Партито на Тръмп в стил „Гетсби“
Тази година се навършва век от публикуването на „Великият Гетсби“ на Франсис Скот Фицджералд. Това е роман, който мнозина са чели в гимназията. Истинската дълбочина обаче се разкрива едва при препрочитане в зряла възраст. Прозрението е особено силно, ако животът ви е научил, че бляскавият, самоизмислил се купонджия Джей Гетсби не е герой за подражание. Той е трагична фигура, чиято история завършва зле, пише Ню Йорк Таймс.
Президентът Доналд Тръмп не е известен като голям читател. Затова може би не е изненада, а по-скоро перфектна ирония, че за Хелоуин на 31 октомври 2025 г. той организира пищно парти с тема „Великият Гетсби“ в имението си Мар-а-Лаго. Датата не беше случайна. Тя съвпадна с разгара на правителствена блокада, която остави 42 милиона американци на ръба да изгубят помощите си за храна по програмата SNAP.
Като по книга: Бал в откъсната реалност
Това е един от онези натрапчиви образи на управлението на Тръмп: най-влиятелният човек в света, заобиколен от пищна обстановка, докато страната е в криза. Бяло перо, подаващо се от цветна аранжировка, размазани очертания на свещи в свещници и сервитьори в черни жилетки с гербове в кралски стил. До президента е неговия многостранен държавен секретар Марко Рубио, а до него – жена с лента за глава в стил 20-те години. Картина на разкош, напълно откъсната от реалността на милиони.
Бурните 20: Епоха на скандали, ксенофобия и неравенство
Историята за възхода и падението на полупрестъпника Гетсби се развива през лятото на 1922 г. По време на президентството на Уорън Хардинг, запомнено с корупционния скандал „Тийпот Доум“.
Година преди публикуването на романа, през 1924 г., САЩ въвеждат строги имиграционни квоти. Драстично се ограничават броя на южноевропейците, източноевропейците и евреите, допускани в страната. По онова време нито една от тези групи не е била считана за „бяла“ от англосаксонския протестантски елит.
Това е било време на изключително натрупване на богатство, слаба регулация и дълбоко социално разделение.
Новите „Бурни 20“: Предупредителните знаци днес
Трудно е да си представим, че нашите настоящи „Бурни 20“ ще завършат по-добре от своите предшественици през октомври 1929 г. Признаците вече са налице. В днешна Америка има симптоми за балон на фондовия пазар, хранителните банки са претоварени, а неравенството е широко разпространено. Най-богатите 10% от домакинствата в САЩ вече генерират почти половината от всички потребителски разходи. Все повече американци изостават с вноските по кредитите си. Цените на здравните застраховки се очаква да се повишат за милиони.
Както Гетсби и неговите гости биха се възползвали от бума на криптовалутите и изкуствения интелект, така и днешният елит танцува в своя балон, докато икономическите основи на страната се пропукват.
„Пресушаване на блатото“ или обогатяване на елита?
Блокирането на правителството отразява точно приоритетите на администрацията: продължаване на данъчните облекчения от първия мандат на Тръмп за сметка на социални програми. Американците обаче не са доволни – две трети от тях казват, „че страната е поела в грешна посока“. Тръмп успешно яхна това недоволство, за да бъде избран два пъти с обещанието за „пресушаване на блатото“.
Той разпали популистка треска, но вместо това нае милиардера Илон Мъск, за да направи правителството „по-ефективно“ чрез съкращения, които в крайна сметка струват на данъкоплатците милиарди.
„Небрежните хора“: От Бюканън до Тръмп
Най-известният пасаж в „Гетсби“ е може би този, в който разказвачът описва богатата двойка Том и Дейзи Бюканън като „небрежни хора“.
„Те трошаха вещи и същества, а после се оттегляха обратно в парите си или в огромната си небрежност… и оставяха другите хора да почистят бъркотията, която бяха направили.“
Сто години по-късно този цитат описва перфектно съвременния политически театър – особено с партито на Тръмп в стил „Гетсби“. Приоритетът на американския президент, както показа интервюто му за „60 минути“, е отмъщението. И, разбира се, да превърне балната зала в Мар-а-Лаго в машина за печалбарство. А тя ще бъде добро място и за бъдещите партита в стил „Гетсби“. Докато навън историята се повтаря с плашеща точност.
