- Завръщането в офиса след лятото превръща кожата в послание. Дали тенът е белег на успех или признак на лош вкус?
- Френската философка Марго Касан разнищва историята и социологията на тази мания в книгата си „Ултравиолет“.
Възходът на тена: от бледост към златиста кожа
През 20-те години на миналия век се ражда култът към тена. До този момент бледостта е била норма в продължение на векове – символ на аристократичен произход и живот далеч от полския труд. С масовото разпространение на платените годишни отпуски и развитието на туризма тенът започва да се превръща в маркер на социален успех и принадлежност към новата класа на „притежаващите“.
Козметичната индустрия бързо възприема тази промяна. Продуктите за усъвършенстване и поддържане на тена се разпространяват масово, а маниите, които пораждат, често достигат до абсурд.
Завръщане в офиса: шик или лош вкус?
След лятната почивка колегите се събират отново в офиса. Някои се връщат с очевидно старателно поддържан тен, докато други изглеждат като „дъното на барбекю“, пише в свой анализ френският Фигаро. Моментът на ликуване от срещата понякога се примесва с нотка на тийнейджърска ревност или осъждане.
Някои любители на тена буквално се разхождат из коридорите, показвайки се повече от обикновено. За мъжете, доволни от себе си и тена си, върхът на лошия вкус често се допълва с дузина бразилски гривни – аксесоар, който сам по себе си заслужава отделен анализ.
Въпросът остава:
Демонстрирането на скандален тен за връщане на работа шик ли е или е абсолютно лош вкус?
Както често се случва в социалните взаимодействия, дискретността и сдържаността се оказват ключови, посочва Фигаро.
„Ултравиолет“: философски поглед към култа към слънцето
Френската философка и писателка Марго Касан посвещава книгата си „Ултравиолет“, издадена през октомври 2024 г., на историята и социологията на тена. Творбата представлява хибрид между автобиографичен разказ и философско изследване, което разглежда тена като „тотален социален факт“.
История на тена
Касан проследява еволюцията на отношението към слънцето от древността до съвременността. Между 1935 и 1985 г. се случва културна революция: тенът, първоначално свързан с тежкия физически труд и работническата класа, се превръща в социален придобивок и символ на успех.
В миналото загорялата кожа е била свързвана с тежък физически труд и бедност, защото селскостопанските работници са работели на слънце.
След въвеждането на платените отпуски (например във Франция през 1936 г.) тенът започва да означава, че човек може да пътува и да почива.
През 80-те години той се превръща в знак за успех, добро здраве, свободно време и социално издигане. По думите на авторката човек сякаш „показва“ чрез кожата си, че е успял и принадлежи към по-привилегирована среда.
За поколението на бейби бумърите тенът е бил послание:
„Аз съм в добро здраве, промених социалната си класа и принадлежа към притежаващите тен“.
Касан ги определя като амбициозни хора, търсещи успех чрез кожата си.
Майката и меланомът
В центъра на разказа е майката на авторката – жена, „обсебена от слънцето“, която прекарва цял живот в преследване на лъчите. На 50-годишна възраст тя развива меланом. Той буквално „изяжда лицето ѝ“. Дори след хирургичното отстраняване на тумора, тя продължава сеансите си на слънчеви бани.
Този личен трагичен опит подтиква Касан да се запита защо хората продължават да се излагат на слънце, въпреки че знаят за рисковете. Книгата не осъжда, а се опитва да разбере тази „опасна обсебеност“.
Социалното значение на тена днес
Според Касан красотата винаги е свързана с политически и социо-икономически въпроси. Тя разглежда тена през различни призми.
В исторически план – от римските войници, вярващи че слънцето носи сила, до либертарианците след 1968 г., виждащи в него символ на свобода.
В религиозен и митологичен план – от Икар до Кокто, човечеството е очаровано от слънцето, въпреки че то може да убие „на малки глътки“.
В медицински план – съвременната медицина предупреждава за рака на кожата, но това не спира практиката.
Тенът в епохата на климатичната криза
В по-нови интервюта Касан отбелязва, че тенът става все по-декласиран. Тя формулира критиката си така:
„Бумърите изгориха кожата си, както изгориха планетата“.
Тенът се превръща в симптом на отминала епоха – епоха на безотговорност към тялото и околната среда.
Дискретност вместо демонстрация
Книгата на Марго Касан не дава окончателни отговори, а поставя въпроси. Тя показва, че тенът никога не е просто естетически избор. Той винаги носи социално, политическо и историческо послание.
В съвременния контекст, когато здравните рискове и климатичната криза са на дневен ред, демонстративният тен може да се възприема като лош вкус – не толкова заради естетиката, колкото заради посланието за безотговорност и принадлежност към отминала епоха. Дискретността и сдържаността остават най-сигурният път.
