Преди време Радост от „Споделено от Радост“ препоръча Уелсли колидж, който се развива в последните години доста добре. Насочен е в наши дни към момичета, обичащи науката. Потърсих повече информация за колежа и така попаднах на приятен филм с Джулия Робърт. Той не се придържа към фактите, но в последните години е повлиял на имиджа на Уелсли – за добро или зло, но май по-скоро за добро. Да видим какво разказва този филм.
„Усмивката на Мона Лиза“ – така се казва филмът, който разказва за живота в елитния женски колеж Уелсли колидж. Действието се развива през 50-те години. В колежа учат едни от най-умните и богати момичета в Америка. Произхождат от добри семейства. Макар че са възпитанички на един от най-престижните колежи, целта им е основно да се омъжат за правилното момче – обикновено е от Харвард и след това има успешна кариера.
Това разказва „Усмивката на Мона Лиза“, който излезе през 2003 г. и главната роля се изпълнява от „Хубавата жена“ Джулия Робъртс.
От ръководството на колежа Уелсли обявиха, че филмът няма нищо общо с фактите, но в крайна сметка се оказва, че не е навредил на имиджа им, а по-скоро зрителите са харесали тази представа за този престижен женски колеж и това увеличава броя на кандидатките за студентки.
„Хубавата жена“ в ролята на прогресивна преподавателка
Джулия Робъртс е в ролята на преподавателката по история на изкуството – Катрин Ан Уотсън.
Идва от Калифорния – нещо, което не е добре прието от богаташите от североизточните части на Америка и особено тези в района на Бостън.
Произхожда от бедно семейство. Завършила е Oakland University в Калифорния.
На 30 години е и все още не е омъжена. Имала е няколко предложения за годеж, но в крайна сметка нещата не се развиват в посока брак.
Тя иска да научи момичетата от Уелсли колидж да насочат целите си отвъд желаната сватба. Дори и да се омъжат за красивото момче от Харвард, да „прогледнат“, да не изоставят мечтите си и да помислят и за своя кариера.
Посланията
Посланията на филма са доста познати (и дори клиширани) – за ролята на жената и дали да избере кариерата или семейството си.
Прогресивната преподавателка по изкуство се опитва да превърне богатите момичета от консервативни семейства в модерни жени, които мислят за нещо повече от женитба, семейство и деца.
Една от главните героини във филма – млада колежанка, която е приета след Уелсли да учи право в Йейл, но предпочита женитбата с приятеля си от Харвард, споделя другата теза:
все пак това е личен избор и тя така се чувства щастлива.
Прокрадва се и един друг въпрос – защо една независима жена като Катрин Ан Уотсън смята, че нейното решение за начина на живот е по-правилно и трябва да бъде натрапено на другите. Тя се бори да научи ученичките си да вземат самостоятелни решения, а реално дали не иска да вземат точно нейното решение – да загърбят брака, семейството и да градят кариера. И дали с тази своя схема на живот пак не ги лишава от право на избор как да живеят.
„Препи“ прослойката
Филмът е за една интересна прослойка – образованите момичета от богати семейства. Те са точно американския елит „Препи“.
За момичетата от филма за Уелсли колидж често доброто образование, курсовете по изкуство и музика, чуждите езици са по-скоро средство да са в едно добро общество и да си намерят правилния съпруг.
Дори и в наше време този начин на живот е споделян точно от голяма част от представителите на елитната прослойка „Препи“. Скоро в книгата „Приматите от Парк авеню“ беше описан животът на богатите майки от Ню Йорк в наши дни, които също са завършили елитни университети и след сватбата спират кариера си и се грижат само за семейството си.
Студентският живот във филма
Филмът е интересен по-скоро като надникване в студентския живот, в часовете по история на изкуството, в часовете по етикет и добри маниери.
Той е и нагледно описание на живота на представителите на „Препи“ елита:
– как се обличат (перлена огърлица, по-консервативно, но много стилно облекло);
– с какво се занимават (пишат за вестник, рисуват, свирят на музикален инструмент, плуват);
– какви курсове посещават (история на изкуството, музика, добри маниери, чужди езици).
Колежът
Ръководството
Залите
Общежитието
Велосипедите с кошници отпред
Заниманията
Студентските ритуали във филма
Има няколко ритуала от студентския живот, които са показани във филма.
Първият ритуал, който виждаме във филма, е при започване на учебната година, когато момичетата чукат на вратата и молят да получат знания.
Вторият е надникване в къщата на тайното общество на „сестрите“.
Американските колежи по принцип се славят и със силни тайни общества. Много известни са мъжките братства. По същия начин има и сестрински тайни общества (sorority).
Във филма е показан ритуал как тайното общество „Ар“ кани всяка година по един преподавател и му задават неудобни въпроси, а той трябва да е искрен.
Всъщност официално няма сестринско тайно общество в Уелсли. Вероятно във филма идеята е привнесена от друг колеж.
Третият интересен ритуал наистина съществува. Младите момичета се състезават в тикане на обръчи. Обръчите са на земята в позиция като колело и трябва с пръчка да се насочват напред към финала. Обичаят се нарича: „Hooprolling“.
Той съществува в Уелсли колидж от 1895 година. За победителката в състезанието се е приемало, че първа ще се омъжи. Това е било всъщност най-голямото желание на някогашните възпитанички на Уелсли колидж. От 80-те години насам момичетата по-често си пожелават да станат CEO на голяма компания. И в наши дни, която спечели надпреварата, вероятно първа ще стане CEO в сравнение със състудентките си.
Победителката получава цветя и след това я хвърлят в езерото.
Обичаят с хвърлянето в езерото е малко по-нов, но пак от първата половина на 20-ти век. Произлиза от забавна случка. Явно девойките на Уелсли винаги са били харесвани от момчетата от Харвард и младежите са си търсили повод да са повече време с младите момичета. Възпитаници на Харвард се преоблекли като девойки и се включили в състезанието по тикане на обръчи. Момче от Харвард печели състезанието. Когато след победата се установява, че не е възпитаничка на Уелсли, той е хвърлен в езерото. Този обичай обаче се запазва, макар и вече в колежа да са по-внимателни и да не допускат напористите младежи в надпреварата.
Има и още нещо много красиво в състезанието с обръчи. Идеята е да се сплотят завършващите момичета – „големите сестри“ и по-младите студентки – „младите сестри“. В нощта преди състезанието „младите сестри“ отиват да заемат позиции на пистата, за да може на другия ден „големите сестри“ да стартират от по-добро място.
Уелсли е член на общността на елитните частни женски колежи „Седемте сестри“ и действително има много ритуали, които спазва. Много от традициите са още от 19-ти век.
Часовете по история на изкуството
Във филма „Усмивката на Мона Лиза“ има един интересен момент. Преподавателката по история на изкуството води своите ученички да разгледат една забележителна картина на Джаксън Полак.
Те са свикнали с класическите творби и по-трудно приемат съвременните. Картината, която е показана във филма, е „Number 1, Lavender Mist (1950)“. В нея няма никакви форми. Цялата красота е в контраста между цветовете, в различните линии и точките и в цялостното им съчетание.
Джаксън Полак (1912-1956) е американски художник. Неговата картина „No. 5“, 1948 е една от най-скъпите в света. Купена е за 140 милиона долара. В класацията на най-скъпите картини заема пета позиция.
Преподавателката по история на изкуството поставя интересни въпроси на своите студентки – „Какво е изкуство? Кой определя какво е изкуство?“. Те трябва да оформят своята позиция в есе. Иска да прочете тяхното мнение, а не да препишат от някоя книга. Това е особено важно в целия курс на Катрин Уотсън.
С това ги провокира да излязат извън рамките и да мислят по-свободно.
За Ван Гог Катрин Уотсън казва:
„Той е рисувал каквото усеща, не каквото вижда. Хората не са го разбирали. Струвало им се, че е детински и суров. Минават години докато се признае техниката му… Докато е жив, не е продал нито е една своя картина (всъщност е продал една, б.а.). А ето днес къде е… Той е толкова известен, че всеки има негова репродукция.“
Часовете по добри маниери
В колежа имат часове по добри маниери.
Преподавател е хазяйката на Катрин Ан Уотсън – Нанси Аби.
Занятията се провеждат в нейната къща, която се намира в близост до колежа.
Тя не е омъжена, но причините не са като при Катрин Уотсън. Разказва, че годеникът й е починал на фронта, но всъщност я изоставил и е женен за друга.
Нанси Аби учи младите девойки как да се държат подобаващо за тяхното положение в обществото, как да бъдат възпитани и учтиви съпруги и домакини.
Имат няколко важни практически упражнения в този час по етикет:
– Как да бъда добра домакиня, съпруга и майка?
Научават се на най-важните задължения, които ще имат в тези роли. Как да обзаведат дома си? Как да се грижат за децата си? Каква храна да приготвят? Как да посрещат гости? Как да са максимално представителни като съпруги?
– Обучение за справяне с домашните задължения
Учат се да работят с перална машина, миялна машина, прахосмукачка, гладене, домакинстване, интериор на дома.
– Съпружески етикет
Студентите са обучавани какво е подходящото поведение на съпругата за успешния брак. Темите, които се обсъждат – интимност, вярност, уважение на съпруга.
Във филма е предаден част от урока по сервиране на официална вечеря.
Младите дами трябва да решат следния казус, който долу горе звучи така:
„Съпругът ви е на кръстопът в кариерата си. За да му помогнете, вие решавате да поканите шефа му и съпругата му на гости.
Наели сте детегледачка, за да гледа децата.
Вечерята ще бъде от 19 часа.
В 18,15 ч. ви се обажда съпругът ви и ви съобщава, че ще дойдат още двама колеги със съпругите си по настояване на шефа му.
Какво ще направите?“
Часовете са в пълна противоположност на часовете на Катрин Уотсън. Тук от момичетата се изисква не да изказват лично мнение, а напротив – точно да запомнят как трябва да се държат, за да представят най-добре бъдещия си съпруг и да помогнат в максимална степен на семейството си като са вежливи, грациозни, добре възпитани.
„Препи“ модата в стил а ла „Mona Lisa Smile“
Перлени огърлици, жилетки, шлифери – всичко това се вижда във филма. Има много примери за добре подбрано облекло, прическа, грим, които отговарят на изискванията за „Препи“ модата.
Реакцията на Уелсли колидж след излизането на филма
Веднага след излизането на филма „Усмивката на Мона Лиза“ от ръководството на Уелсли колидж заявиха, че той няма нищо общо с фактите. Сценаристите на филма са били в библиотеката на Колежа. Снимано е в колежа в продължение на 10 дни. Много от сцените са правени в други университети. Сценарият е бил прегледан от ръководството, но в крайна сметка това, което излиза на екран няма нищо общо с прочетеното. От ръководството са били силно притеснени, че тези послания на филма ще засегнат имиджа на училището. Оказва се, че филмът всъщност е повлиял дори положително. Зрителите са възприели колежа в много позитивна светлина. Рязко скача броят на кандидатките, които искат да учат в този колеж.
Уелсли колидж днес – начело в класациите
![Wellesley College Tower Court By Jared and Corin (Tower Court) [CC BY-SA 2.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2015/10/1024px-Wellesley_College_Tower_Court-e1444891721819.jpg)
By Jared and Corin (Tower Court) [CC BY-SA 2.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)], via Wikimedia Commons
Уелсли колидж в наши дни е с много различен имидж от това, което виждаме във филма. Той продължава да е престижен женски колеж, но е насочен към науките. Рейтингът му се покачва. Има договорености с Харвард и MIT и студенти от Уелсли могат да вземат часове и курсове и в тези университети.
Радост от „Споделно от Радост“ също препоръча този колеж като добър избор за момичета, които са се насочили към науките и искат да учат в американски престижни университети.
