Мнозина си представят идеалното лятно четиво като коктейл „Блъди Мери“ – смразяващо студено, леко пикантно и много, много кърваво. За тях издателство „Софтпрес“ и верига книжарници „Хеликон“ са приготвили специална изненада.
До края на юли в специални кътове във всички книжарници от веригата в страна ще откриете заглавията от поредицата „Хит трилър“ на издателство „Софтпрес“. Всеки закупил две заглавия, ще получи възможност да си избере трето като подарък. Промоцията важи само за физическите обекти на веригата, а подарък е книгата с най-ниска корична цена.
„Хит трилър“ е поредица на издателство „Софтпрес“, която се стреми да представи на българския читател най-доброто от световната трилър сцена. С логото на „Хит трилър“ и „Софтпрес“ ще откриете бестселърови автори като Джон Вердън, Саймън Бекет, Сам Крайстър и много други. Жанровото разнообразие на романите, които са включени в нея, ще задоволи всеки вкус – от исторически загадки и мистерии, през шпионски трилъри и смразяващи кръвта истории за престъпления, от които да ти се изправи косата.
По страниците на тези книги ще се срещнете с герои като Дейв Гърни, Бък Шац и Антикваря. Посетете най-близката книжарница „Хеликон“, за да откриете своя „Хит трилър“.
Откъси от няколко бестселъра, които можете да си купите по време на инициативата на „Софтпрес“ и „Хеликон“:
Шифърът на Камелот
Сам Крайстър
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО
Изпод Бей бридж се надига плътна мъгла и пълзи към гигантските федерални сгради, скупчени близо до развълнуваните води на залива.
Мици Фалън се взира навън от стъкления търбух на небо-стъргача, в който се помещава ФБР.
– Страхотно време, няма що – казва тя по-скоро на себе си, тъй като до нея няма никого. – Преместих се от Ел Ей и за какво? За да започвам дните си в непрогледна мъгла, сякаш съм някоя горила в джунглата? Божичко…
Няколко глави се обръщат към мърморещата на себе си брюнетка, облечена в свободни сиви панталони и нова бяла риза, която мъкне кутия с лични вещи по безкрайно дългите коридори на учреждението.
Тя отваря с рамо вратата, означена с табела ОТДЕЛ ИСТОРИЧЕСКИ, РЕЛИГИОЗНИ И НЕОБЯСНИМИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ (ИРНП), и оглежда малката, почти празна стая с четири бюра. В ъгъла има скромен кабинет със стъклени прозорци от пода до тавана и едва забележима плъзгаща се врата.
Мици стоварва кутията на едно празно бюро и се пита струваше ли си да превръща в скитници себе си и двете си деца, за да се присъедини към отдел с прякор „Неразрешимите“. Една от причините да го направи бе увеличението на заплатата и чека за преместването – парите са кът, когато отглеждаш сама две тийнейджърки. Друга причина беше възможността да разшири хоризонта си и да работи за ФБР в нов предизвикателен отдел на агенцията. Но истината е, че основният мотив е един – да започне начисто. Да напусне града. Да се махне далеч от Алфи.
Алфи.
Нейният Алфи.
Алфи Фалън.
Заветът Изида
Джеймс Дъглас
Два дни крачихме в мрака на Отвъдното, преди да стигнем съкровищницата на царица Дидона. Понякога се страхувах, че ще се изгубим в пещерите за вечни времена.
Думите бяха трудно разбираеми, почти непонятен брътвеж. Шепот, който като че ли всеки миг щеше да замре. Мъжът, който едва мълвеше, излегнат в болничното си легло, гаснеше. До крехкия пациент с посребрена коса седеше висок рус мъж, който натисна бутона за превъртане на диктофона и прослуша двете изречения за четвърти път.
Два дни крачихме в мрака на Отвъдното, преди да стигнем съкровищницата на царица Дидона…
Беше така от самото начало – миниатюрни късчета от истории, разказани на пет-шест различни езика, и всяко от парчетата подсказваше за наличието на по-голямо цяло. Което беше колкото вълнуващо, толкова и вбесяващо. В историите се споменаваха имена на хора, чиято самоличност ставаше ясна едва след справка с учебниците по история. Лекарите го наричаха „дисоциативно разстройство на личността“ и твърдяха, че не било необичайно за човек, страдащ от такова заболяване, изведнъж да започне да говори на чужди езици, включително такива, които няма как да знае. За това нямаше обяснение, но се случваше. Само русият мъж до леглото на болния бе наясно, че нещо различава този случай от останалите. Затова и бе започнал да записва лудешките брътвежи на човек, чийто мозък бе на границата на самоунищожението.
Ръкописът на Войнич
Ръсел Блейк
ДНЕС
ПЪТЯТ ЗА ЛУКА, ИТАЛИЯ
Доктор Стивън Арчър Крос имаше много лош ден.
Мобилният му телефон в поставката на таблото зазвъня точно когато той за малко не заби луксозното си порше кабриолет от 2009 г. в движещото се пред него рено, което спря рязко заради някакъв едва влачещ се фолксваген „Вестфалия“, покрит с избелели лепенки. Шофьорите зад него набиха спирачки и гневно надуха клаксоните, сякаш нарочно се е наговорил със собствениците на реното и очукания микробус отпред. Стивън караше със смъкнат гюрук и чувстваше сърдитите им погледи в тила си, докато чакаше възможност да изпревари хипарите.
Накрая един от шофьорите зад него се смили и му даде знак да кара. Стивън даде мигач и заобиколи блокираните автомобили, за да се присъедини към дългата върволица от зяпачи, злорадстващи над съдбата на още един нещастник на пътя. Висок мъж с къдрава кафява коса и избеляла тениска на рок групата „Грейтфул Дед“, стоеше на банкета и разпалено говореше нещо по мобилния си телефон. По изражението му личеше, че не му се случва за първи път фолксвагенът да го изостави на пътя.
Стивън даде газ и подмина задръстването, като погледна електронния часовник на таблото, докато сменяше скоростите. Видя за миг отражението си в огледалото – вятърът рошеше светлокестенявата му коса над ситните бръчици, започнали да се появяват по загорялата от слънцето кожа около кафявите му очи. Не беше зле за четиридесет и пет годишен мъж, помисли си, особено като се има предвид какво бе преживял.
Пътят пред него се разчисти и скоро той вече караше със сто и двайсет. След като преодоля временното затруднение с трафика, Стивън насочи вниманието си към телефона и пропуснатото обаждане.
Натисна копчето за набиране. Обади се секретарката му Гуен.
– Алооу – каза с британски акцент, йоркширският ? произход личеше дори само от една дума.
– Извинявай, не можах да вдигна. Бях малко зает.
– Колко зает може да си в ден като днешния?
– Ще се изненадаш колко много неща правя. Казвай какво става.
– Преди няколко минути получих много странно обаждане. Един господин настояваше спешно да говори с теб.
– Аха… представи ли се?
– Уинстън Туейн. Говори ли ти нещо?
Стивън се опита да си спомни кой може да е този Туейн. Звучеше му познато, дори имаше чувството, че е от категорията „много важни“, но след като разрови паметта си за няколко секунди, не се сети за нищо конкретно. Но това не беше гаранция – напоследък беше доста разсеян, още откакто…
Не, да не мисли сега за тези неща!
– Не ми говори нищо. Какво искаше? – попита той.
– Било въпрос от изключителна важност.
– Изключителна, а? Хубаво. Дай ми номера.
– Не остави. Каза, че пак ще се обади. Звучеше като янки. Мисля, че се обаждаше от чужбина.
Стивън се замисли над думите на Гуен – повечето хора, които се обаждаха по „въпроси от изключителна важност“, обикновено оставяха номер за обратна връзка. Особено онези от Щатите, ако предположението на секретарката му беше правилно. А тя обикновено беше права за тези неща. Гуен управляваше офиса от самото начало на софтуерния му бизнес преди три години и половина. Имаше обезпокоителната способност да преценява хората и рядко грешеше.
– Настъпи неловко мълчание.
– Все още ли смяташ да скачаш? – попита Гуен.
– Да.
– Да скочиш от напълно изряден самолет?
– Точно така.
– И да падаш с десет метра в секунда, със скоростта на…
– Стига. Трябва да затварям – сряза я Стивън.
– Ами, чао тогава и запомни: който високо лети…
Гуен затвори.
Докато криволичеше между колите по магистралата за Лука – град на около половин час северозападно от Флоренция, Стивън изведнъж си спомни името Уинстън Туейн.
– Проклятие – измърмори.
Уинстън Туейн.
Вероятно най-авторитетният криптолог в света.
Откъсите са подарък от издателство „Софтпрес“ за приятелите на „Данибон“.
…
„Софтпрес“ е партньор на Данибон в „Представи се“.
