Класите в 21 век са 7, смята професор Майк Савидж от London School of Economics. Отдавна не съществуват традиционните три класи.
Проф. Майк Савидж определя позицията на съвременния човек, че не съществуват класи или че всички са средна класа, като лицемерна.
В книгата си “Social Class in the 21st Century” проф. Савидж публикува резултатите от изследването си на класите във Великобритания, което се базира на проучване сред 161 000 души. Той е един от професорите, които са разработили калкулатора на социалните класи на BBC, станал абсолютен хит през 2013 г. Оказва се, че една пета от британците или по-точно над 7 милиона души са се тествали към коя класа принадлежат. Имаше и страничен ефект от този калкулатор. Рязко скача купуването на билети за театрални представления, защото според новите възгледи за класите – в елита попадат хора, които посещават театрални и оперни представления.
7-те класи на 21-ви век
1. Елит
Това е най-богатата и привилегированата класа. Възпитаници са на частни училища и на елитни университети. Наслаждават се на културни събития. Слушат класическа музика и посещават опера.
2. Утвърдена средна класа
Това е най-общителната класа и втората по богатство след елита. В нея попадат хора с традиционни професии. Общуват с представители на всички класи. Посещават разнообразни културни мероприятия.
3. Техническа средна класа
Това е малка, открояваща се и просперираща класа. Обичат новите технологии. Ползват много социалните медии. Общуват основно помежду си. Работят в сферата на технологиите или в науката. Произлизат от средната класа.
4. Нови икономически стабилни работници
В тази класа попадат работници, които не са богати, но са икономически сигурни. Общуват с другите класи. Имат много културни интереси. Намират се по средата на класите по отношение на богатството. Вероятно произлизат от работническата класа.
5. Традиционна работническа класа
Общуват основно помежду си и не ползват новите технологии. Имат свой собствен дом. В тази класа попадат хора с професии като шофьори на камиони, елетротехници, чистачи.
6. Работници, предлагащи спешни услуги
Обикновено са млади хора с високо ниво на социален и културен капацитет. Познават хора от различни прослойки. Наслаждават се на различни културни дейности. Не са финансово стабилни.
7. Прекариат
Това е най-бедната класа. Нейните представители изпитват огромна несигурност. Обикновено общуват само с хора от своята прослойка. Нямат разнообразни културни интереси. Повече от 80% от тях живеят под наем.
Думата произлиза от два други термина: precarious (несигурно) и пролетариат.
Тази класа възниква в развити държави и общества. Типичен пример е Япония. Обикновено са млади хора, които не искат да работят, въпреки че има къде, макар и да е по-нископлатен труд. В Япония тази прослойка се нарича “фритер” (freeter). Произлиза от английската дума “free” (свободен) или от freelance (на свободна практика) и от немската “Arbeiter” (работник).
През 21 век рязко нараства броят на тази прослойка.
Завършват училище и най-вече университети и не могат да си намерят подходяща работа. Предпочитат да не работят нищо. Но колкото по-дълго са в това положение, толкова стават по-малко атрактивни за работодателите.
Прекариатът е опозиционната класа на техническата средна класа. Представителите на прекариата имат пълният потенциал да направят нещо подобно на техническата средна класа, но нямат пари, животът им е несигурен и са хванати в капана на старите индустриални отношения.
Британският икономист Гай Стендинг нарича прекариата новата опасната класа.
Калкулатор на социалните класи
През 2013 година BBC публикува калкулатор на социалните класи, който все още се радва на огромна популярност.
Резултатите показват, че елитът е най-желаната класа. Около 6% от населението на Великобритания е елит. От всички, които са се тествали, 22% са се изкарали, че принадлежат към най-високата прослойка в страната.
25% е средната класа във Великобритания. При направените тестове в калкулатора 45% са се изкарали средна класа.
15% е прекариатът във Великобритания. Според направените тестове в калкулатора по-малко от 1% са попаднали в тази прослойка.
Елитът на Великобритания
Елитът във Великобритания е концентриран най-вече в Лондон и в Южна Англия. Колкото повече се отива на север или в Уелс и в Ирландия, толкова има по-малко представители на елита.
Представителите на елита обикновено са завършили висше образование. Много висшисти има и в утвърдената средна класа. Изненадващо обаче се оказва, че и сред прослойката на работниците, предлагащи спешни услуги, има много хора, завършили университети. Неприятното е, че в 21 век вече има доста висшисти, които всъщност не са финансово стабилни.
Важно е кои са ти родителите, за да вземаш висока заплата
И още нещо интересно се появява като заключение от проучването на проф. Савидж – ролята на родителите при получаване на високи заплати.
Оказва се, че хора, чиито родители са получавали високи заплати, сега получават по-високи заплати от другите. За едни и същи позиции и дори за една и съща работа има различни заплати и много зависи кои са ти родителите.
Хора, чиито родителите са били на високоплатени позиции, получават в топ индустриите много по-високи заплати от тези, чиито родители не са получавали високи заплати.
Тези, чиито родители са били на мениджърски позиции, печелят много повече от тези, които са били обикновени работници, сочи изследването.
Дори за позициите като CEO, директори и президенти има разлика в заплащането. Тези, чиито родители са били на висши мениджърски постове или са имали традиционни професии, като директори вземат средно 101 000 паунда годишна заплата. Тези, чиито родители са били на по-ниски мениджърски позиции или имат модерни професии, вземат заплата средно около 87 000 паунда на година. Тези, чиито родители са били работници или никога не са работили, вземат средно около 83 000 паунда годишна заплата.
И в 21 век ли важи правилото: “Не е важно какво знаеш, важно е кого познаваш”?, пита британският Телеграф.
Проф. Савидж обяснява, че не е ясно точно на какво се дължи тази зависимост между заплатите и кои са ти родителите.
“Има редица възможности защо тези, чиито родители са били с високи заплати, получават после също по-високо възнаграждение. Възможно е родителите им да са ги насочили към правилната квалификация. Може да е използвано и влияние. Но може и просто да умеят да печелят по-голямо доверие.”
Проф. Савидж и колегите му твърдят, че човек принадлежи към дадена класа не само въз основа на доходите си, но какъв е социалният и културният му капацитет, с какви хора общува, какви културни мероприятия го интересуват. Представителите на елита не само имат високи доходи, големи къщи, познават правилните хора, но най-вече знаят какво да говорят, когато отидат на интервю за работа или когато говорят с влиятелни личности, които могат да им помогнат да се издигнат в кариерата или да развият успешен бизнес.
В коя класа сте?
Тествайте се тук.
