- Протестиращите поискаха отстранявато на Пеевски, Борисов, Сарафов и Славчев и настояха за честни избори
Пристигнах на протеста в София след 19 часа. Минах преди това покрай Народния театър. Още тогава приятно започнах да се изненадвам – чувах протеста. Чувах много ясно, че е огромен. Не очаквах, че този път ще има много хора. Но беше точно обратното. При БНБ вече се виждаше огромното множество.
Едва си проправях път, за да стигна по-напред и да имам снимки и видеокадри от по-първите редици. Преобладаваха млади хора.
Усмихнати млади хора с много интересни послания на плакатите си.
Застанах до младеж, който си беше сложил табела „Аз съм мръшляк“.
Този път реших, че ще се потопя в цялата атмосфера на протеста – по-скоро ще съм протестиращ и по-малко журналист, който отразява всеки миг. Беше омагьосващо да си част от това множество. Отново бяхме десетки хиляди само в София. Скандирах заедно с всички. Пях „Когато па“ заедно с всички.
На този протест се добавиха и още две имена за „падане: – Сарафов и Славчев.
Най-стоплящо беше при призива всички на площада да се прегърнем и заедно да започнем да скачаме. Аз прегърнах съпруга ми. Млада жена в розово се усмихна и ме прегърна. Заедно всички започнахме да скачаме.
В следващия момент видях позната. Дамата в бяло вляво от мен се оказа Лени – граждански активист, която има ясни позиции по много образователни теми.
Колко е приятно на тези протести, че винаги срещаш много приятели и познати!
Вълнуваща беше речта на Асен Василев, която отново възпламени всички. Особено младите хора. Асен Василев не само може да казва „Няма да стане по този начин“. Асен Василев има ясен план как точно трябва да се подредят нещата – да се махне окончателно охраната на Пеевски и Борисов, да има дата за изборите (за да не се направят някакви сглобки с някой мандат), да се отиде на честни избори, на които да има много доброволци, които да следят и да снимат за купен вот.
Най-вълнуващият момент обаче беше, когато Асен Василев и целият площад запяхме заедно химна на България със светнати фенери.
Протестът свърши, но емоцията продължи. Бяхме отново много. И отново десетки хиляди тръгнахме танцуващи по жълтите павета. Толкова много хора няма как да изчезнат изведнъж. Хората танцуваха, държаха плакати, скандираха срещу Пеевски и Борисов и пяха „Когато па“. Насочиха се към Орлов мост и след това така продължиха по Цариградско шосе в посока „Младост“.
Полицията този път беше спокойна и бързо затваряше улиците, по които вървеше множеството. Когато няма инсталирани провокатори, всичко е мирно и спокойно.
Единствено общата позитивна емоция от протеста владееше всички.
Беше отново силно преживяване!
Още един паметен ден от историята на България в битката за по-добра Родина – 18 декември 2025 г.
Фоторепортаж от протеста на 18 декември 2025 г. в София
