Получих страхотен въпрос какво мисля по казуса за децата, които нямат компютри и условия да учат в домашни условия. Отговорих. Копирам мнението си тук, защото наистина смятам, че МОН трябва да насочи усилията си в тази посока, а не в лесни и неефективни варианти за управление на кризата.
Изчислете колко административен ресурс в МОН (в хора и време) е отишъл, за да се напише едно писмо, в което се обяснява на всички училища да отварят по 2-3 минути в учебен час прозорците и учениците да могат да махат маските си. Още щом видях писмото – бегло нахврълих колко административни дейности са извършени и колко административно време е загубено в нещо, което няма да се изпълни. Точно по този начин забелязвам, че МОН често управлява кризата. Необходимо ли е на един опитен учител от успешно училище да се казва постоянно какво да прави. Излишно е, а в случая не е ясно и колко е медицинско правилно. Много е лесно да спускаш ненужни заповеди на успешни училища. А точно това задушаващо поведение наблюдавам вече доста време. Вместо всички тези излишни дейности МОН можеше да впрегне този свой ресурс в подпомагане на семействата и децата, които имат затруднения. Това трябваше да се направи още през май месец миналата година. Дори и с комуникационна кампания можеше да се намери начин да се подмогнат тези ученици, които нямат таблети и компютри. У нас има достатъчно богати компании, които можеха да заделят ресурс – дори да е под наем. За тях щеше да е кампания за социална отговорност, ПР-ите на МОН щяха да свършат нещо наистина в полза на обществото. Относно местатата за учене на деца, които нямат среда у дома си, отново има решения. Има достатъчно просторни сгради в общински и държавни училища. Дори по едно дете в класна стая да беше настанено, ако няма възможност да учи у дома си, пак щеше да е решение и с достатъчно високо ниво на безопасност. Не съм ПР или експерт на МОН, за да намирам решения. Имаха прекалено много време да го направят всичко това и да се даде възможност на всички деца да получат качествено обучение. Излишно се хвърлят да вършат лесни административни дела, които се пишат от бюро и по заучена схема за действие, вместо наистина да са полезни за хората, които имат нужда държавата да им помогне в тази ситуация.
