Пътеписи от Нидерландия
Пътеписи от Делфт
„Сладкo горчиво“ или на италиански „Dolce Amaro“ – така се казва ресторантчето, в което се влюбихме в Делфт. Намираше се на около 10 метра от къщичката, която бяхме наели в центъра на градчето.
Италианското ресторантче беше на ъгъл и привличаше погледите на минувачите с уютната си атмосфера – свещи на прозорците, цветя по масите и по-старинен интериор.
Разходката по улиците в хладното холандско време кара човек да търси точно такива китни местенца, в които да се постопли и да похапне вкусни гозби.
Ръмящият дъжд още повече подсеща, че е време човек да прекрати разходките.
И да намери сухо местенце.
А щом влезеш вътре, се чувстваш като в приятна селска къщурка, където ще те посрещат мило и ще те нагостят.
В ресторантчето се предлагаше домашна паста. Тя беше вълшебна. Пробвахме различни ястия и всяко беше невероятно вкусно.
Може би лазанята им е кулинарният шедьовър, но и другите ястия не отстъпваха по нищо на събратятата си в самата Италия.
Още след първата вечеря в „Dolce Amaro“ исках да разбера нещо повече за това ресторантче. Порових се и разбрах, че наистина имат корени в Сицилия и затова основно се предлага сицилианска кухня.
Обслужването беше много мило. Веднага ни намираха маса, насочваха ни какво се предлага за деня, какво препоръчват. Чувствахме се като част от тях. Не знам дали бяха семейство, но така ги усещах и все едно бяхме на гости на тази фамилия, където в кухнята готвеше някой вълшебник.
В Холандия във всеки ресторант забелязахме, че има доматена супа. Тук също присъстваше в менюто. Беше много ароматна. Предлагаше се с босилек, зехтин и препечени филийки. Почти всяка вечер някой от нас си я поръчваше.
Аз останах очарована от папарделе с трюфели. Този вид паста опитвах за първи път. Беше страхотно приготвена.
Ако ходите в ресторантчето, попитайте и за равиолите на деня. Също са нещо, което си заслужава да се опита.
Интересният десерт в заведението е тирамису. То се приготвя по много по-различен начин в сравнение с този, който сме свикнали. В отделна каничка имаше кафе, с което се заливаше тирамисуто.
1
Дамата, която ни обслужваше, ни предупреди, че е нещо различно, но това още повече засили интереса ни да си поръчаме. Беше приятно.
Цените на повечето ястия не са високи за заведение в Западна Европа. Доматената супа е 5,50 евро. Салатите са около 6,50 евро. Пица Маргарита – 7,50 евро.
Лазанята (тип Болонезе) – 10,50 евро.
Специалитетите им с паста са по-скъпички. Например, папарделе с трюфели е 13,00 евро. Равиолите на деня са 16 евро. Тирамисуто – 5,50 евро. Менюто можете да разгледате тук.
Освен персоналът, освен ястията, клиентелата също спомага да се усети дали едно заведение е добро. А клиентите в „Dolce Amaro“ бяха много симпатични – семейства с възпитани деца, интелигентни младежи, които отбелязваха в тесен кръг празника на един от тях, двама французи – изискана дама и по-млад мъж, вероятно сина й, които показва класа и бавно отпиваха всяка глътка вино.
„Dolce Amaro“ остави у нас много сладък спомен за почивката ни в Делфт. Когато открием приятно заведение, което допада на цялото ни семейство, то става като част от семейните ни приятни преживявания. Така в Рим си имаме „Да Франческо“, на остров Корфу – таверната на Джордж и т.н. „Dolce Amaro“ зае своето достойно място сред любимите ни заведения от нашите семейни пътешествия.
