Има вечери, които човек не планира предварително при по-наситена туристическа програма. После именно те се превръщат в най-красивите спомени от едно дълго пътуване. Такава вечер преживяхме във Фанари, ресторант с една от онези гледки, които трудно се описват с думи.
Бяхме на Санторини едва от няколко часа. Това беше първата ни вечер на острова и нямахме резервация. Ресторантът ни беше препоръчан от фирмата, която използвахме за трансфера.
Когато пристигнахме, споменахме името на хората, които ни бяха препоръчали заведението. Посрещнаха ни любезно и ни настаниха на най-прекрасна маса. Оттам залезът се разгръщаше пред очите ни като спектакъл над калдерата. Нямаше по-добра гледка! Честно!
Вечеря с изглед към вулкана
Фанари се намира във Фира, високо над Старото пристанище. Ресторантът е разположен по склоновете на калдерата и използва естествения релеф като част от преживяването. Тук пейзажът не е фон към вечерята, а нейна съществена част.
Пред нас се разкриваше Егейско море. Отвъд него се очертаваха вулканичните острови, а небето постепенно започваше да променя цвета си. Бялото на Санторини ставаше златисто, после розово, после почти медно.
Долу се виждаха стълбите към Старото пристанище. По тях бавно се движеха магаренцата, които превозват туристи нагоре. Тази картина изглеждаше почти нереална на фона на залязващото слънце.
Фира е място, което човек може да гледа дълго. Архитектурата е изключително фотогенична, но калдерата остава истинската звезда. А вечер, когато светлината омекне, всичко придобива почти приказен вид.
Фанари и онова особено топло гостоприемство
Още с пристигането ни направи впечатление отношението към гостите. Обслужването беше спокойно, внимателно и много възпитано. Младите сервитьори, които се грижеха за нас, бяха албанци и оставиха чудесно впечатление.
При нас вечерта започна без предварителен план. Завърши с усещането, че сме попаднали точно където трябва. И това беше още един от малките луксове на пътуването.
Първата кулинарна звезда – фавата
Първо поръчахме фава, едно от най-разпознаваемите ястия на Санторини. Тя изглежда семпло, но зад нея стои много островна история. Това не е обикновено пюре от жълт грах.
Санторинската фава се приготвя от специфично растение, известно като Lathyrus clymenum. То се отглежда на островите в Южните Циклади от векове. Продуктът има защитено наименование за произход в Европейския съюз.
Вулканичната почва и сухият климат са част от неговата история. Растението е изключително устойчиво и се чувства добре в суровите условия на острова. Така една трудна земя се превръща в основа за един от най-ценните местни продукти.
На нашата маса фавата беше златиста и кадифена. Отгоре имаше нарязан лук и каперси, а зехтинът придаваше допълнителна мекота. Комбинацията беше едновременно нежна, солена, свежа и много средиземноморска.
Това е ястие, което не се нуждае от сложност. То разчита на качеството на продукта. Именно в такива семпли ястия най-добре се усеща характерът на едно място.
Доматените кюфтенца носят лятото в чинията
Знаехме, че трябва в Санторини да опитаме и доматените кюфтенца. Затова се спряхме и на тях. В гръцката кухня те са известни като томатокефтедес. На Санторини са особено емблематични.
Тайната отново е в местния продукт. Санторинските домати са малки, ароматни и концентрирани. Те растат при изключително малко вода и силно слънце.
Точно тези условия правят вкуса им толкова наситен. Доматите се комбинират с билки и подправки, след което сместа се оформя и изпържва. Резултатът е хрупкава повърхност и сочна, ароматна вътрешност.
Томатокефтедес е чудесен пример за островна кухня. Рецептата не се опитва да прикрие продукта. Тя прави точно обратното, оставя домата да бъде главният герой.
После вечерта стана кулинарно романтична
След тези две класически санторински ястия избрахме омар на грил. Това беше моментът, в който простата островна кухня срещна малко повече разкош, но той подхождаше на този романтичен залез. И изборът се оказа напълно естествен за вечеря край морето.
Омарът е с деликатно и леко сладко месо. Приготвен на грил, той има фин аромат на печено и прекрасна морска плътност. Не му е необходима тежка комбинация от сосове.
Това е една от причините морските дарове да се приемат толкова естествено на Санторини. Островът е заобиколен от Егейско море, а местната кухня отдавна използва неговите дарове. Във Фанари морските предложения заемат важно място в менюто.
Сред интересните възможности са още риба, октопод, калмари, скариди и различни морски комбинации. За любителите на гръцката класика има и мусака, саганаки и други традиционни предложения. Така менюто позволява една вечер да бъде изцяло морска или по-класически гръцка.
Асиртико, което има вкус на Санторини
Към вечерята избрахме Асиртико. Това е едно от най-известните местни бели вина и вероятно най-характерният винен избор за острова. То е сухо, свежо и с впечатляваща киселинност.
В чашата ни беше светлозлатисто. Слънцето се отразяваше в него и почти го превръщаше в малък залез. Това беше един от онези моменти, когато гледката и виното сякаш принадлежат към една и съща история.
Асиртико е известно със своята минералност. В аромата и вкуса могат да се усетят цитрусови нотки и свежест. Киселинността го прави великолепен партньор на риба и морски дарове.
Виното има и една любопитна връзка с местния пейзаж. Санторинските лози традиционно се оформят като ниски кошници. Тази форма ги предпазва от силните ветрове и суровия климат.
Лозите растат почти легнали върху земята. Гроздето е защитено в центъра на своеобразната естествена кошница. Така дори начинът на отглеждане разказва историята на острова.
Менюто на Фанари позволява да опознаете Санторини на масата
Една от добрите стратегии при посещение на Фанари е да се поръчат няколко ястия за споделяне. Така могат да се комбинират различни вкусове. Фавата и доматените кюфтенца са чудесно начало.
След тях идват морските предложения. Омарът на грил е избор за по-романтична вечер. Риба, октопод, калмари и скариди позволяват да се продължи в същата посока.
За по-традиционно гръцко преживяване може да се избере мусака.
Саганаки пък е прекрасен вариант за споделяне с бяло вино. Така една маса постепенно се превръща в малка карта на гръцката кухня.
Най-хубавата маса е част от преживяването
Ако отивате във Фанари специално заради залеза, изборът на маса е важен. Ресторантът е разположен на различни нива и перспективата се променя. Затова е добре още при резервацията да поискате маса с гледка към калдерата.
Залезът е най-търсеното време. В пиковия сезон местата с най-добра перспектива могат да се запълнят предварително. Резервацията е разумна, особено ако вечерята е част от специален повод.
Добра идея е да пристигнете малко преди залеза. Така ще имате време да се настаните спокойно. Ще видите и как Санторини постепенно сменя дневната си светлина с вечерна магия.
Ние бяхме там около 18 часа през септември. Предварително бяхме проверили кога е залезът, за да имаме и снимки преди това, а по време докато слънцето залязва. А след това се радвахме и на нощни гледки.
Фанари не е само ресторант с гледка
Красивата гледка може да привлече човек веднъж. Само тя обаче трудно би могла да превърне едно място в хубав спомен. При нас вечерта беше прекрасна като цяло, защото храната, виното, обслужването и пейзажът се допълваха.
Фавата ни върна към земята и историята на Санторини. Доматените кюфтенца донесоха аромата на местните зеленчуци. Омарът ни подари романтика и ни свърза с морето пред погледа ни.
Асиртико събра всичко в една бутилка. То имаше свежестта на Егейско море и минералността на вулканичния остров. А залезът превърна цялата вечер в нещо много повече от вечеря.
Вечер, която остава
Когато слънцето потъна зад вулкана, Фира започна да се променя. Белите къщи светнаха една след друга. Морето потъмня, а небето запази последните розови и златни оттенъци.
На масата останаха красивите спомени от кулинарните изкушения в чиниите и последните глътки Асиртико. Всичко беше спиращо дъха като изживяване.
Именно това е чарът на Санторини. Островът има способността да превръща най-обикновените действия в красиви сцени. Вечерята се трансформира в преживяване, виното в спомен, а залезът в история.
За нас Фанари остана точно такава история. Започна с една препоръка и маса без резервация. Продължи с фава, доматени кюфтенца, омар и Асиртико.
И завърши над вулкана, под последната светлина на деня. В онази кратка магия, когато Санторини изглежда не просто красив, а почти нереален.
