„Тайният мъжки клуб за любовни романи“ – впечатления
Тази нощ я изчетох – „Тайният мъжки клуб за любовни романи“. Добра идея за разсейващо четиво по време на пандемия. Иначе за мен по-скоро попада в тип плажни четива, но слънцето вече така приятно гали и на някоя слънчева тераса човек воже да си подари мързеливи мигове за себе си.
Книгата повече е подходяща за млади съпруги с малки деца, отколкото за дами с доста стаж в семейния живот. Може би заради по-дългия опит, все се питах как си създават младите от нищо грандиозни проблеми. Явно са много различно поколение и всяко нещо, което не е по плана на младата съпруга, води до идеята за развод.
Съпругът в книгата ми беше много симпатичен през цялото време. Дори почна да чете любовни романи, за да спечели отново сърцето на съпругата си. Той е професионален богат бейзболист. И с много добро сърце. С други бейзболисти си направиха литературен клуб за четене на любовни романи, за да изглаждат отношенията си със съпругите си. Още една червена точка имат от мен – макар да са красиви, привлекателни, богати, всичките бяха моногамни и отдадени на съпругите и семействата си. Много различен модел на поведение от образа на наши футболисти например. Е, все пак е това книга! Дали е така, нямам представа. Но ми допадна много образът на добрите момчета, които освен успешни, са и с добри сърца и се раздават не само на терена, но и в живота.
Не е точно от книгите, които обичам да чета – т.е. да научавам нови неща, да ме обогатява, но беше добра за разсейване. И с „Тайният мъжки клуб…“, и с „По книгата ще ме познаеш“ все повече започвам да приличам на стара баба, която цъка с език и се чуди на младите какви проблеми си създават. От нищо нещо. Поколение без никакви чак толкова големи реални проблеми, напълно задоволени, и почват да дълбаят надалеч в минали години за някакви травми или случки, които фатално са се намесили, според тях, в зрялото им съществуване. Хубаво е и при двата романа, че намират изход в четене на книги.
Любовните романи всъщност не са никак лоша идея за книготерапия по време на извънредно положение. Лошите новини бликат отвсякъде, а лежерните книжки много приятно разсейват, четат се бързо и няма нищо обвързващо – с малък шанс са да се превърнат в нечия любима книга за цял живот. Като четивата на плажа. Но постоянните любовни послания от почти всяка страница придават закачливост и са причина за загадъчни погледи и усмивки към реалния любим до теб. А това слънце така много напомня за хубавите време с плаж и море!
