„Светът е пълен с хора, които работят върху красивите си мечти.“
„Пътешествия за мечтатели“ – 19 истории за вдъхновяващи личности, които отвеждат читателя на незабравимо пътешествие до различни краища на света. Авторите Милен Атанасов и Биляна Бонева са лица, познати от малкия екран с рубриките „Зелена светлина“ и „Улови момента“ по БНТ. Решихме да им зададем няколко въпроса, за да ни споделят любопитни тайни от кухнята и да разкажат как всъщност се е родила книгата.
Как се роди идеята за тази книга?
Милен: Идеята със сигурност се е родила отдавна, но години наред е чакала, горката, да й обърнем вниманието, което заслужава. Докато приемахме всеки ден, пет пъти седмично, обилни порции от интересни хрумвания, устойчиви решения, упорити и изпълнени със страст действия на различни хора в различни точки на света, нямахме време да си дадем сметка за начина, по който те ни влияят. Телевизионната рубрика „Зелена светлина“ искаше своето и ние й го давахме с радост и увлечение. Докато влизахме на скорост от тема в тема, не можехме да си позволим лукса да се потопим продължително в света на нашите герои. След седем години на високи обороти усетихме, че този момент е настъпил. Ние се постарахме да отвърнем на търпеливата ни идея с откровено писане.
Биляна: Не беше спонтанно. Това са усещания и мисли, трупани с години. За мен телевизионния език е един от най-мощните. При умелото съчетаване на картина, звук и автентичен звук и най-скучния факт, може да изглежда интересен. Но не винаги всичко може да бъде уловено и предадено от малкия екран, защото телевизията, като всеки вид медия, има своите лимити. Винаги остават неща зад кадър – нашите емоции и изживявания от общуването с нашите герои. „Пътешествия за мечтатели“ не са самоцелно разказани истории за интересни личности. Нашите герои са осъзнати или неосъзнати оратори, но всички умеят да изтръгват хората от сивото ежедневие, да зареждат околните с позитивизъм и да провокират мисленето им в новаторски посоки. Затова решихме да запознаем възможно най-много хора с тях. И книгата се оказа най-подходящата форма.
Откъде пазите най-ценни спомени?
Милен: Зависи от отправната точка и настроението, в което ме заварват спомените. Трудно е да ги изброя или класирам, но като че ли над всички доминира незабравимото усещане за онзи миг, когато майка ми вече не подтичва зад първия ми велосипед с две колела и аз се нося самостоятелно напред по една асфалтова алея в градинката, където по-късно се появи Националният дворец на културата. Детски спомен, разбира се. Качвам се на колелото и вече съм малко над земята и по-близо до небето. Представям си, че се рея из въздуха. Гледам да го правя възможно най-често и до днес. Преоткривам колелото, както казва един от героите ни в книгата.
Личат ли си визионерите, когато тренираното ви журналистическо око срещне за пръв път хората, които ще интервюирате?
Милен: Аз такава порода визионер не познавам. Но за мен хората с ценни идеи и стремеж за осъществяването им си проличават, когато изпитам желание да си говоря, да споделям с тях дълго време след като камерата е изключена, а подготвените въпроси за интервюто са зададени.
Биляна: Светът е пълен с хора, които работят върху красивите си мечти. Откриваме ги не само при интервюта, а навсякъде – на летища, гари, опашки. Понякога и две думи са достатъчни, за да разбереш, че си попаднал на ценен човек. Друг път този вътрешен заряд се разкрива на порции. Тогава ти се ще да търсиш същия човек отново и отново, за да откриваш всеки път по нещо ново.
С кой от кумирите си не сте се срещнали още?
Милен: Те не са един и два – нашите герои, за които сме писали, без да сме се срещали и дори без да сме разговаряли с тях. Но ако става въпрос за някой от присъстващите в книгата, много ми се ще да се видя със столетника Робер Маршан. Дано да е жив и здрав още дълго време. Този френски феномен спря стрелките на всички часовници и изкриви представите за остаряване, чупейки рекорд след рекорд със своето спортно колело. Ще ми се да усетя от живеца на това дребно старче, да чуя шегите му, гарнирани с неговото характерно хихикане.
Биляна: Хук и Лена. Най-добрият гмуркач от изчезващите морски номади и съпругата му Лена, от Германия. Семейството им живее на лодка в Индийския океан. Общувам с тях от разстояние. Но сме си обещали след края на пандемията да се срещнем в техни води.
Разкажете някоя забавна история, свързана със срещите ви с хората, описани в книгата.
Милен и Биляна: Когато отидохме на среща с Ангел Стоянов, изобретателя на едно много сполучливо превозно средство, тротинетка-дрезина, а той се оказа собственик на известен ресторант в София. Разкриването на тези две самоличности на един и същи човек беше колкото неочаквано, толкова и забавно за нас.
Кои хора могат да променят света според вас?
Милен: Онези, които се стараят да направят нещо неочаквано, красиво и полезно за себе си и за останалите.
Биляна: Всички. Но се надявам шансът да е на страната на хората с добри намерения и идеи.
Накъде вървим като цивилизация? Напред, назад или обезпокоително далеч встрани?
Милен: Не намирам отклонението встрани за особено обезпокоително. Може би именно там хората могат да се спрат, за да открият дълго подминавани ценности. Не става въпрос за забавяне, но бясното препускане напред и понятието за икономически растеж определено се нуждаят от преосмисляне.
Биляна: Май затова толкова симпатизираме на нашите герои – защото обичат да гледат и встрани, да пренареждат нещата по свой начин и да откриват нови хоризонти.
Колко често си спомняте днес за хората, срещите с които са описани в книгата?
Милен: Осъзнаването до каква степен те са се вмъкнали в мислите ни не престава да ни изненадва всеки ден. Приятно, разбира се.
Биляна: Особено когато трябва да се справяме с различни настроения и предизвикателства. Сякаш подсъзнателно се питаме как би реагирал този или онзи в една или друга ситуация.
Липсва ли ви пътуването по света?
Милен: Липсва ми изненадата от неподозираните възможности за пътуване. Липсват ми моментите, в които самолетът набира височина.
Биляна: Да не забравяме, че границите са нещо условно. Има много начини да се компенсира липсата на достъп до далечни дестинации. Например – с преоткриване на близки дестинации. Или на спомени за някогашни пътувания. Или с „Пътешествия за мечтатели“.
Ако можеше да се върнете 20 години назад – какъв единствен съвет бихте дали на самите себе си?
Милен: Ще си позволя перифраза на едно от заглавията в книгата: никога не спирай да се движиш.
Биляна: Престани да обръщаш внимание на дребнави, завистливи и мърморещи хора! Те отнемат твърде много време и пространство.
Работите ли по нова книга и ако не е тайна – каква е темата?
Милен и Биляна: Имаме твърдото убеждение, че новата книга работи върху нас, почти всеки ден. Нямаме никаква идея какво ще се получи като краен резултат. Но сме сигурни, че това е пътешествие, от което не можем да се лишим.
„Пътешествия за мечтатели“ е вече в книжарниците. Може да се закупи и онлайн от сайта на Софтпрес.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
3 изобретения, за които ще научите от страниците на „Пътешествия за мечтатели“
„За нашите нищо неподозиращи герои“ – предговор на книгата „Пътешествия за мечтатели“
…
Софтпрес е партньор на Данибон в инициативата „Представи се“.
