Красиво, ученолюбиво 16-годишно момиче упорито се стреми да влезе в така желания университет Оксфорд. Години наред нейният живот е подчинен на тази цел. Свири на музикален инструмент, участва в оркестъра на своето училище, учи латински, обожава английската литература. С майка си и баща си редовно премислят кои са най-важните стъпки, които още трябва да направи, за да блесне на изпита за Оксфорд.
Така започва приятният английски филм “Съзряването” (“An Education”, 2009). Препоръчвам го за всички, които ценят приятното кино, харесват епохата на по-консервативните маниери и семейните ценности, а така също ще се хареса вероятно и на тези, които обичат сладкия живот. Но най-вече го препоръчвам за семейства с поотраснали деца. Има хубав пример с много въпроси и поуки.
Действието се развива в началото на 60-те години в Лондон. Семейството е от високата средна класа и цени много образованието. Образованието за тях е най-добрата инвестиция, която са направили. Дейстават като екип – майка, баща, дъщеря, за да стане Окфорд постижима цел.
Всичко се развива чудесно до момента, в който не се появява чаровен мъж. Джени, младото момиче, чака в един дъждовен ден автобуса, за да се прибере у дома след репетициите с хора. При нея спира 30-годишният чаровник Дейвид, който кара култовата луксозна кола Bristol 405. Обяснява й, че много обича музикални инструменти и й предлага да прибере в колата само челото. Младото момиче се доверява и започва да върви успоредно до колата, но после чаровният мъж печели доверието й и тя се качва при него. Така започва тяхното познанство, което постепенно се развива във връзка.
За учудване на Джени, Дейвид успява да влезе под кожата дори и на консервативните й родители. Представя им се за възпитаник на Оксфорд. Умело ги манипулира и те му се доверяват. Младото момиче започва да излиза с него. Той я води по клубове, концерти, скъпи ресторанти, търгове. Купува й скъпи вещи, парфюми и дрехи. Оценките на Джени се развалят, а тя все повече се увлича по лъскавия живот. Вече не вижда смисъл в образованието, което в най-добрия случай ще й даде скучен живот като този на нейните преподавателки в хубавото й училище. Лъжите у дома стават все по-големи. Дейвид успява да убеди родителите й да я пуснат с него за няколко дни – уж за среща с известен писател, който е бил любим на Джени като дете. Той обяснява, че този писател е бил негов преподавател в Оксфорд и трябва да се срещнат. Родители виждат чудесна възможност в една такава среща, която би дала много на Джени при кандидастването й в Оксфорд. След като са получили родителското разрешенеи, Джени и Дейвид заминават за няколко дни заедно с още двама приятели на Дейвид – атрактивният Дани и приятелката му Хелън, която е много красива, но не вижда никакъв смисъл в ученето и се присмива на студентките колко са грозни. В Оксфорд купуват книга от известния писател и Дейвид я подписва с пожелание към Джени, за да имат алиби пред родителите й. Докато се шляят из красивите местности, спират при една къща за продан. Дейвид и Дани влизат в нея и след малко се връщат с открадната карта. Джени постепенно разбира откъде идват многото пари на любимия й. Занимава се с тъмни дела и кражби. Също така настанява чернокожи в хубави сгради, възрастните съседи се притесняват, започват да продават жилищата си на безценица, а той ги изкупува. Дори и след като разбира, че любимият й е мошеник, Джени продължава да е с него.
На 17-я рожден ден на Джени Дейвид пристига в дома с много подаръци. Отново успява да очарова родителите й и те дават своето разрешение той да я заведе в Париж. В училището на Джени вече се разчува за нейната любовна афера. Другите момичета си поръчват да й донесе френски парфюми. Любимата й учителка и директорката я предупреждават, но Джени е вече съвсем уверена към какво се цели в живота. Малко след Париж Дейвид й предлага брак, тя разговаря с родителите си, които дават своето съгласие, тъй като смятат, че при този удачен съюз на дъщеря им повече не й трябва Оксфорд. Джени получава годежен пръстен от Дейвид. Това още повече натъжава любимата й учителка. Стига се до конфликт между Джени и директорката. Джени напуска училището си и така слага край на голямата си мечта – Оксфорд.
Една вечер, когато Дейвид е поканил цялото й семейство на вечеря, пътуват всички заедно в колата, тя случайно вижда писмо, адресирано до него – мистър Голдман, и до мисис Голдман. Така разбира, че той всъщност вече е женен и всичко това е някаква игра с нея. Опитва се да се върне в училище, но не я вземат, защото това ще е лош пример за другите.
Джени води много тежък разговор с родителите си. Защо са й позволили всичко това? Как не са я предпазили? Всъщност е трябвало да бъдат родители докрай. Бащата от своя страна обяснява, че тя не им е казвала пълната истина и е нямало как да преценят.
В крайна сметка Джени успява да вземе частни уроци при любимата си учителка, справя се и с изпитите за Оксфорд и става студентка там.
Британският вестник “Гардиън” дава висока оценка на филма. Описва го като драма, която не е далеч от популярните случки от тази епоха, когато често главните герои при такива подлъгвания са били млади, наивни, бедни момичета, за които последствията са били много тежки. Във филма “Съзряване” обаче става дума за девойче от средната класа, възпитавана в консервативно семействоя, която също се подлъгва и е на път да се прости със своята мечта – Оксфорд. Всъщност истината е, че не става дума за отминала епоха или разбирания, а посланието е, че това може да се случи с всеки, дори и в днешната. Младите винаги ще са поблазнени от по-лъскавия и лековат живот и подхлъзването винаги дебне.
Филмът “Съзряване” се докосва и до най-големите надежди и най-големите страхове на всеки родител. От една страна е родителското желание децата да успеят да влязат в престижен университет, а от друга страна е големият им страх – да не се подхлъзнат от изкушенията на лъскавия живот, но най-вече да не бъдат подмамени от мошеници и да направят грешни стъпки, които ще им костват много. Филмът показва едно много консервативно семейство, което въпреки силните си ценности, също не е пощадено.
Въпросът, който трябва да си зададе всеки родител може би е: “Докъде да бъда родител?”, а отговорът е: “Докрай”. Никой не иска да го възприемат като досаден и детето му да се чувства неприятно с родителските ограничения, страхове, притеснения. И все пак ролята на родителя е да бъде зрелият и да преценява правилно хората и ситуациите около детето си.
Филмът е по мемоарите на британската журналистка Лин Барбър, която преживява точно същата авантюра, но накрая все пак успява да влезе в Оксфорд. Режисьор е Лоне Шерфиг, а сценарист – Ник Хорнби. В ролята на Джени е Кери Мълиган. В ролята на строгата директорка е Емма Томпсън.
