[box type=”shadow” ]ПРОЧЕТЕТЕ: „Пътешествия за мечтатели“ – на крилете на книгата [/box]
“Инцидент в Мадрид” на Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, ме спечели. С Мария, разказвала съм ви, се познаваме от 13 години. Събра ни темата за частното образование (и в тази книга на едно място се споменава Американският колеж в София). Семейства ни се познават. Засичали сме се на родителски срещи, на събития на “Софтпрес”, а още преди това – едно лято бяхме и на море. Мария беше там и ми препоръча мястото, фамилно отидохме и заедно похапвахме от вкусните гозби на Пако.
У нас със съпруга ми сме големи фенове на кратките Фейсбук разкази за семейство Пееви, разказвани от Мария. Винаги сме й казвали, че искаме да ги видим и описани в книга. Щастлива съм, че новият й роман има много от облика на това толкова забавно българско семейство.
Да, през цялото време в семейство Куман от “Инцидент в Мадрид” виждах семейство Пееви. Г-жа Куман е абсолютната сладуранка Мария, а г-н Куман е същият г-н Пеев. Беше забавно как е преплела имената от тяхната фамилия по различен начин в имена на героите в романа. Само Мария не участваше никъде.
Много неща ми харесаха и много се забавлявах докато четох книгата. Ще маркирам това, което много силно ме докосна.
1. С романа Мария отдава почит на баща си
Романът е посветен на бащата на Мария. Това много ме трогна. (Прегръщам те, Марийче!)
2. Романът показва как съпруг и съпруга на над 45 години могат да се обичат все още силно
Ако има нещо, с което много да си приличаме, това е голямата любов между нас и съпрузите ни. Съпрузите ни наистина са достойни да бъдат супергерои дори и в криминални романи. Те са си супергерои. Въпреки всичките ни особености, те ни боготворят.
Много съм щастлива винаги, когато виждам и други влюбени двойки, които са запазили дълги години тръпката помежду си.
Семейство Куман толкова добре го разбирам. Имаме същите истории и у нас. Напълно разбирам г-жа Куман как изведнъж й щуква, че иска да заминат за чужбина и с женски финес успява да навие бързо г-н Куман. Как наема възможно най-красивата къща и й се радва като малко дете. Как да отидеш някъде и да не ти е хубаво!? Нали си там, за да се наслаждаваш и да трупаш красиви спомени!? Как г-н Куман наема кола, на която да се наслаждава. Как г-жа Куман и г-н Куман се озовават в най-хубавия ресторант с дълга история и похапват блажено. Сега единствено се чудя коя е тази хубава къща в Испания и кой е този ресторант, където семейство Куман ядоха вкусно заешко.
Семейство Куман се обожават и винаги си помагат. За тяхната любов някакви испански бандити няма да са пречка. Тези испански бандити явно не са виждали българска майка на какво е способна. Заплашат ли децата – е, тогава вече всичко е ясно. Господ да им е на помощ!
3. Източноевропейците са добрите и българо-руската дружба е на ход
Няма начин да не ви е писнало в последните години как в много книги и филми все източноевропейците са лошите за всичко. Ние свикнахме с това и си викаме: “Какво да се прави? Явно така виждат нещата.”. Толерантност, примирение ли е, не знам, но не е приятно, а още повече не е вярно.
Е, Мама Нинджа показва нов прочит на съвременността в западното общество. И това е напълно реално – много български семейства пътешестват и искат да се радват на красивото. Сравнително заможна българска двойка отпътува за Испания, наема скъпа кола и красива къща, а някакви местни бандити искат да ги убият. Помага им сервотьорчето от хубавото ресторантче със заешката гозба, който се оказва руснак. И както Мария мимоходом отбелязва, че баща й би бил щастлив да види българо-руската дружба в действие.
4. Изключителен хумор
Мария е царица на хумора. Спомням си много забавни истории с нея. Ето една. Почиваме на плажа. Тя звъни на съпруга си и тихо му прошепва, че “всеки момент ще дойдат чаршафите”. Той обаче не чува и не разбира. Явно е забравила да му каже. Тя е на морето, а той в София. Поръчала е чаршафи, а доставчикът вече идва с пратката. От София съпругът й явно пита: “Какво? Какво?”, а Марийчето все повече повишава глас “Чаршафите! Чаршафите! Черни чаршафи на червени рози!”. Е, след този допълнителен щрих, всички вече се превивахме от смях на плажа.
Така че като четете Мария, бъдете сигурни, че е свършила поредната сладка щуротия, а съпругът й стоически поема и поема. Но той е герой и може да поема и още, и още. Много са сладки! И много им се радваме у нас.
Мария не само е забавна със сладките си смешки, но има и много приятно чувство за самоирония. В книгата ще видите как г-н Куман не може да бъде открит по никакъв начин в Интернет пространството, но пък за г-жа Куман се знае всичко, благодарение на Фейсбук ще узнаете за всяко нейно действие и дори кога ходи на маникюр.
Ще запомня анекдота кога започва истинският живот на едно семейство – “когато се изнесат децата”. Но може да се приеме и при варианта: “когато пораснат”. Моите вече са сравнително големи и е точното време да се наслаждаваме на живота със съпруга ми.
Мария е описала много забавно и неволите на испанските бандити. Както във всички сфери, така и в тази, имало проблем с набирането на кадри – та главатарят разполагал само с това, което е налично и трябвало да се примири с факта, че нищо не могат да свършат като хората. Никой никога не е видял в медиите обява от сорта “бързоразвиваща се банда търси да назначин мотивирани бандити”.
Книгата си я купих при седмичното ни излизане за бързо снабдяване с хранителни продукти. Точно предишната вечер я бях поръчала и онлайн, но си казах: “Кой знае кога ще дойде! Я, по-добре веднага да си я взема!”. И съм щастлива, че го направих. Забавлявах се доста с историите Марийчето. Много е интересно да четеш роман на познат човек.
Ако и други дами като мен не са от феновете на криминалетата, да кажа, че изобщо не е страшна. По-скоро е като забавен сън на главната героиня, която боготвори съпруга си и двамата попадат в клопки и се измъкват като супергерои, а накрая тя дори е поканена на среща с испанския крал.
В реалния живот Мария е майка не на двама сина както е при г-жа Куман, а на 4-ма. Има и внуче. А понеже това явно е малко за нея – има кучета и котка. Представяте ли си още колко по-забавно е в тяхната фамилия!
Вече разказах на цялата моя фамилия за книгата на Мария. А щом го правя, значи доста ми е допаднала. Мама ще получи като подарък книгата, която очаквам от онлайн покупката.
Марийче, поздравления! Наистина се е получило много добре! Чакам следващата ви история – я на Пееви, я на Куман.
(А, да, защо са с такава фамилия семейство Куман?)
