Добре дошли в този важен „регентски дуел“, където се търси отговор на значим въпрос, който вълнува почитателите на Джейн Остин в класическата литература и киното от десетилетия. Кой е единствен и истински мистър Дарси?
През годините множество актьори са обличали бричовете на господаря на Пембърли. Историята помни чаровния Лорънс Оливие (1940), пухкававия Дейвид Ринтул (1980) и дори симпатичния териер Уишбоун. Списъкът с интерпретации включва ловци на зомбита и модерни медийни магнати, но когато трябва да бъде коронясан истинският Фицуилям, битката винаги се свежда до двама титани: Колин Фърт (BBC, 1995) и Матю Макфейдън (2005).
Три гледни точки към съвършения мистър Дарси, базирани на задълбочен анализ на образа, направен от Ню Йорк Таймс.
Ето защо всеки от тях може да претендира за титлата „Най-добър“.
Вариант 1: Колин Фърт – Триумфът на класическия джентълмен
Защо той е най-добрият? Защото е въплъщение на автентичността и достойнството.
Привържениците на тази интерпретация търсят мъжествено лице, внушително присъствие и онази специфична смесица от високомерие и благородство, която само един истински английски земевладелец може да притежава. Колин Фърт излъчва самочувствието на човек, който управлява огромно имение и разполага с годишен доход от 10 000 лири. Той знае как да носи дълго зимно палто с осанка, която респектира.
Силните страни на този образ включват:
Липса на съвременна слабост: Този Дарси не проявява намусеност, несигурност или модерна меланхолия. Той не е герой от съвременен любовен роман, а истински представител на началото на XIX век.
Иконичният момент: Дори когато е подвластен на емоциите и се потапя в езерото, той доказва, че един джентълмен може да изглежда зашеметяващо дори в мокра риза, без да губи своя аристократизъм.
Той е най-добрият избор за тези, които искат техният герой да бъде стожер на епохата – стабилен, горделив, но дълбоко принципен.
Вариант 2: Матю Макфейдън – Поезията на стаената страст
Защо той е най-добрият? Защото превръща уязвимостта и емоцията в изкуство.
Докато Фърт играе арогантността, Макфейдън добавя пласт на ледена надменност, под която кипи вулканична страст. Неговата сила не е в статуса, а в погледа. Този Дарси успява да накара зрителя да затаи дъх само с едно нервно свиване на пръстите (прочутият „hand flex“) след докосването на ръката на Елизабет.
Аргументите в негова полза са неотразими:
Гласът и погледът: Неговият кадифен баритон и начинът, по който гледа Елизабет – с „чист огън“ – придават ново измерение на романтиката.
Трансформацията: Това е образът на мъж, който напълно се „разпада“ от любов. Виждаме как той преосмисля цялото си съществуване и е готов да пренареди вселената си около щастието на любимата жена.
Романтичният жест: От разходката в утринната мъгла до признанието, че е „омагьосан тяло и душа“, Макфейдън създава герой, в когото се влюбваш така, както той в Лизи – неволно, но безвъзвратно.
Той е върховният избор за онези, които вярват, че най-голямата сила на един мъж е способността му да преодолее гордостта си в името на любовта.
Вариант 3: „Франкен-Дарси“ – Търсенето на абсолютния идеал
Защо това е най-добрият (макар и теоретичен) вариант? Защото съвършенството е съвкупност от детайли.
Истинските ценители на Остин осъзнават, че може би все още не сме видели идеалния Дарси в един-единствен актьор. Всеки от екранните образи носи парче от пъзела, но литературата изисква нещо повече. Този хипотетичен, съвършен образ би комбинирал най-силните черти на всички свои предшественици:
Визията на Лорънс Оливие: Лицето, което най-точно отговаря на класическата представа за красивия герой.
Сложността на Колин Фърт: Благодарение на дългия формат на сериала, Фърт имаше времето да разгърне загадъчността и развитието на характера, което е липсващото звено във филмовите адаптации.
Гласът и тялото на Матю Макфейдън: Ненадминатият баритон и височината, които придават необходимата физическа доминация.
Аксесоарите на Дейвид Ринтул: Дори по-старите адаптации допринасят с нещо – в случая, безупречното носене на цилиндър.
Този „трети Франкенщайн вариант“ е най-добър за мечтателите – тези, които знаят, че литературата винаги ще бъде малко по-великолепна от реалността, и които сглобяват своя идеален джентълмен от най-добрите моменти на киноисторията.
