Когато някой ми заговори колко е лошо в България, веднага съм склонна да дам хиляди мотиви, че има много хубави неща тук. Когато някой ми заговори срещу българите, отново започвам да обяснявам какви прекрасни хора познавам. Когато някой ми заговори колко намръщена нация сме, пак имам много аргументи колко свежи хора живеят у нас. Не обичам мрънкащите и негативните хора. Обичам дейните и позитивните, които винаги ще ти помогнат и ще те развеселят. Дори няма да забележиш, че са натоварени с много ангажименти, защото около тях е винаги приятно, весело, липсва напрежението. Абсолютни свежари! Животът с тях е наистина хубав! И тези хора обикновено са много успешни. Отглеждат и чудесни деца. Винаги научаваш нещо интересно от тях и винаги ще те обогатят. Имам много такива приятели и се радвам, че мога да ви разказвам за тях.
Днес ще ви запозная с Мария – майка герой. Наистина! Знаем името й като преводач на известни филми, а приятелите й я познаваме като много добър и свеж човек, който винаги успява с всичко. Грее от щастие и любов, а тази позитивна енергия обхваща и околните. В добавка – успява да разсмее всички.
Мария има четири сина, две кучета, една котка, безкрайно любящ съпруг, а вече и блог. Тя е абсолютна звезда с постовете си във Фейсбук, които години наред ни развеселяват. Случките са около нейното голямо, забавно семейство. А вече ще ни кара да се смеем от сърце и от нейния весел блог. Успех!
Оставям всички редове по-надолу на Мария, защото тя знае как да разсмее човек.
Весело с Мария
Казвам се Мария, но в нета се подвизавам като Мама Нинджа, както ме нарече синът ми Коко.
И досега не знам точно как се получи, но ги имам цели четирима, на твърде разнообразната възраст от 22 до 3 години, което ежедневно ме сблъсква с обширен диапазон от проблеми. Като почнем от предстоящата сватба на големия, през подготовката за кандидатстване след седми клас на втория до артистичната леност на третия и неуморната борба за внимание на четвъртия. На всичкото отгоре твърде много си обичам професията, филмов преводач, и все гледам да се заровя в работа. Налага се и да готвя и да обгрижвам голямо домакинство.
Сега като чета какво съм написала за себе си и почвам малко да се съжалявам.
Как се докара дотук тази добра женица, си казвам?
Истината е, че да имаш огромно семейство има много, много плюсове.
Първо, животът ти е пълен с емоции от всякакъв род.
Второ, общо-взето си обект на постоянно обожание.
Трето, разполагаш с неизчерпаем човешки ресурс за помощ в домакинството.
Четвърто, всъщност си много добре балансиран, защото дори някой от бандата да те е ядосал, притеснил, натъжил, винаги има някой друг, който те е зарадвал, усмихнал, развеселил.
Така че колкото повече, толкова повече, за което съм напълно съгласна с Мечо Пух (дали пък не беше Паоло Коелю :)).
И така, защо започнах този блог?
От край време обичам да пиша-бриша щуротии, доставя ми удоволствие, разпускам, а и като формулирам проблема черно на бяло, веднага ми се отваря хоризонта, изживявам нещо като малък битов катарзис. Та след като няколко години писах из фейса, всичките ми приятелки, на първо място Данибон, ме окуражиха да си направя блог.
С помощта на най-големия ми син събрахме някои от писанията ми и спретнахме един уебсайт, който тепърва ще търпи развитие. Искам да пиша, за да забавлявам, но имам какво да кажа и на по-сериозни теми.
Благодаря сърдечно на всички, които ме подкрепят и се надявам да не ги разочаровам.
А най-интересна беше реакцията на моите момчета, когато пуснахме блога.
Коко, който тази година ще навърши 9, се кефи максимално и пише забавни коментари под публикациите ми, той ми е най-големият фен.
Косьо, пубер на 13 години, обещава да ме хакне, ако посмея изобщо да пиша за него.
А Теди, моят син-админ, ме заплаши, че ако не „слушам“, ще замени всичките ми публикации с речи на Хитлер.
Мъжът ми се подсмихва и пуска по някоя шегичка от сорта на:
„Сега като станеш известна, нали няма да ядем само пици?“
Ей с такива хора си имам работа всеки ден, че и всяка нощ.
И така Мама Нинджа ви очаква на http://mamaninja.info/. Добре дошли!
