Пътеписи от Нидерландия
Пътеписи от Хага
Лебеди, езеро, изискана сграда в холадски класически стил – това беше моята първа гледка към Маурицхойс. Винаги го свързвам този известен малък музей, който притежава подбрана богата колекция от картини на нидерландски художници, с едно посещение на Кейт Мидълтън. Снимката, която запомних, беше на херцогинята на Кеймбридж до известната картина „Момичето с перлената обица“. Всъщност и двете бяха с перлени обици.
Кейт Мидълтън, която е завършила заедно със сърпуга си принц Уилям „История на изкуството“ в престижния „Сейнт Ендрюс“, внимателно разглеждаше известната картина на Вермеер, а малко след това консервативният британски вестник „Телеграф“ зададе сериозния въпрос:
„Дали обучението по история на изкуството е само за богати?“.
Това посещение на фината принцеса, интересът, с който разглеждаше Маурицхойс и познанията й за картините ме бяха впечатлили. След това винаги съм свързвала този музей с тази високопоставена визита.
Отдавна мечтаех и аз да посетя Маурицхойс. Обичам малки музеи с богати колекции. Любими са ми Галерия „Боргезе“ и Музеят на изящните изкуства в Руан. В тях човек вижда много известни картини, но тъй като са сравнително малки, има възможност спокойно да разгледа всичко.
Не усеща пренасищане и умора. Постигнат е баланс. Качеството е водещо, а не количеството. И в същото време има удовлетвореност, че е видяно нещо красиво и стойностно.
Кралската галерия „Маурицхойс“ е малък художествен музей в Хага в Нидерландия. В нея са изложени творби на големи холандски майстори от Златния век. Колекцията е малка – около 800 картини, но включва изключителни шедьоври.
Бяхме отседнали в Делфт и до Маурицхойс стигнахме с трамвай номер 1, който за около 20 минути ни преведе от градчето на Вермеер до центъра на кралска Хага. Слязохме на спирката до комплекса Биненхоф, а до него – в единия край на брега на езерото, се намираше музеят.
В Маурицхойс са две картини, които харесвам много. И двете са на Вермеер. Едната е „Момичето с перлената обица“, наричана често „Северната Мона Лиза“.
A другата – „Изглед от Делфт“.
Музеят притежава и трета картина от Вермеер – „Диана и нейните спътници“.
Тук е и „Щиглецът“ (The Goldfinch) на Карел Фабрициус – художник, който също е живял в Делфт и умира през 1654 година при големия барутен взрив в града. Картината доби известност в последните години и покрай романа със същото име „Щиглецът“ на Дона Тарт, за който тя взе „Пулицър”.
Един най-големите шедьоври в музея е „Урок по анатомия на д-р Николас Тюлп“ на Рембранд.
Очаквах около тези известни картини да има струпвания от хора, както се случва в други известни музеи.
За мое щастие по време на нашето посещение всичко беше много спокойно и човек можеше да не само да зърне дадена картина, но и дълго да я разглежда.
Сред шедьоврите в музея е „Смеещото се момче“ на Франс Халс, който е смятан за талантлив майстор на портретния жанр.
Друг известен художник – Герард Терборх, ни въвежда в богатите холандски домове. Определян е към групата на т.н. „малки холандски майстори“ на битовата живопис, но също така си е спечелили и точното определение – сред тях той е „най-аристократичният и изискан“. Творбите му показват благородни дами с изискани дрехи сред богата домашна обстановка. Пример за стила му е „Момиче пише писмо“.
Картината му „Майка реши косата на детето си“ е сред шедьоврите в музея, които бързо се разпознават.
Друг представител на това течение е Габриел Метсю.
Във „Възрастна жена и момче със свещи“ на Рубенс по удивителен начин е показана светлината.
А картината „Райската градина и падението на човека“ на Ян Брьогел и Рубенс е едновременно нежна и съблазнителна.
До посещението ни в Маурицхойс не познавах творчеството на закачливия холандски художник Ян Стен, който се слави със своето майсторство и тънък хумор в творбите му.
Например тази невинна картина с на пръв поглед сладко момиче, което яде стриди, всъщност е с много допълнителни послания. На заден фон се вижда как слугите приготвят още, което подсказва нарастващо любовно желание в младата жена, тъй като стридите са със слава на храна, която засива тези влечения. Встрани от нея се подават и завесите на леглото. Момичето флиртува със зрителя.
В Маурицхойс имаше временна изложба на Ян Стен, която беше определена от възрастна посетителка, която разговаряше с внучката си, като скандална. Действително някои от картините бяха провокативни, но посланията не бяха цинични, а поднесени с хумор и закачка.
Ян Стен за малко също е живял в Делфт. Опитал се да развива пивоварски бизнес като баща си, но не се справил с това начинание.
Обичам картините с много детайли, които пресъздават библиотеки, музеи или галерии. В Маурицхойс ме впечатли творбата „Апелес рисува Кампаспа“ на Вилем ван Хахт. Апелес е древногръцки художник, който е рисувал портрети на Александър Македонски, а Кампаспа е хетера на македонския предводител. В картината се вижда и самият Александър Велики. Жанрът с рисуването на галерии и творчески студиа се развива в Анверпен. В картината има изобразени миниатюрни варианти на известни творби.
В Маурицхойс не само колекцията от картини е уникална, но и интериорът е изключително изискан.
Стълбището е много красиво.
Залите са чудесно декорирани.
При някои от тях има и гледки към езерото, в което плуват лебеди.
За посещението ни в Maурицхойс си купихме предварително онлайн билети. Цената за възрастни е 15,50 евро, деца и ученици до 19-годишна възраст влизат безплатни. Няма фиксирана дата и билетитет важат за 1 година. С тях можеше да се посети и временната изложба на Ян Стен. Цената включва и посещение на Prince William V Gallery, която се намира в близост.
Маурицхойс се намира в центъра на Хага при историческия комплекс Биненхоф.
Двете забележителности могат да се съчетаят. В района има и други важни културни спирки.
