Пътеписи от Гърция
Денят ни беше посветен на Акропола. Заделихме сутринта за неговото разглеждане, около обяд се насочихме към Старата Агора, а в следобедните часове бяхме в Музея на Акропола. Преди да влезем в Старата Агора беше точно обедно време. Минавахме по известната улица „Andrianou“, където се намират много гръцки таверни.
По метода на туриста избрахме сред тези, в които има най-много посетители. А аз добавих и допълнителен параметър – да има хубава гледка. Така избрахме приятно ресторантче с гледка към Храма на Хефест – забележителност, разположена в Древната Агора и напомняща на Партенона.
Първата вечер в Атина имахме друг подход при избора на хубав ресторант. Аз се бях подготвила с топ 10 на най-добрите ресторанти в стария квартал Плака. Бях прочела, че където и да седнеш тук, все е хубаво. Но все пак реших да съм подготвена и се бях въоръжила с топ 10 на ресторантите в района според Trip Advisor. Номер 1 печелеше овациите на всички, които го бяха посетили. Нямаше как и аз да не насоча семейството си натам. Още с влизането усетих, че не е нашето място. Нямаше я приятната гръцка, топла атмосфера. Беше ресторант, който можеше да се намира навсякъде по света. Много стерилен и без атмосфера. Всъщност атмосфера имаше, но не и каквото търсехме. Вътре приличаше на дигитална шумна забавачница. Явно не съм била единствената мама, която чете класациите на Trip Advisor. В ресторанта имаше поне 10 китайски мами със съпрузите си и с малки дечица. Малчуганите бяха надули звука на всевъзможни дигитални джаджи, за да се забавляват, докато се хранят. И след тази моя първа грешка, базирана на много оценки в уважаван сайт, реших да се доверяваме на това, което виждаме, а не на това, което е класирано от някого в туристически портали (макар че с оценките на хотелите в Booking сполучихме). Подходът се оказа в пъти по-удачен.
Така и този път, вървейки по улицата, си избрахме ето това ресторантче. То се казваше „Carte postale“. Менюто беше типично за атинските таверни.
Цените бяха също типични.
Обслужаването беше бързо. Веднага, когато седнахме, ни сервираха хляб, вода и прибори.
След това взеха и поръчката ни. Яденето беше добро.
Избрахме най-популярните гозби.
Бяха вкусни.
С добро качество.
И не отнемаха много време за приготвяне.
Целта ни беше да обходим повече забележителности около Акропола. И добър гръцки ресторант в този район с бързо обслужване ни устройваше идеално. Атмосферта беше приятна. По-късно приятел ми препоръча на същата улица много добър ресторант – Dia Tafta, много исках да отидем, но не успяхме да го посетим. Видях, че има много добри отзиви за него.
Най-големият плюс за този ресторант, според мен, беше хубавата гледка към Храма на Хефест.
От нашата маса се виждаше чудесно.
Пешеходците бяха също интересна гледка. Някои бяха туристи, други местни.
А най-забавната гледка беше мъж от една сергия, който ту режеше зелка, ту моркови, а около него се продаваха и други джунджурии. През цялото време не можехме да разберем каква е целта на това непрекъснато рязане на зеле и моркови по средата на улицата. А и мъжът беше толкова колоритен.
Гледаше сърдито, но работеше чевръсто по рязането на зеленчуците. От време на време се разкрещяваше на някого и строяваше всички наоколо. Препречваше пътя на минаващи мотопеди или пък саботираше опитите на други търговци като него да се разположат наблизо. Всички погледи наоколо бяха вперени в мъжа, който имаше своята аудитория и я владееше умело.
На нашата маса обсъждахме най-различни шеговити опции защо реже тази зелка и тези моркови. След като дълго го наблюдавах, реших, че сигурно жена му го е накарала поне да върши нещо през деня и без това нищо не успява да продаде от нещата на сергията си. Накрая все пак разбрахме. Това е било демонстрация на уредите, които продава.
В края на обяда сервитьорът подходи доста приятелски.
Закачи се с малкия ни син. Разпита го на английски на колко години е и каза, че има син на същата възраст. След това ни упъти как да стигнем до входа на Древната Агора. Бяхме нахранени, доволни и готови за още история, култура и гледки.
