Ценно е да знаеш!
Големият разказвач на вълшебни приказки Ханс Кристиян Андерсен е и голям пътешественик. Той предприема дълги пътувания из Европа и Африка. При едно от пътешествията си преминава покрай брега на Русе, тогава носещ името Русчук. Това се случва на 8 май 1841 година. Тогава пътува с параход по Дунава и вписва своите впечаления от бреговете на няколко града по българските земи. Тези разкази са включени в книгата му „Базар на поета“ (“A Poet’s Bazaar: Pictures of Travel in Germany, Italy, Greece, and the Orient”), която излиза през 1842 година.
През 40-те години на 19 век пътуванията по маршрута река Дунав-Черно море за развлечение стават популярни, макар че ако се проследяват отзивите от пътешествениците, много от тях не биха повторили това преживяване. Тези пътувания стават възможно след като през 1829 г. се създава във Виена първото дунавско параходство DDSG (Donaudampfschiffahrtsgesellschaft), което да превозва пътници и товари по Дунава до Черно море. От 1837 година можело да се пътува по Дунава и после през Черно море до Цариград или в обратна посока. От Цариград можело да се стигне до други части на Европа, Леванта и Египет.
Курсовете по мартшрута „Дунав-Черно море“ се извършвали първо с парахода „Фердинанд I“, построен през 1836 г., с който е пътувал и Ханс Кристиян Андерсен. Немският вестник „Алгемайне цайтунг“ помествал редовно маршрутите и датите на отпътуване на кораба от различните пристанища. Пътешествие между Будапеща и Цариград продължавало 10 дни, ако се минава през Галац, а ако е през Констанца – 11 дни. Много будни европейци използват предоставената възможност, за да опознаят и тази част на Европа. Параходът имал 16 кабини (първа класа), 50 седящи места в обща кабина (втора класа) и пътници на палубата (трета класа).
Всеки може да направи пътешествие от Константинопол до Виена през Черно море и нагоре по Дунава на всеки 10 дни, пише Ханс Кристиян Андерсен в сборника с пътеписи „Базар на поета“.
В Константинопол (Цариград) в хотела, в който е отседнал Андерсен, имало французин и англичанин. Първо също мислели да пътуват до Виена по маршрута Черно море-Дунав, но след това се отказали и решили да се върнат през Италия до родните си места. Изкоментирали, че пътуването по Дунава е пълна глупост. В този момент по българските земи имало въстание и чужденците се опасявали от българските бунтовници.Ханс Кристиян Андерсен не могъл да спи цяла нощ след чутото. Много искал да види нови земи – България, Влахия, Сърбия, Унгария с пътуването си с параход по Дунава. Сутринта отишъл за съвет при австрийския консул, който го успокоил, че предната вечер е дошъл руски куриер и по пътя не е видял нищо притеснително. С кораба щели да пътуват и двама австрийски офицери, така че Андерсен можел да се присъедини към тези джентълмени. Така писателят потеглил и след това описва видяното в един от най-добрите си пътеписи.
Ханс Кристиян Андерсен отпътува на 5 май 1841 г. от Цариград с парахода „Фердинанд I“ на DDSG. В Кюстенджа се качва на парахода „Арго“, с който преминава до българските земи по Дунава, а в Пеща тръгва с парахода „Мария Анна“ за Виена, където пристига на 4 юни. Пътешества 1 месеца, тъй като кара и карантина.
5 май 1841 г. – отплаване от Цариград с парахода „Фердинанд I“
7 май 1841 г. – пристигане в Констанца и отплаване за Силистра с парахода „Арго“
8 май 1841 г. – Русчук (Русе)
11-12 май 1841 г. – Железна врата-Оршова
24 май 1841 г. – напускане Оршова за Дренкова
31 май – 2 юни 1841 г. – в Будапеща
2 юни 1841 г. – в Пеща за Виена с пархода „Мария Анна“
4 юни 1841 г. – пристигане във Виена
В Кюстенджа Ханс Кристиян Андерсен се настанява на парахода „Арго“. Капитан е приятният и весел далматинец Марко Доброславич, който скоро става приятел с всички. Екипажът е от италианци. Салонът, в който отсяда писателят, е с огледала, книги, карти, дивани. На маса са сервирани ястия, плодове и вина. Воаяжът започва в 3 часа следобед.
Пристигат в Силистра и там им правят паспортна проверка. След това продължават. Андерсен се възхищава на плодородната българска земя. През цялото време в книгата си пише „България“, а не посочва някакво друго наименование. Чуди се защо хиляди емигрират от Европа за Америка, а колко по-добър дом биха могли да намерят тук. Земята е плодородна, разположена до една от най-големите реки на Европа – пътя към Изтока.
Първият град от българския бряг, който ги приветства, е Тутракан. Момченца тичат и викат „Урааа!“. Тук революционното настроение още не се усещало, коменира Андерсен. От турчин, който се качил на парахода в Силистра, научили, че няколко бегълци са прекосили Дунава и са се насочили към Букурещ, за да търсят убежище. След Тутракан се разкрива живописна долина, която пленява писателя. Вижда се стадо черни коне, които са подкарани към реката, за да преминат на отсрещния бряг.
Пътуването продължава. В далечината виждат румънския град Гюргево и неговата разрушена от руснаците крепост. Откроява се кулата на града, която блести от слънцето. От другата страна се разкрива Русчук (Русе).
„Жълти скали се издигаха откъм българския бряг. Насочихме се към тях. И докато все още виждахме искрящата кула на Гюргево, бяхме под къщи и градини, които оформяха покрайнините на важния български град Русчук“.
Целият кей беше изпълнен с мъже, сред които имаше странно движение, разказва Андерсен.
Той описва как, когато са съвсем близо, вижда двама души във „франски“ (европейски) дрехи във водата до тесен мост. Единият се провиква на френски: „Помогнете ми! Те ще ме убият.“. Двама моряци скочили в лодка и го изтеглили нагоре. Параходът се отдръпва от брега. Малко след това на моста се появяват войници, една лодка се насочва към парахода, а в нея бил дребният паша на града. Няколко от неговите офицери го придружават на борда. Отиват в кабината на капитана, където са почерпени с плодове и ликьори. След това пашата посетил няколко кабини. Случаят се оказва частна афера, в която участват турски директор на карантината и френски доктор. С протекциите на пашата докторът напуска кораба.
Параходът продължава своето пътуване. На сутринта пасторалната гледка напомня на Андерсен за родната му Дания. Корабът минава покрай различни български селища. Виждат Свищов, а после минават край Никопол – града на Траян, трофея на Баязид. В Никопол се качват няколко френски търговци на пиявици. Всяка година милиони пиявици се транспортирали от България за Франция. Напрежение на борда се появява от появата на въоръжен татарин, който се оказва куриер с мисия да пренесе писма от Видин за Цариград. Всичките му другари били заловени между Ниш и София. По това време северозападните райони са обхванати от въстание, известно в историята ни като Нишкото въстание, което продължава от април до юни 1841 г. Причина за избухването му става клане на мъже и насилия над жени на Великден в църквата на село Каменица (Нишко).
След това параходът минава покрай Цибър и Лом. Във Видин, където е „най-здравата българска крепост“, писателят слиза на пристанището. Пътят на всички е препречен от турски заптиета, които не ги допускат да влязат в града, за да не разнесат треска или чума от „вечно подозирания Константинопол“ (Цариград). Екипажът и пътниците са насочени към малка дървена къщурка, където преминават през специална процедура по опушване. От тази дезинфекция се спасява само капитанът, който имал уговорена среща с пашата на Видин. Пашата изпраща ценен подарък на кораба – пакет с най-новите броеве на немския вестник „Алгемайне цайтунг“.
На границата между България и Сърбия пътуващите извикват:
„Сбогом, българска земя!“
Пътешествието на Андерсен продължава нагоре по Дунава, където разгледа още държави и градове.
Ханс Кристиян Андерсен е на 36 години по време на пътешествието си по Черно море и Дунава. Още от 30-те години на 19 век той често се впуска в дълги пътувания и така опознава различни държави в Европа и Африка. Пътеписите му са живи и документират видяното и преживяното. Включва различни случки, с което съживява разказа си. Разкрива ни различни персонажи, с които се среща. Красиво описва природата, покрай която преминава. Възхищава й се и прави асоциации с родната си Дания.
Ханс Кристиян Андерсен е роден на 5 април 1805 г. в град Оденсе в Дания. Той е най-добре познат със своите вълшебни приказки, но има и чудесни пиеси, поеми, романи и пътеписи. Приказките му са 156 и са събрани в 9 тома. Преведени са на 125 езика. Най-известните са „Грозното патенце“, „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“. Първата си приказка написва като ученик.
Преди да предприеме пътуването си по Черно море и Дунава, Андерсен вече има издадени книги, които се радват на успех. През 30-те и особено през 40-те години вече е известен. Среща се с имена като Виктор Юго и Хайнрих Хайне (през 1833-34), Феликс Менделсон (през 1841 г. в Лайпциг), Ференц Лист (през 1842 г. в Копенхаген) и Чарлз Дикенс (през 1847 г. и 1857 г.). Умира на 4 август 1875 г. в Копенхаген. Още приживе е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство.
Биографите на Ханс Кристиян Андерсен изброяват колко на брой пътувания има. В Дания са 87 екскурзии, а в чужбина – 29 пътешествия. При едно от тях плава покрай българските земи с параход по маршрута Черно море-Дунав. На 8 май 1841 г. е при Русчук. Преди това е минал покрай Силистра и Тутракан, а после ще види Свищов, Никопол и Видин. Малко преди да влезе в Сърбия ще се сбогува с България, разтресена в този период от въстание.
Интересно:
Първото пътешествие на Ханс Кристиян Андерсен в чужбина е през 1831 г. до Германия.
През 1833-34 г. отново посещава Германия, но и Франция, Швейцария, Италия, Австрия. Опознава Париж, Рим, Мюнхен и Виена.
През 1840-41 година е дългото му европейско пътуване до Италия, Гърция, Цариград, Балканите (Румъния, България, Сърбия), Унгария, Австрия. Посещава Виена, Дрезден, Лайбциг.
През 1844 г. пътува до Германия. През 1845-1846 г. отново е на път към Германия, Австрия и Италия. През 1847 г. пътешества до Англия и Шотландия.
През 1849 г. се отправя към Швеция. През 1851-1852 г. потегля за Германия, Италия и Швейцария.
През 1854 г. – Германия и Италия.
През 1855 г. – Германия и Швейцария.
През 1856 г. – Германия.
През 1857 г. гостува на Чарлз Дикенс в Англия.
През 1860 г. – Германия и Швейцария.
През 1861 г. – Италия.
През 1862-1863 г. – Швейцария, Испания, Мароко и Франция.
През 1866 г. – към Португалия през Амстердам и Париж.
През 1867 г. има две посещения на Световното изложение в Париж.
През 1868 г. посещава Холандия, Франция, Швейцария и Германия.
През 1869-1870 г. пътува до Виена и Ривиерата.
През 1871 г. се отправя към Норвегия.
През 1872 г. отново избира маршрута Германия-Австрия-Италия.
През 1873 г. пътува до Швейцария и това е поседното пътешествие на Андерсен в чужбина.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Свирил ли е Ференц Лист в Русе?
Сър Артър Евънс – един истински Индиана Джоунс броди из Русе през 1872 г. и улавя патриотичното настроение сред българите
Торта Гараш е създадена в луксозен хотел в Русе през 19 век
източници:
Пътуванията на Х. Кр. Андерсен
Hans Christian Andersen (1805-1875) et le voyage sur le Danube
H.C. Andersen and Bulgaria: the apolitical writer and traveller meeting communities at a Bazaar
Donaudampfschiffahrtsgesellschaft
За маршрута Дунав-Черно море, парахода „Фердинанд I“ и за пътуването на Х. Кр. Андерсен
