Двама британски младежи прекосяват нелегално Карпатите и малко след това преминават Дунава и се озовават в Русчук (Русе). Обичат приключенията през лятната ваканция, а това през август 1872 г. ще бъде описано в пътепис. Единият е 18-годишният ученик Норман, възпитаник на частното елитно британско училище Хароу, съществуващо от 1572 г. Другият е по-големият му брат – 21-годишният студент по история в Оксфорд Артър, който ще стане един от най-известните археолози – „Индиана Джоунс на началото на 20 век“, на когото дължим преоткриването на минойската цивилизация на остров Крит и реставрацията на двореца Кносос на легендарния цар Минос, който според легендата е държал Минотавъра (получовек- полубик) в лабиринт.
Младежите са насърчавани от баща си – сър Джон Евънс, също запален археолог, да прекарват летните си ваканции из Европа като трупат впечатления и събират артефакти. Така през август 1872 г. братята Евънс се озовават в Русе, а сър Артър Евънс ще напише след това чудесен пътепис за пътешествието си из Румъния, в Русчук, по Дунава и после в Сърбия. Той е публикуван през май 1873 г. в списание Фрейзър (Fraser’s Magazine). Ще констатира, че Букурещ копира Париж и в него властва френската култура, а Белград е подвластен на немската култура, в Русчук пък турците се обличат в много шарени дрехи и с часове пият кафе без да продумат, а българите живеят отделно от тях и по-скоро биха умрели, отколкото да приемат исляма. Балканите ще очароват Артър Евънс и той често ще пътува в пределите на Османската империя, макар че завинаги ще запази маниерите на британски аристократ от Викторианската епоха и ще се дразни, когато селяните го наричат „брат“. На 30 септември 1903 г. ще напише до „Times“ прочутия цитат за произхода на жителите на Македония:
„Там няма македонци. Там са българи. Там има румънци. Там има гърци, включително елинизирани румънци. Там има „турци“, включително и български мохамедани. Има вливане на „шиптъри“ или албанци. Накрая има много испански евреи в Солун. Но там няма „македонци“.
Артър Евънс е роден на 8 юли 1851 г. в Наш Милс. Той е първото дете в семейството на сър Джон Евънс и първата му братовчедка Хариет Ан Дикинсън. Получава забележително образование. Първо завършва престижното частно училище Хароу, а след това учи в Оксфорд. Баща му – сър Джон Евънс, е археолог, геолог, антиквар, нумизмат и колекционер, а също така и уважавано име в научните среди – факт, който ще помогне на първородния му син Артър да завърши престижния Оксфорд (Brasenose College) в специалността „Модерна история“, от която нищо не разбирал, за разлика от знанията му за древните цивилизации. Малко неща можел да каже за историята след 12 век, но пък бил изключително добър в древна история, а другата му страст била свързана с опознаване на Източния въпрос и на Османската империя – точно това впечатлява професора му – историка Едуард Фрийман. И двамата се интересували от съдбата на Босна и Херцеговина, били привърженици на либерала Уилям Гладстон, а и Фрийман бил баща на четири красиви и талантливи дъщери. Проф. Фрийман помага с изпитите в Окфорд на „малкия Евънс, син на Джон Евънс Велики“ като пише на неговите преподаватели. След време младият Евънс ще върне жеста на професора от Оксфорд като се ожени за една от дъщерите му – Маргарет Фрийман.
Дядото на Артър Евънс по майчина линия – Джон Дикинсън, прави изобретение в производството на хартия и има бизнес в тази сфера. Той е основател на компанията John Dickinson & Co., начело на която като изпълнителен директор работи бащата на Артър – сър Джон Евънс. Печалбата от семейния бизнес ще помогне след години на Евънс да финансира разкопките на остров Крит и да възстанови Двореца Кносос.
21-годишният Артър Евънс и 18-годишният му брат Норман предприемат лятното си пътешествие през Карпатите. Артър описва как пътешестват из планината, похапват горски плодове, откриват следи от мечка, спят при местни селяни и опитват бедната им храна. Срещат мило отношение от местните, но богатите млади англичани са изумени колко примитивно живеят хората там – нямат никакъв метал в дома си, съдовете са им от глина, все едно са находки от древна цивилизация, спят всички в една стая и всеки ляга с дрехите, с които е. По-различно е само в градчетата, където има немско малцинство – например в Сибиу. Там Евънс е привикан в полицията, за да обясни защо пътуват без паспорти. Успяват все пак да се спасят от екстрадиране и продължават обиколката си. Пристигат в Букурещ и установяват колко градът е по-богат от останалата част на страната и как всячески се опитва да прилича на Париж. Пътешествието забавлява младежите и много ги обогатява, но всеки съвременен родител ще изтръпне при прочитането как сами се скитат из вековните гори, катерят върхове, а след това – явно адреналинът до този момент не им е достатъчен – ще се опитат да си запълнят живота с още по-драматични моменти – ще влязат в размирната Османска империя.
Всъщност Артър вече има зад гърба си една по-опасна мисия в търсене на приключения на континета. Предишното лято – през юни 1871 г., когато няма още 20 години, с другия си брат – Люис, се отправят към Холщат в Австрия, където през 1866 г. баща им е правил разкопки и добавят нови артефакти към семейната колекция. След това заминават за френското градче Амиен, окупирано по това време от пруски войници. Разходката на младежите се случва едва месец след края на Френско-пруската война. Френските войници предупреждават Артър да си махне черната пелерина, която носи, за да не бъде взет за шпионин и да го застреля някой. Той не им обръща внимание и се залавя сериозно за „лов на артефакти“ от каменната ера. Отбелязва, че прусите изобщо не се заинтересували от такива сувенири.
Kакво вижда младият Артър Евънс в Русчук през 1872 г.?
(обработена снимка)
На пристанището в Русе има няколко европейски къщи – хотели, сгради на консулства, магазини. На другите места преобладват кирпичени къщурки с турски керемиди, стърчащи стрехи и дървени веранди. Средно са високи около 2,5 метра (8 фута), а една врата, която прави впечатление на Артър Евънс е едва 1,20 метра (4 фута).
В магазините, които са на открито, има турски стоки, но също и ангийски. Повече са обаче ориенталските продукти. Има пазар за шапки, на който се продават фесове и български калпаци. На пазара за обувки се предлагат сандали. Една улица е определена за предмети втора употреба – от стари дрехи до кани за кафе. Има магазин за играчки – възможно най-грубите дървени играчки, стъклени гривни и пръстени, керамични предмети, глинени изделия, инкрустирани с метал.
На ъглите на улиците могат да се намерят мъже, които „обменят“ пари. Разполагат с малки маси „като от библейските времена“. Имат малко монети, открити из близките райони. Основно са македонски и римски императорски монети.
Пекари предлагат „рула като големи хлябове“, нанизани на нишка като малко герданче. Сладкари – локум и други сладкиши. Що се отнася до плодовете – ниските хълмове, които обграждат града, препълват пазара с праскови, круши, сливи, смокини, грозде – много по-голямо от това, което се среща другаде, със зърна колкото цариградско грозде. Най-добрите вина все пак идват от Влахия, отбелязва Евънс.
Повечето от жителите са турци. Мъжете са с чалми или фесове, бродирани елеци, розови ризи, с пурпурни шалове на кръста и потури като на зуавите (френски колониални войници) в синьо или кафяво. Отстрани изглежда като овързани пуяци. Жените носят грозни рокли в черно, кафяво или зелено и крият красотата си с изключение на очите си.
Турците могат да се срещнат в кафенетата. Там те сядат по турски с кръстосани крака на дървените платформи, които обикалят цялата стая. Сърбат кафе, пушат наргиле дълго време без да продумат и сричка.
Има и малко цивилизовани европейци. Англичани работят за железницата Русе-Варна. В последните години се е оформила и колония от немци, пише Евънс. Има също румънци, гърци с техните хотели (Xenodocheia), тъмнокожи и араби.
Един квартал е предимно населен от роми, които си имат своя типичен характер. Никой не мисли да пристъпи там без револвер.
Българите живеят предимно в своя собствен квартал извън укреплението, което огражда града. Те мразят турците и не желаят да се месят с тях. Притежават свои собствени кафенета и винарни. Имат свои носии, по-малко бляскави и ориенталски от тези на турците. Все още се придържат към кирилицата. Една от книгите, които видях – един вид национално – „или руско ?“ – списание беше добре отпечатано и красиво илюстровано. Те имат също картини с определено национален характер. Запомних сюжета на една от тях – български бунтовник се кълне да загине вместо да се предаде на мюсюлманин. Беше по-малко артистично отколкото патриотично.
След като Артър Евънс и брат му посещават Русчук, се качват на параход и продължават обиколката си по Дунава. Наблюдават разликата между България и Влахия. В Османската империя – шарени костюми, минарета, превоз с мулета, а във Влахия – европейски дрехи и сгради. Спират в Белград и го сравняват с Букурещ. Евънс заключава:
Румънците са взели французите за свой модел, а сърбите – немците. В Сърбия немският е добре познат, тъй както френският в Букурещ…
Румънците имитират френската елегантност, но не и тяхното равенство. Техният снобизъм е наистина английски.
Не така е при сърбите. Тук хората не се опитват да изглеждат такива каквито не са. Къщите им нямат огромни орнаменти, но са чисти и солидни. Дори и малките улички имат редици с дървета, което ги прави по-приятни от тези в Букурещ.
Пътешествието на братята Евънс из Румъния, в Русе, по Дунава и в Белград е документирано в доста приятен пътепис, богат на описания, наблюдения и преживявания. Много точно е предадено всичко – разликата между бедните райони в Румъния и богатия Букурещ; двете абсолютно различни вселени на турците и българите, които живеят в Русчук; моделите, към които се стремят в Румъния и Сърбия – едните почитат всичко френско, а другите – всичко немско, а в края на пътеписа се намеква, че на север има и още една велика сила, освен Австрия, която ще помогне на сърбите срещу турците.
Пътеписът е доста добър документ за конкретната епоха. Студентът от Оксфорд, макар и едва на 21 години, добре улавя характеристиките на различните народи – румънци, турци, българи, сърби. Описва ги изключително точно. Единствено младежката самоувереност или пък английското чувство за превъзходство се забелязва на моменти, когато разказва за по-примитивното съществуване: животът на румънските селяни в Карпатите, малките кирпичени къщурки в Русчук или пък съди доста остро това, че Букурещ се опитва да прилича на Париж. Не крие симпатиите си към немското малцинство в Румъния около Сибиу (наричан тогава Херманщад). Те са наследници на саксонците, които си имат подреден живот – пазар, хубави къщи, голяма катедрала, която на помня на „Св. Стефан“ във Виена. На едно място в текста, когато говори как немското малцинство е попаднало в Трансилвания и постепенно замира, споменава, че това се случва, защото е изместено от по-малко благородни раси.
На Артър Евънс не му липсва и типичната английска самоувереност, демонстрирана по много английски начин. Когато е привикан в полицията в Сибиу, защото няма паспорт, един инспектор му задава въпроса: „Имате ли представа пред кого стоите?“. Младежът по британски маниер отговаря вежливо, но и многозначително: „Нямам честта да знам“. Тогава мъжът отвръща: „Аз съм началникът на полицията“ и се обляга назад на стола си, за да се наслади на ефекта от ужасното съобщение. А после добавя: „И ще ви върна двамата веднага в Пеща“. Нещата започват да стават сериозни и точно тогава Евънс си спомня за името на приятел от Трансилвания – съдия и член на „септемвирата“, чийто адрес имал, но господинът живеел в другата част на държавата. За щастие името се оказало познато на полицейския началник и от този момент нататък той започнал да омеква. Случката е добре преразказана в пътеписа на Евънс и този полицейски началник явно също не е осъзнавал пред кого се изправя и че историята ще бъде запечатана завинаги.
Британските богати и високообразовани младежи пътешестват из Европа от 17 и 18 век, а след това продължава и през 19 век. Тази културна традиция се нарича „Гранд тур“. Момчетата са възпитаници на елитните университети и тези пътувания из Европа допълнително ги обогатяват, а и когато открият интересни артефакти – допълват фамилните колекции. Често документират видяното чрез картини или пътеписи. Летните ваканции са изпълнение с тези приключения и културно-исторически търсения. Пускането на параходи, които плават по долното течение на Дунава, дава възможност да се опознае и тази част на Европа. Опознаването на Балканите много помага на Артър Евънс в студентските му години. Този факт е включен в писмото, което изпраща неговият покровител проф. Фрийман до изпитващите го при завършва на Оксфорд.
Пътуването на Артър Евънс и брат му до Румъния, Русчук и Белград е изпълнено с доста младежки ентусиазъм, британска самоувереност, но и с отлично познаване на културата на различните етноси и точни експертни наблюдения какво се случва. Описанието на българите в Русе е много добре препредадено. Все едно четем разказ на български летописец, който ни споделя какво е зреело сред българите през 1872 г. в Русчук – столицата на най-модерният и европейски вилает на Османската империя.
Евънс е усетил патриотичното гордо чувство на българите в Русчук, които открито мразят турците и живеят отделно от тях. Младият историк разказва за хубави книги на кирилица в българските домове и добре илюстрирано патротично списание. Запомнил е картина с бунтовник, който се заклева, че ще умре, но няма да се предаде на мюсюлманите.
Евънс не съди и не взема страна. Описва и едните, и другите. И турците, и българите. И точно в този неутрален подход е ценността на споделеното от него в пътеписа му за преживяванията с брат му през лятната ваканция на 1872 г., когато за първи път опознава Балканите, които по-късно ще го направят известен и ще наредят името му сред големите археолози с преоткриването на минойската цивилизация на остров Крит. Това са първите стъпки на младия историк, а след три десетилетия ще се превърне в легенда – един съвсем истински Индиана Джоунс, археолог, но и приключенец по дух, който е бродил някога и из Русчук.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Ханс Кристиян Андерсен пътешества край Русе и други български градове през 1841 г.
Свирил ли е Ференц Лист в Русе?
Историческият „Ислях хане“ в Русе – първият изискан европейски гранд хотел по българските земи
Торта Гараш е създадена в луксозен хотел в Русе през 19 век
Магнетичната историята на един богат русенски родолюбец, наследниците му и неговата красива Виенска къща
източници:
https://en.wikipedia.org/wiki/Arthur_Evans
Region, Regional Identity and Regionalism in Southeastern Europe
