Как изглежда ПР-ът, погледнат през манипулативната техника “Прозорец на Овертон”, описана от Глен Бек в бестселъра му “Залезът на демокрацията”?
Ако търсите книга, която да ви запознае с триковете в ПР за въздействие върху обществото, бестселърът на Глен Бек “Прозорецът на Овертон или Залезът на демокрацията” ще ви отведе в една мощна американска ПР компания. ПР мозъците в тази фирма могат да ви накарат не само да повярвате, че бутилирана вода е по-добра от тази от чешмата (макар че е налята от същото място), но и да платите 3 долара за нещо, което иначе бихте ползвали безплатно. Също така бързо и лесно ще ви убедят и в най-странните идеи, които в момента може да ви се струват абсурдни. Ползват техники за убеждаване, с които влияят на обществото. Казват им какво да мислят и кога да мислят точно това. Насочват мислите и желанията на хората, в която си пожелаят посока. Една от техниките, които ползват, е “Прозорец на Овертон”, разработена от Джоузеф Овертон, бивш вицепрезидент на Mackinac Center for Public Policy.
Пет ПР техники за въздействие върху обществото, описани от Глен Бек
1. “Прозорец на Овертон”
Това е начин да се опише нагласата на обществото и да се проследи какво е готово да приеме по различни въпроси, за да може лесно да се промени мнението на хората в желаната посока. Двата края представляват двете крайни и абсурдни възможности – едната е противоложна на другата. В единия край е струпано цялото добро, а в другия – цялото зло. Например, ако се отнася за управлението – в единия край е анархията с много свободи, а в другия край – никакви свободи.
Чудесен пример са мерките при пътуване със самолет, пише Глен Бек. Преди години хората са ходили само няколко минути преди полета и са се качвали на борда само с показване на билет. Никой не е претърсвал багажа им. Тази ситуация оформя единия край в “Прозореца на Овертон”. Ако си представим какво би било в другия край – например да се ходи на летището 4 часа по-рано, да няма никакъв ръчен багаж, да има събличане на пътниците и щателно претърсване. Двата случая – никакви мерки за сигурност и прекалени мерки за сигурност биха отказали пътниците да пътуват със самолет. Прозорецът на Овертон е някъде по средата между двете крайности. Ако обаче се случи някакво събитие с дори и минимално притеснение, веднага всички медии започват да гърмят за това, а от телевизионния екран се повтаря, че трябва да се купят още по-скъпи скенери, да се наемат още хора, да има повече проверки. Така постепенно нещо, което в предишната седмица е изглеждало абсурдно, постепенно вече изглежда разумно и приемливо. А клиент на ПР компанията може да е фирма, която иска да продаде повече скенери, и всичко да се дължи на това тяхно желание. Но може и да е друга причината, която хората няма как да разберат.
Чрез “Прозореца на Овертон” може да се осигури обществена подкрепа за непопулярни идеи – дори като повишаване на данъците, затягане на мерките за сигурност, военни действия.
Светът, видян през “Прозореца на Овертон”
На света има четири типа хора:
1/ Визионери – те избират пътя, по който да се върви; изключително малко са на брой;
2/ Алчни и корумпирани – готови да направят всичко в името на бързата печалба; те са полезни, според “Прозореца на Овертон”;
3/ Революционери – според “Презореца на Овертон” те са “шепа назадничави, склонни към насилие философи, чиято единствена мисия е да пречат на прогреса”;
4/ Обикновените хора – интелектът им стига само дотолкова, че да следват сляпо другите.
2. Надежда и страх
Хората вече нямат дори свое собствено мислене. Попиват възгледите, докато седят и гледат телевизорите. Техните мисли се произвеждат от специалистите по ПР. Под това въздействие те могат да приемат всичко – “от бутилка чешмяна вода за 3 долара до истинска кръвопролитна война”. Но хората не трябва да бъдат просто измамени, защото винаги могат един ден да се усетят и да се опълчат на това. Затова изкуствено се повдигат надеждите им и се подхранват страховете им. След като повярват – те вече са по пълното въздействие на посланията на ПР-ите. Тази техника може да се види, че се използва масово в нашето време.
3. Демонизиране на образа на някоя личност
За да се свали демократично избран президент, който пречи на търговските интереси на дадена компания, първо трябва да се демонизира образът му. Затова се обработва съзнанието на хората, за да не излязат на въстание. Ако специалистите по “Връзки с обществеността” са си свършили добре работата, в обществото не настъпват трусове след като влезе армията и свали даден лидер.
4. “Спечели сърцата и умовете”
На хората трябва да се каже как да гласуват, какво да ядат, какво да обичат и мразят, какво да мислят и как да го мислят. Елитът е длъжен да манипулират обикновените хора така, че да вземат правилното решение. Той е в ролята на “майката”, която казва на децата си какво да правят. Ако някой избор не може да бъде направен или разбран – винаги може да се прибигне до винаги работещата техника: “да се избере по-малкото зло”.
5. “Буря от идеи”
Това е като при състояниято, с което се е сблъсквал всеки човек – когато в главата ти се борят толкова много противоречиви мисли, че губиш способността да ги разграничиш една от друга и не можеш да действаш. Специалистите по ПР редовно създаваха подобно състояние, за да могат да контролират темите в обществото, а също така успяват да държат мислещите хора в апатия и депресия по време например на избори. Тази техника пречи на онези, които могат да проявят желание да се изкажат по някоя тема. А в допълнение медиите много помагат: новините навсякъде звучаха еднакво, все едно са произлезли от един-единствен източник и това действително в повечето случаи е така – измислени са и са написани преди това от някой ПР специалист.
Три принципа в ПР индустрията
1. Играйте за победа!
“Огледай терена, проучи играчите, избери страна, изгради стратегия за битка и действай.”
Играй за победа.
И тук няма никакво значение дали е “Кока-кола” или “Пепси”, една партия срещу друга, екоактивисти срещу корпорации. ПР-ът може да накара един народ да подкрепи дори дадено желание за война.
“Ако някой дойде при нас и ни каже, че иска да му осигурим подкрепа на общественото мнение, за да започне война, ние няма да си задаваме въпроса дали е прав или не, също както онези, които рекламират “Макдоналдс” не си задават въпроса дали клиентът им наистина е по-добър от “Бъргър Кинг”, пише в “Залезът на демокрацията”.
2. Незабележимият ПР
Най-добре свършената работа в ПР бизнеса винаги остава незабележима.
Ако обществото усети намеса, значи ПР-ът се е провалил. Във витрините на ПР компаниите не трябва да има трофеи и лъскави награди. Там трябва да има изрезки от вестници с изфабрикувани новини, скрити реклами, изкусно сътворени редакционни обзори, портрети на политици и държавници, които са спечелили чрез трикове в ПР-а. Също там трябва да има място и за маниите, които завладяват обществото: например като тази да се вземе камък за домашен любимец. Там трябва да се отдели достойна позиция и за изфабрикуваните момчешки банди или тийн звезди, за превръщането в романтичните образи на Мао и Че Гевара. Там трябва да са показани и новосъздадените лекарства, за които се налага и измислянето на болести:
“ако достатъчно често чуваш за синдрома на неспокойните крака, нищо чудно един ден и ти да се разболееш от него”.
Най-голямо място трябва да има за лотарията – най-големият феномен в света на ПР индустрията.
“Всеки, който е учил математика до 5 клас, може да разобличи измамата – за да имаш 50% шанс да спечелиш, трябва да си купиш билети на стойност 100 милиона долара.”
Рекламата напомня на нещастните хора да си купят билети, а ПР-ът създава цялата магия.
3. Важното е кой казва кое е добро
“Основният въпрос не е кое е най-доброто, а кой ще определи кое е то.” – казва американският политически коментатор Томас Соуел.
Книгата на Глен Бек също използва похвата на “Прозорецът на Овертон”. В началото се долавят едни абсурдни идеи, които няма как да са приемливи за обществото, но в края – именно чрез използването на прийомите на тази манипулативна техника – стават приемливи и точно същото общество настоява да се случи това, което ПР визионерите умело са му подсказват преди това. Обикновените хора са отвсякъде облъчени от медийни послания, които завишават още повече нивото на страх, а ПР експертите им оформят мислите какъв е пътят към надеждата.
Глен Бек пише, че тази книга всъщност е един симулатор, който да накара хората да мислят върху редица въпроси и казуси. Целта му е да научи хората да се замислят “кое е факт, кое е основано на факти, кое е възприето като истина, вероятно върху изопачени факти и кое е пълна измислица”.
Книгата е симулатор и за ПР специалистите – да проиграят мисловно докъде може да доведе някое послание, някое желание на богат или властен клиент или пък самите им професионални амбиции.
Глен Бек е телевизионер, радиоводещ, политически коментатор и брилянтен визионер. В последно време след Брекзит и около президентските избори в САЩ отново се заговори за неговия бестселър и по точно за техниката “Прозорецът на Овертон” тъй като много от посланията, които са използвани в тези кампании в началото са звучали едва ли не абсурдно, а в края се оказва, че обществото ги приема като напълно нормални.
