„Моите градини“ – така художникът Людмил Георгиев е назовал 16 свои картини в най-новата си изложба в галерия nOva art space. Компания им правят още творби „Медальон“, „Панаири“, „Клоунът“ и толкова красиво звучащите „Обещания с луна“. Всички те ни замислят с цветните си краски или тъмните си сериозни очертания. Редуват нотки на жизнена свещест и красота с меланхоличната житейска мъдрост.
В стил – типично скромен за себе си като самооценка, но реално впечатляващ другите като творец, Людмил Георгиев провокира с „НЕграфика“ – изложба, която променя представите за графичното изкуство.
Разходката започва с „Медальони“, които са с размери 40х40 – по-скромни в сравнение с другите. Те са като старинни карти, служещи за навигацията в какви емоции и вълнения ще се потопим по време на това пътешествие сред 26 творби.
След „медальоните“ преживяването продължаваше из „градините“ и при „лунните обещания“ на Людмил Георгиев.
Акцентът на изложбата са две творби с впечатляващи размери 150х110 в бяло и в черно – като деня и нощта, като доброто и злото, като ин-ян, като самия живот в своята пълнота.
В едната можеш да се потопиш в изящната безпътица на прозрачността, оставена все едно от пукнато стъкло, което обаче още крепи своята цялостност от хиляди парченца. В другата можеш да откриеш ясната насока в тъмната безпътица. Тези послания усетих, застанала пред тези две внушителни и силни творби.
„Яйцето“ – така нарекох една от „градините“ на Людмил Георгиев. Тази картина ме завладя.
В нея откривах много кодове, послания, насоки и можех да търся още ориентири, които „звучаха“ като мъдри слова, „изречени“ чрез „Неграфиката“ на художника.
Връщах се няколко пъти до любимата си творба и откривах нови и нови моменти. У мен се раждаха нови емоции. Дори вече тайно мечтаех да я притежавам у дома, за да продължа тази магическа игра, която ме вдъхновяваше да търся, да откривам, да се ровя и да разкривам нови и нови елементи. Креативното ми занимание беше прекъснато от мила елегантна млада дама, която постави червената точка, че картината е вече купена. Край! Вече само можех да разсъждавам кой ли е загадъчният купувач, който явно също се е влюбил в тази „градина“. Споделих с моите младежи преживяването си колко ме е пленила. В този момент елегантен господин, на метър от нас – явно беше чул разговора ни, ми разкри, че и той изпитал същото – щом я видял, веднага пожелал да я има, но вече картината била купена. Усмихнахме се на късмета на щастливеца, който ще я притежава.
Запазих и още един спомен от тази творба. Бях приятно изненана след като видях, че Людмил Георгиев я избра за най-топлата емоция от това събитие – семейна снимка.
Предпоследните стъпки от това пътуване в „НЕграфиката“ на Людмил Георгиев бяха с три цветни картини, които ни показваха жизнения свят на „панаирите“ и весело-тъжния образ на „клоуна“. Мястото пред тях ми беше друга любима спирка в тази изложба, където се връщах няколко пъти. И всеки път някой изказваше и моя асоциация, която бях направила и се въртеше мисловно из разсъжденията ми – имаше някаква препратка към Климт и неговия златист свят.
„Къде е номер 26?“
Изложбата сякаш беше с тайна мисия. Да се намери картина номер 26. Не успявах и не успявах. Наложи се да се обърна с този въпрос към куратора.
Удивително!
Огромна, на високо, все едно на пиедестал и то в самото начало на изложбата и въпреки това загадъчно-неоткриваема. С мъдростта на тъмното си величие все едно оглеждаше изпитатлено отгоре шарения свят на другите „градини“, „панаири“ и на самотния „клоун“.
Може ли графиката да се превърне в живопис? Или по-скоро – къде е границата между двата стила? Людмил Георгиев я размива напълно със своите мащабни платна, изпълнени с експресия, динамика и цвят, питат от галерия nOva art space.
Добре е да намерите сами своя отговор и да откриете свои тайни кодове, насоки и послания в „НЕграфика“. Изложбата продължава до 12 април 2025 г.
Людмил Георгиев ми сподели, че му предстоят съвсем скоро нови интересни арт събития – в Солун, Виена и Париж. Беше развълнувам – това са чудесни преживявания и най-вече признание.
Посещавам от години почти всяка изложба на Любо. Познаваме се от години. Децата ни – големия ми син и дъщеря му бяха съученици в ЧОУ „Света София“ и след това в Американския колеж. За нашето семейство изложбите на художника Людмил Георгиев са едно от най-важните фамилни културни преживявания.
Любо отдели и този път много време да отговори на всички въпроси на моите младежи, а те си дадоха своята висока оценка – творец на такова ниво и в същото време толкова земен и отворен за другите.
Сподели им, че винаги е рисувал, но това силно вдъхновение го е „сполетяло“ на 45 години. Изчислявахме, че долу-горе точно от този момент го познаваме – когато децата ни бяха първокласници.
Людмил Георгиев наистина е не само изключителен художник, а и прекрасен човек и приятел. Можех да видя гордостта в очите на дъщеричката му, която специално се беше върнала в България за откриване на изложбата, и любовта, изписана на лицето на съпругата му, която ми каза:
„Дани, Любо расте, расте“.
Наистина Людмил Георгиев расте, расте. Израства сериозно с всяка изложба като творец, но славата нито за миг не го отклонява от топлотата и скромността му като човек.
Щастлив „пътник“ съм и аз в цялото това преживяване сред „градините“ на Любо и не само в тази изложба, но и това дълго творческо пътуване от 18 години, на което съм свидетел.
Цветен, топъл, но и изключително земен и мъдър!
Това е художникът, творецът и човекът Людмил Георгие.
































































