![By Robbie Dale (Flickr: All smiles) [CC BY-SA 2.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2016/10/1024px-All_smiles_Wedding_of_Prince_William_of_Wales_and_Kate_Middleton-e1477640943551.jpg)
През 2001 година Кейт Мидълтън и принц Уилям се срещат в престижния шотландски университет „Сейнт Андрюс“ (St Andrews), където изучават специалността „История на изкуството“. Този факт още повече засили мита, че това е специалност за богати девойки от елита, които си „запълват времето“ с интересни уроци, докато търсят своя принц, т.е. бъдещ съпруг.
Все повече започва да се смята, че изучаването на историята на изкуството е луксозно хоби само за богатите. Дори статистиките в консервативна Великобритания сочат, че все по-малко млади хора се ангажират с по-сериозно изучаване на този предмет. Британската журналистка Джемима Люис алармира за острия проблем, който се забелязва в днешно време по отношение на историята на изкуството.
В днешния прагматичен свят мнозинството хора с лекота изключват всичко, което няма да им донесе бързи успехи и най-вече няма да им гарантира висока заплата. Дори в САЩ съществува класация на най-безперспективните специалности, които се изучават в университетите. Така много от класическите дисциплини си остават или за хора, които не гледат прагматично на живота си и после трудно си намират работа, или за богати млади хора, които имат осигурено бъдеще и могат да си позволят да учат каквото си пожелаят, а тези специалности са им само от полза, тъй като допълват общата им култура.
Джемима Люис разказва, че преди години се е гледало по коренно различен начин на изкуството. Дори изпитите за елитни лондонски училища са били въз основа на история на изкуството. Тя е била на 16 години, когато попада в полутъмна стаичка и с изпитващата я учителка, която й показва една след друга различни известни картини и тя трябва да отговори какво вижда. Първата картина, която й показали на изпита, никога няма да я забрави – „Къпане в Аниер“ на Жорж Сьора.
Въпросите валяли един след друг: „Какво виждаш?“, „Какво друго виждаш?“, „Какви са хората?“, „Мъже, момчета?“, „Къде мислиш, че са жените?“. Следват още и още картини, които показват живота в различни епохи и които те карат да разсъждават върху различни ситуации, възгледи, проблеми. Тестът бил така проектиран, че да улови вродената интелигентност. В елитните училища смятали, че той показва колко е интелигентен даден човек без значение какво образование е получил до този момент. Младата Джемима успешно си взема изпита и е приета в това елитно училище, където научава, че историята на изкуството те учи на много повече неща в сравнение с това, което смятат много съвременни прагматици.
Историята на изкуството повече от всяка друга академична дисциплина ви позволява да правите неочаквани, живописни маршрути към знанието, уверена е Джемима Люис. Научава те на история, изкуство, политика, индустрия, човешки взаимоотношения, природа.
В началото на октомври 2016 г. Кейт Мидълтът направи самостоятелно посещение до холандския музей Маурицхойс, който се слави с малката си, но изключително богата колекция от картини. Знатната посетителка, носеща красиви перлени обици, дълго се задържа пред една от най-известните картини в света – „Момичето с перлената обица“ на холандския художник Йоханес Вермеер ван Делфт. Всички отново заговориха за нейното образование и познанията й по история на изкуствата.
Кейт Мидълтът всъщност е икона на елитната прослойка Sloane Rangers – общество с ясни представи за живота: какво да учат, какво да правят, как да живеят, опиращи се на по-класическите ценности: изкуство, природа и традиции.
„Скоро единствените, които ще разбират от изкуство, ще бъдат тези, които са достатъчно богати, за да го притежават“, заключава британската журналистка Джемима Люис в „Телеграф“.
