Ако има място в Ханя, което изглежда така, сякаш е измислено специално за залез, това е фарът на старото венецианско пристанище. Той стои в края на каменния вълнолом, обърнат към морето, а зад него се разгръща архитектурният калейдоскоп на Ханя. Отдалеч прилича на елегантна кула, почти на минаре, но отблизо разказва много по-сложна история.
Именно това прави фара толкова любопитен. Той не е просто красива сграда край морето, а своеобразен каменен архив на Крит, в който се срещат Венецианската република, Османската империя, Египет, Франция и по-късно гръцката държава.
Началото е венецианско
Историята започва в края на XVI век, когато Ханя е важен венециански град и пристанището има стратегическо значение. Около 1595-1601 г. венецианците изграждат фар върху естествената скала в края на вълнолома. Той първоначално е светел с открит огън, своеобразна морска факла, която трябвало да бъде ориентир за корабите.
Тогавашният фар обаче не е бил само навигационно съоръжение. Той е бил част от цялата отбранителна система на пристанището. В същия период венецианците изграждат бастиона „Свети Никола“, а отсреща се намира крепостта Фирка. Така входът на пристанището се превръща в своеобразна защитена врата към града. При опасност дори е можела да бъде използвана верига, свързваща района на фара с крепостта.
Една стара карта на Ханя от 1689 г., изработена от Винченцо Коронели, вече отбелязва съоръжението като „фенер“. Това е малък, но ценен детайл, който показва, че фарът е присъствал устойчиво в градския пейзаж още преди повече от три столетия. Днешната кула обаче не е просто запазеният венециански фар, а по-скоро неговият наследник, изграден върху старата му основа.
Когато фарът става „египетски“
През 1645 г. османците завладяват Ханя. Пристанището постепенно губи предишното си значение, тъй като по-удобният и защитен залив на Суда се използва за корабоплаването. Без редовна поддръжка фарът започва да се руши и старото съоръжение постепенно излиза от употреба.
Тук историята прави един от най-неочакваните си завои. Между 1830 и 1840 г. Крит е под управлението на египетския владетел Мехмед Али и именно тогава старият фар е възстановен върху венецианската си основа. Според историческите сведения през 1839 г. той вече работи с новата за времето технология.
Тъкмо тази реконструкция дава на фара силуета, който познаваме днес. Вместо традиционната европейска цилиндрична кула той придобива форма, която напомня минаре. Вътрешното каменно стълбище също е необичайно и се изкачва спираловидно към балкона и стъклената фенерна част.
Камъкът разказва повече от името
Името „египетски фар“ лесно може да подведе посетителя. Най-важната част от основата е венецианска и е изградена от материал със същия произход и качество като камъка, използван при укрепленията на Ханя. Над нея обаче се издига конструкция от друга епоха, оформена под египетско управление и с архитектурен образ, който ясно се различава от класическите европейски фарове.
Кулата е разделена на три ясно различими части. Основата е осмоъгълна, средната част има шестнадесет страни, а най-горната е кръгла. Тази промяна на геометрията по височината е една от причините фарът да изглежда толкова необичайно и да напомня повече на ориенталска кула, отколкото на типичен средиземноморски фар.
Още един любопитен детайл е дебелината на каменната зидария, която е приблизително 60 сантиметра. Вътрешното стълбище не е само средство за изкачване, а има и конструктивна функция, действайки като спираловиден елемент за укрепване на кулата. Това е от онези почти невидими решения, които обясняват защо една сравнително стройна каменна кула е успяла да преживее толкова много исторически сътресения.
Фарът и френската следа
През 1864 г. историята му отново сменя посоката. Фарът преминава под управлението на Френската компания на османските фарове и вече разполага с оптично устройство от четвърти клас, използващо отражател. Това е важен момент от модернизирането на навигацията в Източното Средиземноморие.
Любопитното е, че фарът не е имал типичната къща на пазача, характерна за много европейски фарове. Причината е съвсем практична: той се намирал в непосредствена близост до населено място и не е било необходимо да има отделен служител, който да живее постоянно до него. В края на XIX век все пак била построена малка къща с керемиден покрив в основата, но тя по-късно била премахната.
От Крит към Гърция
През 1913 г. Крит се обединява с Гърция и фарът постепенно е включен в гръцката фарова система. Историята на предаването му към гръцката държава обаче не е съвсем проста, тъй като френската компания продължава да има отношение към фаровете на острова и след политическата промяна. Архивните данни сочат, че формалният процес на предаване не е бил приключил напълно дори към 1914 г.
През 1933 г. фарът работи като пристанищен фар с постоянно червено светене. Но следва нова драматична глава. През Втората световна война осветителният механизъм е унищожен от германските сили през 1941 г., а след войната фарът отново е приведен в действие през 1945 г.
Корабът, който удря фара
Една от най-необичайните страници в историята му се случва през 1962 г. Товарният кораб „Афовос“ се блъска в северозападния край на основата, която вече е била частично повредена. При удара се откъсва част от северната зидария и отново възниква въпросът дали старият паметник може да бъде спасен.
Тогавашната дискусия е била съвсем практична и днес звучи почти невероятно: да бъде ли фарът съборен и изграден наново, или да бъде запазен? В крайна сметка е избран вторият вариант и са предприети укрепителни и консервационни работи. Това решение се оказва особено важно, защото днес можем да видим именно историческата структура, а не нейна съвременна реплика.
През 2003 г. започва мащабна реконструкция, завършила през 2006 г. Тя връща на фара неговата цялост и превръща възстановения паметник отново във визуален център на старото пристанище.
21 метра камък над морето
Фарът се издига на около 21 метра, а височината на светлината му над морското равнище е приблизително 26 метра. Светлинният обсег е от около седем мили. Тези числа изглеждат скромни в епохата на модерната навигация, но за времето, когато мореплавателят е разчитал на светлина в тъмното море, подобен ориентир е бил жизненоважен.
Днес значението му е различно. Фарът вече е преди всичко паметник, силует, ориентир и един от най-разпознаваемите образи на Ханя. Официалните и туристическите описания го определят като един от най-старите запазени фарове по гръцкото и средиземноморското крайбрежие.
Разходката до края на света
Най-хубавият начин да се усети фарът не е от далечината, а по време на разходката към него. Каменният вълнолом излиза навътре в морето и постепенно градът остава зад гърба, докато пред очите се отварят старото пристанище, крепостта Фирка и покривите на Ханя. Самият фар е крайната точка на тази разходка и своеобразна пауза между града и откритото море.
Важно е да се знае, че вътрешността на кулата не е обичайно достъпна за туристи. Именно затова преживяването е свързано повече с мястото, архитектурата и гледката, отколкото с изкачването на самата кула. А разходката по вълнолома трябва да се прави внимателно, особено при вятър, вълни или недостатъчна видимост.
Най-красивият момент е вечерта, когато светлината постепенно променя цвета на камъка. Тогава фарът изглежда почти нереален, а старото пристанище около него придобива онзи особен средиземноморски вид, в който историята и настоящето не просто съжителстват, а се сливат. Именно затова той остава едно от местата, които посетителите на Ханя запомнят дълго след края на пътуването.
Един фар, пет истории
Венецианците поставят началото. Египтяните дават на кулата сегашния ѝ характерен силует, французите я включват в модерната система на фаровете, гръцката държава я превръща в част от националната фарова мрежа, а поколения жители на Ханя я пазят като символ на града. Малко паметници могат толкова ясно да покажат колко многопластова е историята на Крит.
Може би именно затова фарът на Ханя е повече от забележителност. Той е място, където Венеция се среща с Египет, Средиземноморието с Балканите, военната архитектура с морската навигация, а миналото с един от най-романтичните пейзажи на съвременна Крит. И когато последната светлина на деня се плъзне по камъните на вълнолома, става ясно защо този необикновен фар продължава да бъде истинският визуален подпис на Ханя.
