Отдавна е известно правилото – това как даден англичанин говори английски подсказва към коя класа принадлежи. Този факт винаги е будил голям интерес и когато се появи някаква информация как да се разпознава британският елит, тя добива огромна популярност.
През 50-те години навлизат два термина “U English” “non-U English”, които всеки път, когато се заговори за класите във Великобритания, те се завъртат в публичните дискусии.
Какво означава “U English” и “Non-U English”?
“U English” е английският език на елита. Терминът произлиза от “upper class” – висшата класа.
“Non-U English” съответно е английският на тези, които не са елит и най-вече на средната класа. Терминът произлиза от “non-upper class” – не-висша класа.
Това са социалните диалекти, които отличават елитът от средната класа. В дебата от 50-те години изобщо не се разглежда диалектът на работническата класа. Основната идея в дискусията е как да се различава елитът от средната класа.
Представителите на средната класа предпочитат модерни думи, неологизми и евфемизми. Използват по-красиви думи, тъй като се стремят да изглеждат по-изтънчени.
Елитът борави най-вече с традиционни и по-обикновени думи, защото няма нужда да доказват какви са и статусът им в обществото е ясен.
Проф. Рос въвежда “U English” и “Non-U English”
Дебатът за “U English” и “Non-U English” е започнат през 1954 г. от професора по лингвистика от университета в Бирмингам Алън С. К. Рос. Той въвежда и термините “U” и “non-U”. За първи път ги използва статия за езика на социалните класи, публикувана в професионално финландско списание. В нея се разглеждат разликите в произношението и в писането, но на най-голямо внимание се радва частта, където се споменават отделни думи, типични за елита и за средната класа.
Нанси Митфорд и есето “Английската аристокрация”
Веднага след това английската писателка от аристократичен произход Нанси Митфорд публикува свое есе по темата. Есето се казва “Английската аристокрация” и е публикувано през 1954 г. в списание “Encounter”. Тя предлага и речник на думите, които използва висшата класа.
Cycle is non-U against U bite.
Dinner: U-speakers eat luncheon in the middle of the day and dinner in the evening.
Non-U-speakers (also U-children and U-dogs) have their dinner in the middle of the day.Greens is non-U for U vegetables.
Home: non-U-“they have a lovely home”;
U-“they’ve a very nice house.”Ill: “I was ill on the boat” is non-U against U sick.
Mental: non-U for U mad.
Note paper: non-U for U writing paper.
Toilet paper: non-U for U lavatory paper.
Wealthy: non-U for U rich.
To these I would add:
Sweet: non-U for U pudding.
Dentures: non-U for U false teeth.
This, and glasses for spectacles, almost amount to non-U indicators.
Wire: non-U for U telegram.
Phone: a non-U indicator.
(източник: “Английската аристокрация”)
Малко по-късно есето е публикувано и в книгата “Noblesse Oblige: an Enquiry into the Identifiable Characteristics of the English Aristocracy”.
Нанси Митфорд споделя, че е имала идея да се поднесе едно забавно есе. Всъщност по това време средната класа се чувства доста несигурна в годините след Втората война и реагира остро. Въпреки това есето става изключително популярно.
Речник на думите от “U English” и “Non-U English”, описани от Нанси Митфорд
| U English | Non-U English |
|---|---|
| Bike or bicycle | Cycle |
| Dinner jacket | Dress suit |
| Knave | Jack (cards) |
| Vegetables | Greens |
| Ice | Ice cream |
| Scent | Perfume |
| They’ve a very nice house. | They have (got) a lovely home. |
| Ill (in bed) | Sick (in bed) |
| I was sick on the boat. | I was ill on the boat. |
| Looking-glass | Mirror |
| Chimneypiece | Mantelpiece |
| Graveyard | Cemetery |
| Spectacles | Glasses |
| False teeth | Dentures |
| Die | Pass on |
| Mad | Mental |
| Jam | Preserve |
| Napkin | Serviette |
| Sofa | Settee or couch |
| Lavatory or loo | Toilet |
| Rich | Wealthy |
| What? | Pardon? |
| Good health | Cheers |
| Luncheon | Dinner (for midday meal) |
| Pudding | Sweet |
| Drawing-room | Lounge |
| Writing-paper | Note-paper |
| How d’you do? | Pleased to meet you |
| Wireless | Radio |
| (School)master, mistress | Teacher |
(източник: Уикипедия)
Дискусията за “U English” и “Non-U English”
Идеята на цялата дискусия за “U English” и “Non-U English” е да се подскаже какъв е правилният английски език и другите да си го подобрят като възприемат маниера и културата на елита, но средната класа на 50-те години посреща информацията с негодувание.
Лесен тест, с който да проверите от коя прослойка е вашият събеседник
Кейт Фокс публикува в книгата си “Watching the English: The Hidden Rules of English Behaviour” ценни насоки как да се разпознава по английския език към коя прослойка е нашият събеседник.
Ето един пример с думата “Pardon” (“Моля”):
Тази дума е една от най-омразните за елита и за високата средна класа. Кейт Фокс съветва как да се направи бърз тест кой към коя класа спада.
“Умишлено кажете нещо тихо, за да чуете как ще ви помолят да повторите.
Ако човек е от ниската средна класа или от средната средна класа, ще каже “Pardon?” (“Моля?”).
Ако човек е от високата средна класа, ще попита ‘Sorry?’ (“Съжалявам?”), или ‘Sorry – what?’ (“Съжалявам – какво?”) или ‘What – sorry?’ (“Какво – съжалявам?”).
Ако е от висшата класа или от работническата, ще каже “What?” (“Какво?”), но тук вече е важно произношението.
Представителите на работническата класа обикновено изпускат “Т” в “What?” и го произнасят ‘Wha’? (“К’во?”).
Някои представители от по-високата работническа класа може да кажат “Pardon?” (Моля?), за да звучат по-изискано.”
(източник: “Watching the English: The Hidden Rules of English Behaviour”)
“U English” и “Non-U English” сега
В края на 20-ти век и в началото на 21-ви век много от правилата за правилен английски език, описани през 50-те години, вече изглеждат остарели. Някои представители на висшата и средната класа дори са възприели маниери на изразяване от езика на работническата класа (например Mockney на високата средна класа, който имитира диалекта на представителите на лондонската работническа класа Cockney).
И все пак макар и не всички правила да са актуални, голяма част от описаните през 1954 г. насоки продължават да са в сила и са почти винаги сигурен знак за различаване кой от коя прослойка произлиза.
