Пътеписи от Делфт
Още в петък привечер започнаха приготовленията за съботния пазр. Бяхме наблизо – в кафенето Kobus Kuch, когато видяхме полицаи и работници да стартират наместването на щандове за пазара. Основната задача беше първо да се махнат паркираните колелета. Там, където бяха спрени, на другия ден щеше да бъде място за предлагане на най-различни местни продукти.
Нашите велосипеди също бяха паркирани там. Заговорихме се с полицаите и така научихме за съботния пазар. Предишния път бяхме присъствали само на този в четвъртък в центъра на градчето. В събота пазарят с продукция се местел до Kobus Kuch, а в центъра се разполагал такъв за антики.
В събота в ранни зори решихме да отскочим до пазаря. Беше съвсем близо до къщичката, която наехме. „В Рим като римляните“, а в случая в Делфт като холандците. Метнахме се на велосипедите, макар че разстоянието беше съвсем-съвсем близо. След това намерихме и място за паркиране на велосипедите. И вече можехме да се насладим на пазарния ден.
Няколко неща ми направиха впечатление. Предлагаха се много цветя. И масово холандците си купуваха поне по един букет. Цените за прекрасни букети бяха много по-ниски в сравнение с България.
Също така забелязах, че има много ягоди. Беше октомври. Свързвам солидното предлагане на ягоди с пролетния сезон, а сега през есента на пазарчето имаше много.
Опитахме от типичните холандски сандвичи с херинга. Бяха вкусни.
Наредихме се и за прясно изпечени холандски вафлички. Някои бяха с гигански размери, а в добавка имаха и шоколад. Колкото и да ги обичахме, не успяхме да се справим дори и с една такава от големите размери. Взехме обаче много от тези със стандартните размери за подаръци.
Имаше и голямо разнообразие от холандски сирена. Бяха най-различни и с най-различни подправки.
Обичам да се разхожда из пазарите в чужбина. Интересно ми е какво се предлага. Също наблюдавам и какво пазаруват местните.
Тук се предлагаха много колбаси, сирена, меса, риба, бисквитки, бонбони, плодове, зеленчуци.
Приготвяха се и бързи ястия за похапване около сергията.
Много клиенти се събраха около многото вкусни апетитки на арабска сергия, където се предлага хумус, маслини и какво ли още не, но нямаха тарама – специално попитах. Надявах се, че е възможно да има и нещичко от гръцката кухня.
На съседен щанд бяха наредени шоколадови букви. Загледах ги, но не разбрах каква идея стои зад тях.
По-късно приятелка българка, живееща в Холандия ми каза, че се подаряват за 5 декември, когато се почита св. Николай в страната и хората си разменят подаръци.
Купих и за нас след като научих историята зад тези буквички.
На друга сергия видях най-различни хлябове.
На съседна – разнообразие от холандски сладкиши.
Октомври е хладен в Холандия, макар че от време на време пробиваше слънцето и беше приятно, но в сравнение с България, температурите бяха по-ниски – около 15 градуса, докато по това време в София беше 24 градуса, но нощно време в нашата столицата градусите падаха на 5, а в Делфт се задържаха почти същите и през нощта.
По-хладният климат предразполагаше вече за носене на шапки и шалове. Видях интересни предложения за шапки на пазарчето.
След като напазарувахме различни храни, насочихме се към велосипедите. Нямахме кошници или чанти за багажника и малко ни позатрудни прибирането с покупките, но успявахме да балансираме. Поне живеехме наблизо и всичко беше преди всичко за забавление.
Съботният пазар в Делфт ни хареса. Освен, че човек може да си напазарува хубави, интересни и качествени местни продукти на добри цени, пазарът е и социално събитие. Хората се срещат, общуват, опитват различни вкусотии. И тъй като е всяка седмица – и в четвъртък, и в събота, всичко е по-спокойно. Липсва превъзбудата на някакво извънредно събитие. Всеки отделя час-два за приятно начало на деня. Зарежда кошницата на колелото с най-необходимото. Купува красив букет цветя и след това продължава все така лежерно да отмаря през почивните дни.
Фоторазходка из съботния пазар в Делфт
