и Хулио изминават своя път паралелно, а това, което ги събира е магията на киното, която Мигел съживява по един трогателен начин.
Много силно действат избраните кинематографични похвати: ретроспекциите, филм-във-филма, фокусирането върху отделни предмети, като съхранители на емоции и източници на спомени, силните символни сцени.
Изпълняващият главната роля Маноло Соло е в своето блестящо актьорско амплоа на един дълбокомислен, леко меланхоличен герой – подобен образ, който той ще доразвие в един последващ филм, “Португалската къща (Una quinta portuguesa)” (2025).
За ролята си на Хулио Аренас, един много сложен в психологически план герой, Хосе Коронадо печели поредна най-престижна испанска филмова награда “Гоя” и затвърждава славата си на майстор на многопластовите филмови образи.
Така напълно очаквано “Затвори очи” се нарежда сред големите успехи на Ерисе – станалите вече класически филми “Духът на кошера (El espíritu de la colmena)” (1973) и “Юг (El sur)” (1983).
Със своя поетичен поглед към силата на спомените и споделените преживявания от миналото “Затвори очи” оставя у зрителя много поводи за размисъл за истинското приятелство, което преминава през времето.
