Жената, която накара света да приема кулинарните книги насериозно
През лятото на 1948 година млада американка, току-що завършила престижния колеж „Бенингтън“, губи чантата си в градините на Тюйлери в Париж. В нея са паспортът и билетът ѝ за връщане у дома.
Повечето пътешественици биха изпаднали в паника, но тя приема това като знак на съдбата, че трябва да остане във Франция.
Напуска сигурната си работа в най-голямото нюйоркско издателство „Doubleday“ и се нанася в парижки апартамент.
Там младата дама основава таен клуб за вечери, за да се издържа, и смело заявява на ужасените си родители, че животът изисква поемане на рискове.
Това смело момиче е Джудит Джоунс – фигура, която ще се превърне в един от най-влиятелните редактори в американската история. Именно тя открива „Дневникът на Ана Франк“ в купчина отхвърлени ръкописи. По-късно, работейки за издателство „Knopf“, публикува знаменити автори като Джон Ъпдайк и Силвия Плат.
Най-голямата ѝ революция обаче се случва в света на гастрономията, където тя издига готварската книга до статута на съвременна класика.
Нейната история е разказана в книгата „The Editor: How Publishing Legend Judith Jones Shaped Culture in America“ на Сара Франклин.
Тайните вечери в Париж
Тайните вечери се случват в апартамент на улица „Рю дьо Сирк“. Той е собственост на дама с аристократичен произход, принцеса – леля на нейна приятелка. Лелята заминала на почивка и разрешила на младежите да живеят там
Идеята била този частен аристократичен дом да се превърне в скрита трапезария за посветени. Младите предприемачи използвали изящните мебели и прибори, за да реализират идеята си.
Атмосферата обаче добила и истински бохемски оттенък. Сред съквартирантите имало и художник, който придал на вечерите особен артистичен ореол.
Джудит станала не просто домакиня с добър вкус. Според биографа й тя е действала като помощник-готвач в това начинание и е работила рамо до рамо с близката си приятелка.
Това означавало и тежък физически труд. Пазаруване от откритите парижки пазари, готвене в малка кухня с ограничено оборудване и обслужване на гости, които си плащат, вечер след вечер.
Няма менюта, няма официални цени, няма институционален контрол. Има само мълвата, доверието и качеството на храната.
В следвоен Париж, все още белязан от лишенията на войната, подобен суперклуб е не просто любопитна прищявка, а смела и предприемчива форма на оцеляване.
Впечатлила се от философията на парижани. Може да са с износени дрехи от войната, но давали всичките си пари за качествен пастет. И най-вече приела девиза им: да прегърне качеството, а не количеството.
Гостите най-вероятно са идвали от космополитната среда на тогавашния Париж – американски емигранти, художници, дипломати, интелектуалци.
Адресът се е предавал тайно, от човек на човек. А Джудит вече е имала достъп до точно тези среди. Движила се в литературни и артистични кръгове, тъй като работела в издателския бизнес и направила впечатление с откриването на „Дневникът на Ане Франк“.
Това не било просто импровизирана кухня, а място, в което се пресичат храна, изкуство и парижки дух.
Суперклубът внезапно трябва да прекрати съществуването си, защото лелята принцеса се завърнала и не била съгласна с предприемчивия проект на младежите.
Страст към кулинарията
Животът във френската столица пробужда у Джудит неподозирана страст към кулинарията. Тайният ѝ клуб за вечери жъне огромен успех и я научава на фините тънкости на френската кухня.
Тя пренася този опит не само в личния си живот, но и в професията си, превръщайки се в културен мост между Европа и Америка.
За нея храната става много повече от просто утоляване на глада. Тя е начин за общуване, изследване и изразяване на идентичност, а тази сетивна връзка с процеса на готвене я оформя като визионерски редактор.
Бунтът срещу очакванията
Във висшата класа, в която Джудит израства, на жените от „добро семейство“ категорично не подобава да цапат ръцете си с домакинска работа.
Въпреки това тя доброволно и с наслада избира кухнята. След като навлиза в света на кулинарията, се влюбва в сетивното богатство на всяка задача, дори и на най-трудните.
Когато се омъжва за писателя Дик Джоунс, съвместното готвене се превръща в котва на техния щастлив семеен живот.
Джудит твърдо вярва, че една интелигентна жена трябва да умее да се наслаждава на процеса на създаване, независимо колко усилия изисква той.
Кухнята като пространство за свобода
Философията на Джудит за връзката между жените и готвенето е смела и нестандартна за времето си. Тя реагира с остро неудоволствие на критиките на феминистки, които смятат кулинарията за черна работа, затваряща жените у дома.
Докато през 50-те години рекламите агресивно налагат готовите храни, за да спасят жените от тази „мръсна работа“, Джудит използва влиянието си, за да обърне тенденцията.
Тя не вижда кулинарията като капан, а като врата към по-богат и независим живот. За нея кухнята е пространство, в което може да се случи истинско личностно овластяване.
Джулия Чайлд и кулинарните величия
Революционният възглед на Джудит я среща с Джулия Чайлд, която става първата ѝ спътница в мисията да върне удоволствието от готвенето. Работейки заедно, те успяват да убедят американската публика, че приготвянето на храна е достойна интелектуална цел, пише в своя статия Атлантик.
Постепенно Джудит изгражда цяла общност от брилянтни автори, превърнали се във величия и приготвя в домашната си кухня техните рецепти, които после публикува:
- Джулия Чайлд, която променят завинаги представите за френската кухня отвъд Океана.
- Марчела Хазан, която разкрива автентичните класически италиански вкусове.
- Една Луис, която утвърждава богатството и достойнството на южняшката провинциална кухня.
- Клодия Роден, която изследва дълбоко и поетично еврейските кулинарни традиции.
Тези жени не са просто „малки домакинки“, а любопитни и смели мислители, водени от безпогрешния усет на своята редакторка.
С напътствията на Джудит те превръщат кулинарията в сериозен изследователски проект.
Книгите им не унижават домакинския труд, а го издигат до изкуство, което обогатява културата и ежедневно вдъхновява онези, които пристъпят в кухнята.
Така от тайните вечери в Париж една дама от висшето общество не само се научава да готви, но се влюбва в гастрономията и дава шанс кулинарните книги да заемат своето място на световната културна сцена.
