Богаташи на остров – това е общото, което обединява три хитови филма, за които много се говори и които спечелиха сърцата на мнозина. И трите филма са предизвикателни, дори на моменти крайно провокативни и направо абсурдни, но и са за естети, обичащи да виждат красивото, да разсъждават след това дълго по поставените въпроси и да обсъждат творбата.
Единият филм много ме впечатли, другият – долу-горе ми хареса, третият – изобщо не ме спечели, но все пак ме накара да се питам защо. Интересно е, че когато спомена заглавията – за втория и за третия мненията понякога са коренно различни спрямо моето възприятие. Първият се харесва от всички, с които говорих.
1. „Идиотският триъгълник“ (Triangle of Sadness), 2022
Този филм ме впечатли. Не обръщайте внимание на българското заглавие – изобщо няма нищо общо с реалната идея. Невероятен филм на шведския режисьор Рубен Йостлунд. Дълго се смях на разговорите между пияния капитан на яхтата, събрала богаташи, и богатия руснак. Капитанът се определяше като американец марксист, а събратът му в странния диалог – като руснак капиталист. Докато двамата спорят за Маркс, капитализма и си разменят мъдри мисли, яхтата корабокрушира. Преди това обаче сме се насладили на лукс, но и сме предизвикани от странностите на богаташите. Видяли сме изискана кухня. На острова правилата са други и лидер става не този, който е богат, а този, който има умения.
Прочетох допълнителна информация за Рубен Йостлунд. И видях чудесни отзиви и за други негови филми. Изгледах „Квадратът“ (превеждан у нас и като „Площадът“), който измерва докъде се простира човешката толерантност. Отново чудесен филм! Но „Идиотският триъгълник“ го надскача. Вижда се как режисьорът се е развил още и вече създава наистина филмов шедьовър.
2. „Менюто“ (The Menu), 2022
Очаквах с нетърпение този филм. Харесвам кулинарни предизвикателства. А когато са свързани с богати и елитен ресторант – това ме грабна още повече. Рекламата обещаваше „кулинарно пиршество от най-висока класа“. Всъщност действието се развива наистина в прочут ресторант с известен готвач и подбрани клиенти и ценители, но не очаквайте изобщо романтика, а черна комедия на ужасите и сатиричен трилър.
Богатите плащат по 1250 долара за 12-степенно дегустационно меню, но самите те стават част от него. Единственият разумен човек (и оцелял) в този театър на абсурда е случайно попадналата там Марго, изиграна от Аня Тейлър-Джой, която вече сме харесали от „Дамски гамбит“.
На мен „Менюто“ ми допадна, но не можа да се доближи до класата на „Идиотски триъгълник“. За съпруга ми беше интересен, но нищо повече и определено споделя моето мнение, че филмът на Рубен Йостлунд е много по-добър. Закачливо ме пита как след този филм ще посещаваме подобен тип ресторанти. На синовете ми „Менюто“ не им хареса много и изказаха доста основателни критики.
3. „Вади ножовете“ 2 (Glass Onion: A Knives Out Mystery), 2022
Филмът ме предизвика да го гледам след като прочетох хубава статия за острова в Гърция, където е сниман. В главната роля е Даниел Крейг, но не като „Агент 007“ в „Джеймс Бонд“, а като детектив Беноа Блан.
Има загадка, има технологичен милиардер на остров – всичко звучи чудесно, но за мен се оказа ужасно скучен и за първи път заспивам на филм. Съпругът ми също не го хареса.
Учудих се защо се получи това разминаване между високата оценка на филма и нашето възприятие. От дискусиите в Данибон разбрах, че и други са били разочаровани като нас, но филмът си има и горещи привърженици, които посочиха силните му страни. У нас си поговорихме и ми беше интересно какво мислят синовете ни, които следят повече новите кинопродукции. Доста добре ни обясниха детайли, които не сме разбрали. Смятат, че „Glass Onion“ е по-добър от „Менюто“, но също така посочват, че първият филм (Knives Out, 2019) е бил много по-добър от този.
И трите филма ги обедини още нещо – може да се говори дълго за тях и след прожекцията. Обсъждахме у нас, спорихме, разгадавахме. Макар и не всички да мислим еднакво и за трите, признавам си, че ни предизвикаха и стаха поводи за семейни разговори.
Ще изгледам и другите филми на Рубен Йостлунд – „Идиотски триъгълник“ наистина печели човек да се потопи в творчеството на този шведски режисьор. Ще дам може би втори шанс на „Glass Onion“, „Менюто“ ме накара да виждам и друго в манията по нещо изискано.
Филмите са добри не само с това, че са доставили моментно забавление, но най-вече, че са с останали с нещо и след това. Предизвикали са. И са запомнени.
