Пътеписи от Холандия
През октомври 2019 г. за втори път посетихме Делфт. Този път отседнахме в уютна къщичка от 19 век, която се намираше недалеч от центъра и в близост до големите магазини. При първото ни посещение в градчето бяхме наели много стилна къща от 17 век, която за съжаление този път беше заета. Така пък опитахме преживяване в друга и в друг район. Беше изключително удобна за пазаруване и също на няколко минути пеша от центъра.
Къщичката имаше приветлив прозорец, който разкрива уюта на всекидневната. Виждаха се две орхидеи на него, а след това и маса със свещи. Пред къщата имаше пейчица. Входната врата беше стилна.
Предверието беше малко. В него имаше закачалки за връхни дрехи и красиво пано от делфтски порцелан.
Всекидневната беше просторна.
До прозореца имаше маса с четири стола.
В средата на стаята беше разположен диван, малка масичка и фотьойл от едната страна, а от другата телевизор, шкаф и още едно кресло.
Кухнята се намираше на този етаж и имаше стъклена преграда с хола. Беше добре оборудвана. Единствено фурната и микровълновата бяха в едно. Нямаше голяма фурна. В сервизното помещение имаше дори пералня и сушилня.
През стъклен пирамидален прозорец на тавана достигаше светлина.
Дървена стълба от всекидневната водеше към втория етаж.
На втория етаж бяха разположени двете спални. Едната беше с двойно легло.
По-малката стая беше с единично легло.
Точно до стълбите се оформяше малък уютен кът с диван, масичка, шкафче и настолни игри.
От дивана се разкриваше чудна гледка към две от църквите на Делфт.
Тази гледка можеше да се наблюдава и отвън.
Имаше тераса с масичка и столчета.
Беше привечер щом пристигнахме в къщичката първия ден. Щом видяхме какво се разкрива от втория етаж, веднага оценихме имота.
Всяка сутрин обичах да се радвам на тази красива гледка.
Тя се променяше спрямо облаците и нюанса на небето.
Веднъж беше в сиви краски, друг път небето беше по-синьо. Гледката, която наблюдавах, винаги приличаше на картина на Вермеер – художника, който е живял и творил в Делфт.
А аз се чувствах като Клод Моне, който продължително наблюдава дадена забележителност и я пресъздава в различни времеви периоди.
Къщичката е удобна и е изключително подходяща за трима души. Определено предишната, в която бяхме, е класи над тази, но и сегашната си имаше много предимства.
Мястото беше много комуникативно. Наблизо имаше и обществен паркинг, но не разбрахме дали гости на града могат да паркират там. До него имаше и фирма за отдаване на автомобили под наем.
Магазините за пазаруване бяха на няколко метра и това много ни облекчаваше. Не беше далече и любимото ни заведение за ябълков пай – Kobus Kuch, а така също и до много ресторанти. Центърът се намираше малко след тях. До гарата също се придвижвахме пеша. Цялостното ни впечатление от къщичката е много добро. Малкият ни син предпочита друг път да бъдем в предишната къща от 17 век, но ние с баща му оценяваме и плюсовете на тази.
