Иван Стоянов-Соларя е русенски богат търговец на сол, който е подпомагал дейността на българските революционери, а в по-ново време често се споменава името му покрай една от най-великолепни сгради в Русе – Виенската къща на брега на Дунава.
Синът му, д-р Параскев Стоянов, е известен български лекар, полиглот, владеещ 10 езика, алпинист, получил поздравления от Алеко Константинов.
Внукът, проф. Аркадий Стоянов, е математик, професор по механика, човек с богата култура, обичащ литературата, театъра, музиката, пианист.
Високообразовани, многостранноразвити и интересни личности – такава следа оставят Иван Стоянов – Соларя и неговите потомци д-р Параскев Стоянов и проф. Аркадий Стоянов.
Иван Стоянов-Соларя – възрожденец, родолюбец, богат търговец, собственик на кораби и красиви сгради в Русе
Магнетична и заразяваща е историята на Соларя, който живее в най-емблематичните времена на страната ни – преди Освобождението и при изграждането на Княжество България. Животът му е обвит в легенди, стремления, възхищение. Революционери пишат благодарствени слова за него как ги е спасявал от глад в Гюргево. Всичко постига сам. Успява да натрупа богатства, да образова добре децата си и да направи много за родината си.
Иван или Иванчо Стоянов, познат с прозвището Соларя, е роден около 1844 г. в Русчук (старото име на Русе). Баща му се казва Стоян Костов – Букурещлията. Родом е от Търново. Стоян бил е еснаф кюркчия (кожухар) – занаят, който се развива доста добре по българските земи по време на Османското робство, тъй като тук се е отглеждал много едър добитък. След като усвоява кажухарството, заминава за Румъния, а по-късно се заселва в Русчук, където се жени за русенката Мариола. Двамата имат трима сина. Майката умира, когато те са малки, а бащата си взема втора съпруга и се раждат още деца. През 1862 г. почива и Стоян. Големите му момчета започват сами да си изкарват прехраната. Младият Иван се включва в протестното движение на русчуклиите срещу гръцкия владика Синесий, който е принуден да напусне града през 1865 г. Това е вече времето на реформатора Мидхат паша, заставал начело на Дунавския вилает. Русчук е избран за столица на този “пилотен проект” на Османската империя, която се стреми да се покаже пред Европа в една по-добра светлина.
(обработена снимка)
Мидхат паша привлича будни българи в управлението си и сред тях е и Иван Стоянов, който владее чужди езици. Той става вилаетски чиновник, отговарящ за монопола върху солта. През 1867 г. Соларя имигрира в Румъния, където се превръща в голям търговец на сол. Прави доставки за компанията, която изгражда жп линията до Букурещ. Живее в румънския град Гюргево, който се намира срещу Русе на река Дунав. Иван Стоянов подпомага българските революционери, четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Почетен член е на Българския революционен комитет в Гюргево. Финансира Книжовното дружество в Браила. Подарява сабя на Христо Ботев и вероятно е платил билетите на четниците за кораба “Радецки”.
Иван Стоянов е първият българин коробовладелец. Той закупува параходите “Горни Студен” и “Породим”.
След Освождението е депутат в Народното събрание. Кум е на русенката Екатерина и политика Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов. В Русе името на Соларя се споменава покрай две от най-красивите постройки в града – Виенската къща край Дунава и търговско здание, което в по-късните години е превърнато в хотел, познат като хотел “Севастопол”.
Още докато е в Гюргево, Иван Стоянов създава семейство с австрийката, която носи благородническо име Габриела фон Валтер. Двамата са дълги години заедно. Соларя умира през 1917 година, а спътницата му – през 1930 г. Имат 8 деца – Мария, Вена, Параскев, Елена, Александър, Екатерина, Николай, Димитър.
Дъщерите им Мария и Вена учат в Швейцария с дъщерята на Христо Ботев – Иванка Ботева, и стават пианистки. Мария е съпруга на сина на търновския лекар д-р Стат Антонов, прегледал ранения Левски. Екатерина се омъжва за богат русенски търговец. Елена става съпруга на адвоката Сава Иванчов, който е подпредседател на Народното събрание в периода 1889-1900 г. Александър е адвокат и консул в Букурещ. а след това и дипломат в Рим. Той е последният от фамилията, живял в красивата Виенска къща край Дунава. Параскев, Димитър и Николай стават лекари.
Д-р Параскев Стоянов – хирург, алпинист, полиглот, краевед
Д-р Параскев Стоянов, на чието име е кръстен Медицинският университет във Варна, е роден на 30 януари 1871 г. в Гюргево – румънският град, който се намира на северния бряг на Дунава срещу Русе. По време на Османската империя много богати българи са предпочитали да живеят в румънските градове и Гюргево е предпочитан заради близостта му с Родината и Русе. Параскев Стоянов учи в колежа “Свети Сава” в Букурещ, основан през 1864 г. и където ученици са били много известни румънци, сред които и революционерът Константин Росети, а по-късно и румънският крал Михай I. Това е едно от най-престижни училища на Балканите през 19 век.
В гимназията Параскев Стоянов се увлича първо по социалистически идеи, а след това по анархистични. Впечатлен от руския теоритик на анархизма Пьотър Кропоткин. В края на 19 век тези увлечения са твърде модни, особено сред богатите наследници в Европа. Параскев Стоянов създава ученически клубове за пропагандиране на социализма и анархизма и разпространява идеите сред румънските работници. Прави преводи на манифестите на италианския анархист Ерико Малатеста. По тази причина Параскев Стоянов се смята за един от родоначалниците на анархизма в Румъния.
След престижната гимназия в Букурещ, Параскев Стоянов заминава да учи медицина в Париж, където му допадат идеите на либертарния социализъм и на италианеца Франческо Саверио Мерлино. 1890 година е бурна за 19-годишния младеж. На 29 май 1890 г. е арестуван, когато подготовя издаването на два манифеста “За войниците” и “1 май” в подкрепа на международните демонстрации по повод годишнината на протестите на чикагските работници. Налага му се да се мести първо в Италия, а после в Швейцария, откъдето също е експулсиран на 15 декември 1890 г. тъй като поставя плакати в памет на мъчениците от Чикаго. Връща се в Букурещ и продължава своето обучение по медицина в Букурещкия университет, където учи в периода 1891-1894 г. Тогава се засилва интересът му към хирургията.
Следващата му голяма страст е алпинизмът. На 1 август 1895 г. студентът по медицина изкачва връх Гран Комбен в Швейцария, който е висок 4318 метра. Така става първият българин, покорил четирихилядник. За това постижение е поздравен от Алеко Константинов. Параскев Стоянов е смятан за един от пионерите на българския алпинизъм. Автор е на първото „Практическо ръководство по туризма“ (1929).
През 1895 г. Параскев Стоянов завършва медицина във Вюрцбург, Германия. Веднага започва работа в Ловешката държавна първостепенна болница. По това време се запалва и по проучване на историята и културата и от този момент нататък ще се отдава на сериозна краеведска дейност в районите, където работи из България. Проучва делото на Васил Левски и издава книгата “Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков“. Възхищава се на пътешественика Феликс Каниц и дори отива да се види с него във Виена.
Между 1897 г. и 1899 г. специализира във Франция и Германия. След това през годините е старши лекар в болници в Русе, Ловеч, Плевен и управител на болница “Св. Марина” във Варна. След конфликт с царица Елеонора става учител по антропология във Варненската мъжка гимназия (предшественик на Първа езикова гимназия във Варна). Интересува се от делото на братя Шкорпил.
През 1918 г. д-р Параскев Стоянов е един от основателите на Медицинския университет в София и започва да работи като преподавател по хирургия там. Съосновател е на Българското хирургическо дружество и после е негов председател.
Още в началото на лекарската си кариера се жени за рускинята Нина, спомената още като Хая Айзиковна Лейн (1870 – 1927). От брака си имат две деца, родени в Ловеч. Синът им се казва Аркадий, а дъщеря им – Лидия (1901).
Д-р Параскев Стоянов умира на 14 ноември 1940 г.
За разлика от баща си, който трябва да проправя път и да създава здрави основи, върху които да стъпят наследниците му, д-р Параскев Стоянов сякаш вече има свободата за избор. Може да се радва на живота по по-модерен начин – сам да избира зад кои идеи и идеали да застане и какви хобита да развива. Той е високообразована, многостранноразвита и изключително ерудирана личност и очаквано поставя началото на много първи неща, с които се ангажира.
Проф. Аркадий Стоянов – математик, университетски преподавател, професор по механика, пианист
Аркадий Стоянов е роден на 24 ноември 1896 г. в Ловеч – година след като баща му завършва медицина и е започнал да работи като лекар. Завършва средното си образование във Варна, където е семейството му в този период. През 1915 г. постъпва като студент по математика във Физико-математическия факултет, но Първата световна война прекъсва обучението му и той се включва в нея. Връща се в Софийския университет през 1918 г. и завършва през 1920 г. с отличие. Назначен е за асистент в катедрата по аналитична механика. През 1921/22 г. специализира в Нанси, а през 1922/23 г. – в Сорбоната. През 1927 г. става доцент в катедрата по аналитична механика, а през 1931 г. – професор. През 1942 г. поеме ръководството на катедрата по техническа механика в новооткритото Висше техническо училище в София. Веднага е изпратен да специализира в Цюрих. Има публикувани повече от 50 научни и научнопопулярни статии по въпроси от областта на математиката и механиката.
Умира на 19 март 1963 г. в София. Освен в точните науки проф. Стооянов има широки литературни интереси, обича театъра, музиката, свири на пиано.
Малко по-различна звучи историята на внука, проф. Аркадий Стоянов, в сравнение с тази на родоначалника Иван Соларя и търсещия изява на високо ниво в различни сфери баща – д-р Параскев Стоянов. Проф. Аркадий Стоянов сякаш вече носи спокойствието и фокуса в своите цели, стъпил стабилно на богатата история на своята фамилия.
Виенската къща в Русе
Виенската къща в Русе, която е с невероятна гледка към Дунава и е една от най-красивите сгради в града, се свързва с името на богатия търговец Иван Стоянов-Соларя. Домът е с изискана фасада и прекрасен интериор. Трябвало е да отговори на вкуса на домакинята – Габриела фон Валтер, и на високото обществено положение на Иван Стоянов след Освобождението – депутат в няколко народни събрания.
Всичко за къщата е внимателно подбирано и доставяно със специални поръчки от цял свят. Стъклата са от Америка. Други материали пристигат от различни дъражави. Архитектите и стопаните явно не само са разбирали какво трябва да купят, но и са ценели всичко, което влагат в постройката. Използван е прочутият карарски мрамор, който е любим материал на творци като Микеланджело. От този мрамор той извайва известната статуя на Давид и съвършенната Пиета. Карара, откъдето се добива този скъп мрамор, се намира в Тосканa. Мястото е прочуто и с още една отличителна черта – има славата на люлка на анархизма. Салоните във Виенската къща са декорирани със стенописи в стила на помпейската живопис. Спалните са с ръчно рисувани тапети. Най-големият шедьовър обаче се намирал в една от гостните. Там Иван Стоянов-Соларя поставя гарнитура от четири стола и маса за покер, изработени от цели блокове кристална сол – знаков символ за началото на богатството на фамилията.
Проектът на къщата е одобрен през 1882 г. Кой е архитект на сградата? Има две различни тези, които споменават две големи имена: на австриеца Фридрих Грюнангер и на италианеца Нино Росети. Архитект Грюнангер е автор на т.н. “Дворец Батенберг” (където сега се намира Историческият музей-Русе), а в София изгражда новата част на Княжевския дворец и създава красивата къща на Димитър Яблански. Архитект Нино Росети е също голям майстор. Работи за французина Андре Тюрийо, живеещ от години в Русе и свързал името си с красивата сграда в центъра на Русе до Доходното здание, която по-късно всички ще наричат сладкарница “Тетевен”, след като е купена от сладкаря Братан Ревенски. За Виенската къща има загадка и дали е била собственост на Андре Тюрийо или още отначало е собственост на Иван Стоянов-Соларя, В полза на Соларя свидетелстват мемоарите на Йордан Дряновски, цитирани от русенския изследовател Иван Марков. На тях се позовава и арх. Венцислав Илиев, който открива чертежите на Виенската къща в Държавния архив на Русе. Той разкрива в интересна публикация, че там е посочен като архитект Грюнангер, а къщата е притежание на Иванчо Стоянов.
Виенската къща се намира административно на ул. “Княжеска” 5 – улица с много история, на която освен прочутият гранд хотел “Ислях хане” — родното място на торта “Гараж”, посрещал короновани величия и известни личности, са били още много чуждестранни консулства, а също и княжеската резиденция. Красивата къща на Соларя има малко по-щастлива съдба от своя съсед “Ислях хане”, който е съборен. Все още е там с надежди за връщане на някогашния блясък.
Фамилия Стоянови
Иван Стоянов-Соларя е изключително интересна личност. Не е от тези революционери, които са попаднали в учебниците по история като геройски загинали за свободата на България, но пък съдбата му, стремежите му, ценностите му се оказват много завладяващ модел – човек, който сам успява в живота, помага на другите, изгражда стабилен бизнес и здраво семейство. Наследниците му са също успешно реализирани.
Цялата ясна диря, която оставя Соларя като личност и родоначалник, може да се концентрира в един точен символ – монограм с преплетени латински букви IS – Иван Стоянов, който е поставен над ъгловия прозорец на емблематичната за рода им Виенска къща, гледащ към Дунава.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Историческият „Ислях хане“ в Русе – първият изискан европейски гранд хотел по българските земи
Торта Гараш е създадена в луксозен хотел в Русе през 19 век
Политикът Петко Каравелов три пъти предлагал брак на русенката Екатерина
Русенски архитектурен шедьовър е пресъздаден с Лего
източници:
Иван Стоянов-Соларя е благодетелят на революционерите
Стоянов – енциклопедия на българските родове
адвокат Сава Иванчев – зет на Соларя
STOJANOV Paraskev Ivanov – Dictionnaire des anarchistes
Параскев Стоянов и началото на българския алпинизъм
Параскев Стоянов и Феликс Каниц
Проф. Параскев Стоянов прави аутопсия на Вазов
Стоянов, Аркади Парашкевов (1896–1963) – Държавни архиви
