Феноменът „фритер“ възниква в Япония през 80-те години на 20-ти век. Обикновено така се наричат млади хора, които са предпочели да не работят, въпреки че има достатъчно свободни работни места на пазара на труда. Не искат да работят, защото не ги удовлетворява работата и заплатата, която биха получавали, а ако продължават да живеят с родителите си, ще имат по-висок стандарт. Броят им рязко нараства от началото на 21-ви век и вече се говори за над 10 милиона души.
Free + Arbeiter = Freeter
Терминът за първи път се използва през 1987-8 година. Произлиза от английската дума „free“ (свободен) или от freelance (на свободна практика) и от немската „Arbeiter“ (работник).
Завършват училище и най-вече университети и не могат да си намерят подходяща постоянна работа. Обикновено възможностите са за непълен работен ден, почасово, временна работа, договор за свършена работа или нископлатена работа, която изобщо няма нищо общо с образованието им. Предпочитат да не работят нищо, защото и без това ще им се плаща твърде малко – около една трета от това, което са печелели преди бащите им, които са били на постоянна работа. Колкото по-дълго са фритери, толкова стават по-малко атрактивни за работодателите.
В началото на 80-те години на 20-ти век в Япония е имало половин милион души, които са „фритери“. Броят им рязко започва да нараства през 2001 година. Тогава има към 4 милиона фритери. През 2014 година вече са 10 милиона.
Има три вида фритери в Япония:
1. Фритери с „мораториум“
Този тип фритери съзнателно не искат да работят. Те искат да се наслаждават още на живота.
2. Фритери „мечтатели“
Водени са от своя мечта за определена кариера, но тя не е съвместима с това, което им се предлага или съществува на пазара на труда.
3. Фритери „без никаква алтернатива“
Отпаднали са от училище или от университета и не могат да намерят прилична работа, защото работодателите наемат само новозавършили студенти.
Фритерите в Япония трудно започват кариера. Колкото повече са в групата на фритерите, толкова по-трудно могат да си намерят работа. Работодателите обикновено наемат новозавършили ученици или студенти и гледат на своите служители като на доживотна инвестиция.
Новата ситуация изцяло е довела до размиване на половете. В Япония има „социална рецесия“ по отношение на брака, ражданията и дори интимните отношения.
„Паразитни самотници“
Фритерите в Япония не могат да създадат семейство. Те живеят с родителите си. Има си дори термин – „паразитни самотници“ (parasite single), даден от японската социоложка Масахиро Ямада. Обикновено това са хора на около 25-29 години или в началото на 30-те. Живеят с родителите си, за да пестят средства и да имат удобен живот. Най-често се използва за неомъжени жени. Японските домове са твърде малки и е почти невъзможно там да живее и второ семейство.
Японките масово живеят с родителите си. Нямат деца, нямат мечти, надежди и никакви работни умения. Никога не са напускали дома на родителите си и нямат дори такова намерение.
Трагикомично явление е родителите да търсят на своите „паразитни самотници“ други такива, за да ги съберат и оженят.
„Тревопасните“ женствени мъже
Мъжете фритери трудно се женят, защото нямат работа, дом и доходи. Обикновено имат късно деца или изобщо нямат. Младите японци фритери се присмиват на лоялността на бащите си към големите компании, в които работят години наред. Но липсата на желание за работа и създаване на семейство, дом, превръща младите японски мъже в твърде женствени. Наричат ги „тревопасни“, защото нямат никаква амбиция да се конкурират и да се ангажират с работа.
„Тревопасните женствени мъже, които променят Япония“ – така се нарича японска книга бестселър. Според автора на книгата две трети от мъжете в Япония на възраст между 20 и 34 години са точно такива -„тревопасни“, женствени и без никакво мъжка амбиция за развитие, кариера, създаване на семейство.
Бащите на тези младежи няма как да не са разочаровани, защото цял живот работят упорито и всичко това в момента води до едно нищо. След тях няма никакви мъже, които да дойдат, да ги отменят и да поемат по нормалния път.
Отшелници в собствената си стая
Още по-тежко е състоянието при т.н. „хикикомори“. Това е крайно социално оттегляне. Младежът живее само в стаята си и никога не я напуска. Среща се и при двата пола. Обикновено е при представители от средната или високата средна класа.
Очакванията към децата са били огромни, особено при първородните синове. Те обаче са твърде женствени и не могат да отговорят на очакванията за успех, конкуренция, желание за кариера. Но пък обичат комфорта в дома на родителите си и отказват да го напуснат като се затварят най-вече в собствената си стая. Остават си там и живеят дълги години на гърба на родителите си.
Изгодата да си фритер
Предимството да си фритер е, че имаш предостатъчно свободно време и можеш да правиш каквото си искаш – например да се занимаваш със своите хобита, да развиваш своите интереси, да пътуваш в чужбина, да се отдадеш на удоволствия. Парите, които се припечелват (ако изобщо се изкарат такива), са си изцяло за фритера. Всичко друго се набавя от родителите.
Притеснения как ще се отрази на бъдещето на обществото и държавата
Това са загубени поколения и Япония се превръща в страна на изгубените млади, смятат анализатори, които сериозно се притесняват какъв ще е ударът върху пенсионната система на страната, ако продължава да се увеличава броят на фритерите. В последните години покрай Интернет предприемачеството, все пак известен брой фритери се насочват към онлайн бизнес и стават самонаети лица. Това е възможен вариант за решаване на проблема с фритерите в Япония.
