Класовите различия се разкриват дори при универсални преживявания като храненето. Това, което слагаме на масата, не е просто въпрос на вкус, а ясен индикатор за нашия социално-икономически статус, доходи, образование и културни стремежи. Какво ядем, как се храним и колко ядем са изрази на нашата класова идентичност, пише Ню Трейдър Юнивърсити.
За бедните: Достъпност и ситост
За домакинствата с по-ниски доходи основните грижи са свързани с цената и осигуряването на достатъчно храна. Икономическите ограничения превръщат достъпността в доминиращ фактор. Това води до предпочитание към по-евтини и калорични храни. Ястията, богати на въглехидрати, са често срещани, защото осигуряват усещане за ситост на ниска цена.
Времето е друг критичен фактор. За хората, които работят дълги часове или на няколко места, приготвянето на храна от нулата е лукс. Поради това готовите ястия и бързото хранене се превръщат в практическа необходимост.
Често решенията на родителите са продиктувани от желанието да осигурят ястие, което децата им ще харесат, за да не се прахосват храна и пари.
За средната класа: Качество и здраве
Средната класа измества фокуса си към качеството на храната и нейното хранително съдържание. Тази група е по-склонна да дава приоритет на здравословни съображения. Интересът към биологични, местни и богати на хранителни вещества продукти е отличителен белег на нейната диета.
Този избор не е свързан само със здравето, а служи и като фина форма на демонстриране на статус. Купуването на био храна сигнализира не само за разполагаем доход, но и за познания в областта на храненето. Това отразява стремеж към по-високо социално положение.
Диетата на средната класа обаче има и своите противоречия. В някои общества тази група е и най-големият потребител на бързо хранене, въпреки че общото качество на диетата ѝ се доближава до това на високата класа.
За високата класа: Ексклузивност и култура
За високата класа храната надхвърля простото хранене и се превръща във форма на културно изразяване и преживяване. Затова са важни презентацията и ексклузивността.
Цената не е проблем, затова покупателната способност е насочена към редки стоки, занаятчийски продукти и храни с уникална история и произход. Тази група прави информиран избор, базиран на свежест, хранително съдържание и произход.
Навиците за хранене навън също се различават. Богатите вечерят в скъпи заведения, а не във вериги за бързо хранене.
Този избор демонстрира достъп и културен капитал.
За тази демографска група храната е „социален маркер“ – начин да се покажат знания и изтънчен вкус, а не просто богатство.
