Руското нахлуване в Украйна през 2022 г. е най-грубото нарушение на забраната срещу насилствено завземане на чужда територия от края на Втората световна война. Това нарушение не само поставя под въпрос международната норма срещу териториалните завоевания, но и отслабва основите на международния ред, установен след 1945 г. Ако Русия успее да задържи контрол над части от украинската територия, особено с международно признание, това би могло да вдъхнови други сили да предприемат подобни действия, пише в свой анализ за Форийн афеърс Таниша М. Фазал, професор по политология в Университета Минесота и авторка на “Държавна смърт: Политиката и географията на завоеванието, окупацията и анексирането”.
Нормата срещу териториалните завоевания: История и значение
Забраната срещу насилствено завземане на чужда територия е заложена в Устава на ООН като отговор на поглъщането на цели държави от нацистка Германия през Втората световна война. Въпреки че държавите не са спазвали последователно това правило, то е било широко признато и спазвано до сравнително скоро. Примери за спазването на тази норма включват бързото изтласкване на Аржентина от Фолклендските острови през 1982 г. и възстановяването на суверенитета на Кувейт след инвазията на Ирак през 1990 г.
Отслабване на нормата: Последствия и реакции
Руската инвазия в Крим през 2014 г. вече показа отслабването на международната реакция срещу такива нарушения. След пълномащабното нахлуване през 2022 г., светът реагира по-силно, но подкрепата за нормата започва да отслабва. Много държави поддържат нормални отношения с Русия, а глобалното обществено мнение става все по-разделено. В САЩ подкрепата за Украйна е все по-слаба, а в други региони като глобалния Юг се критикува селективният подход на Запада при прилагането на тези норми.
Малки атаки и ерозия на нормата
Малките, постепенни нарушения на нормата могат да нанесат повече вреда от големите агресии. Примерът с Нагорни Карабах показва как ограничените териториални завоевания могат да преминат почти незабележимо. Ако светът не реагира решително на тези малки нарушения, нормата срещу завоеванията би могла да се разпадне бавно.
Отхапването на малки парчета от държави може да нанесе повече вреда на нормата срещу териториалното завоевание отколкото опитите за поглъщане наведнъж.
Сравнете глобалната реакция към руската инвазия в Крим през 2014 г. с реакцията към пълномащабната атака през 2022 г. И двете ясно нарушиха нормата.
През 2014 г. световната реакция беше сравнително слаба: анексията беше осъдена по принцип, но освен санкции имаше малко материална съпротива срещу Русия и дори днес малцина очакват споразумение за връщане на Крим на Украйна. Нормализирайки ограничени, макар и нагли териториални завоевания, половинчатата реакция може би е проправила пътя за руската инвазия през 2022 г.
В този случай светът реагира по-силно именно защото руските претенции обхванаха цяла държава – очевидно и безспорно нарушение на нормата.
Представете си алтернативен сценарий, при който Русия атакува само региона Донбас през 2022 г. Резултатът по отношение териториалния контрол може би нямаше да е много различен от вероятния изход от пълномащабната война – Русия щеше да получи Донбас, а Украйна щеше да оцелее в орязана форма.
Но по-малката руска агресия вероятно нямаше да предизвика толкова силна международна реакция.
Ако силата на нормите зависи от реакцията към тяхното нарушение, една по-ограничена руска инвазия би поставила нормата срещу завоеванията по-бавен, но сигурен път към ерозия.
Бъдещи заплахи и уязвимости
С отслабването на нормата, държавите-буфери като Полша, Монголия и Непал могат да бъдат особено уязвими за нападения. Регионите като Южнокитайско море и Източнокитайско море също са под заплаха от по-агресивни действия. Ако нормата срещу завоеванията изчезне, това би имало далеко идващи последствия за международната система, включително за стабилността на откритите пазари и демокрацията.
Гледайки напред, ако нормата срещу завоеванията продължи да се руши и страните престанат да се страхуват от сериозни наказания за териториална агресия, заплахи, които сега изглеждат далечни или малко вероятни, могат да се превърнат в реални възможности. Държавите-буфери — тези, които географски се намират между съперничещи си страни — ще бъдат особено уязвими за нападения. През средата на двадесети век Полша беше прегазена и разделена от войни между по-големи сили. Днес други бивши съветски сателити или социалистически републики, намиращи се между НАТО и все по-реваншистка Русия, може да се изправят пред съдба, подобна на тази на Украйна.
Ако отношенията между Китай и Русия се влошат, Монголия също може да бъде изложена на риск, тъй като нито един от двамата й по-мощни съседи няма да има гаранция, че другият няма да действа първи, за да завладее държавата, която ги разделя.
Непал и Бутан също са в несигурно положение между Китай и Индия.
Кувейт може отново да бъде в опасност, намирайки се между регионалните съперници Иран и Саудитска Арабия.
Възможни защитници на нормата
Дори ако САЩ се откажат от ролята си на защитник на нормата, други сили като Китай могат да я подкрепят – след като завземат Тайван. Възможно е Китай да следва примера на САЩ и да ограничи завоеванията, докато разширява влиянието си чрез ограничена намеса в други страни.
Разпадането на нормата срещу териториалните завоевания би имало сериозни последствия за международния ред и стабилността. Въпреки че нормата не е била идеална и е имала лицемерно прилагане, тя е ограничила жестокостта на войните за анексия. Нейното отслабване би довело до повече конфликти и нестабилност в световната система.
